Руски дипломат: Внимателно с Балканите

Б алканите исторически изискват особена деликатност при начертаването на граници или търсенето на прави и виновни, пише в статия за "Ведомости" председателят на Комитета по международните въпроси на Съвета на Федерацията (горната камара на руския парламент) Михаил Маргелов.

Сърбите например считат Косово за люлка на своята култура. А косовските албанци отговарят - ние сме дошли тук по-рано от славяните. Така е винаги, когато искат да използват историята в услуга на политиката.

Историческите претенции изискват съгласието на страните за началната точка, за датата, от която се започват споровете. Но съгласието е непостижимо.

Всяка от страните има в тази връзка свои "научни теории", свои неврози. И търсенето на "ретроспективна легитимност" на загубите и разширенията на териториите не води до нищо.

Албанците обвиняват сърбите в геноцид, а сърбите - албанците. И едните, и другите са прави.

Първата балканска война 1912-1913 г. сърбите присъединиха Косово. И започнаха етнически прочиствания там. През 1941 г. Косово бе разделено между България, Италия и Германия. Разбираемо е, че този път етнически бяха прочиствани сърбите. А от косоварите бе сформирана есесовската дивизия "Скендербег".

След 1945 г. Косово е отново в състава на Югославия. Тито, опасявайки се от клане, не пусна сърбите в областта. Но скрития конфликт между общностите не приключи.

И бе готов да прерасне в открита форма след 1987 г., когато Милошевич отмени конституционните права на Автономна област Косово. Национализмът не спря разпадането на комунистическата система в Югославия. Всичко, което последва след това, е известно.

В Косово започна война, в която и двете страни, извършваха престъпления срещу човечеството. До ден днешен няма ясна оценка за виновните за жертвите в Рачка.

През 1998 г. Армията за освобождение на Косово (АОК) претърпя поражение от Югославската народна армия. Международната общност се зае с дипломация на конференцията в Рамбуйе.

Сърбия настояваше на нея да запази последната дума за статута на Косово. Но участниците в конференцията еднозначно не удовлетвориха това искане. НАТО започна бомбардировки.

А когато войната приключи, Югославия получи това, за което настояваше в Рамбуйе, не без активното съдейства на Русия.

През юни 1999 г. се появи резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. В нея се предвиждаше териториалната цялост на Сърбия. Съгласно резолюцията бежанците и сръбските полицейски части се връщаха в Косово, етническите малцинства и техните културни ценности трябваше да бъдат защитени.

И най-важното, Съветът за сигурност реши, че последната дума при определянето на съдбата на Косово остава за Белград.

До днес само единици сърби са рискували да се върнат по домовете си в Косово. 230 хил. бежанци се страхуват да го направят. Сърбите живеят и се придвижват в областта под охраната на силите на НАТО.

В местните сили за защита на Косово служат бивши бойци на АОК. Навремето тази армия бе в американския списък на терористичните организации.

По данни на експертите косовските полицаи са замесени в престъпления срещу човечеството и криминални дела. Впрочем срещу настоящия косовски премиер Белград е представил обвинения в Хагския трибунал.

Резолюция 1244 не е изпълнена. Но САЩ и представителите на ЕС в Съвета за сигурност на ООН одобряват плана за "контролирана независимост" на Косово.

Русия не е съгласна с този план. Тя смята, че преди всичко трябва да бъде изпълнена вече приетата резолюция за Косово, да се продължат преговорите между Белград и Прищина.

Накрая Русия настоява съдбата на Косово да се реши само по взаимно съгласие на Белград и Прищина.

Не е ясно в какво точно е "контролираната" независимост на Косово. Областта ще има свой флаг и герб, свои пари, право да заседава в международните организации и да има собствени "леки" въоръжени сили.

Привържениците на такава независимост твърдят, че тя няма алтернатива - косоварите са готови да удавят областта в хаос. Експертите не смятат този довод за убедителен.

Те смятат, че става дума за шантаж. И правят аналогии с насилието, което периодически разтърсва Палестина. От което, както е известно, не следва автоматически получаването на независимост от Палестина.

Не означава ли независимостта на Косово стъпка към създаване на Велика Албания?

Това не е единственият по своите претенции проект. Известни са например Световният Халифат, Великият Туран. Европейското мислене не взема на сериозно подобни стремежи. Между другото се случва, че към ирационални цели се стремят с напълно рационални методи.

Проблемът не е във Велика Албания, а в дестабилизирането на Балканите. Въпросът е в прецедента, който ще възникне, след като Прищина получи независимост без съгласието на Белград.

Привържениците на косовската независимост приписват на ситуацията някаква уникалност. С други думи, Косово няма да стане пример за други претенденти за отделяне. Има се предвид най-вече Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието.

Говорят, че Косово уж може да съществува независимо. А Абхазия и Южна Осетия ще бъдат включени в Русия. Това не е убедително.

Ако Косово бъде отделено от Сърбия, въпреки международния ред, нито моралът, нито правото ще попречи на Русия да признае независимостта и на Абхазия, и на Южна Осетия и на Приднестровието.