У мни и подготвени хора с чисто минало, които знаят чужди езици и познават структурата и функциите на европейските институции - това е характеристиката на успешните кандидати за евродепутати, сочат резултатите от проучване на общественото мнение, проведено от НЦИОМ.
Най-важното изискване за 96% от избирателите е кандидатите да не са корумпирани. Аналогично е и второто изискване към бъдещите евродепутати, посочено от 92% от анкетираните - да не са замесени в скандали и връзки с престъпни групировки.
Също толкова важно е кандидатите да имат и конкретни лични качества. Интелигентност и наличие на добри идеи за бъдещето на България у кандидатите са важни за 92% от интервюираните.
За 89% от хората основни изисквания са кандидатите да знаят чужди езици, както и да се ползват с добро име в страната. На този фон сравнително по-малка тежест имат изискванията за възрастта (да са млади) или пък кандидатът да е бил евронаблюдател или евродепутат досега.
Изискването кандидатите за наши представители в Европаралмента да не са свързани с бившата Държавна сигурност е много важно според две трети от българите, като на това особено много държат привържениците на ГЕРБ и на НДСВ.
Списъкът от изисквания включва също професионализъм (80%), представителен външен вид (62%), и управленски опит (71%).
На предстоящия евровот хората са склонни да потърсят нови лица и да ги приемат, ако отговарят на изискванията им за морал и компетентност.
От друга страна обаче, изискването кандидатът да има облика на народен трибун - да говори добре и да е близко до обикновените хора, подсказва, че популизмът ще бъде печеливша карта и в тази предизборна кампания, сочат изводите от проучването.
Професията на учен или юрист се възприема като предимство от 63% и 61% от българите. 46% от запитаните смятат, че журналист също би бил подходящ кандидат за евродепутат.
Като недостатък най-често се смята номинираните да са били висши полицаи, лидери или членове на ръководствата на политически партии.
Един от най-важните въпроси, предшестващи вота, е свързан с обществените представи за приоритетите, които трябва да отстояват в Европейския парламент.
Отстояването на националните интереси - включително националната сигурност и националната идентичност, е първостепенна задача на евродепутатите, смятат анкетираните.
В обществените представи доминира и очакването евродепутатите ни да поемат ангажимента да работят за икономическия просперитет на страната.
Конкретната тема, по която обществото очаква диалог с Европа от бъдещите ни представители в ЕП, е ядрената енергетика и възможностите за експлоатация на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй".
В обществените представи няма конкретен образ на идеалния български евродепутат. 55% от анкетираните не се наемат да посочат конкретни политици или общественици, подходящи за евродепутати. 16% твърдят, че такива изобщо няма.
Тези, които все пак дават отговор на този въпрос, най-често са посочвали Бойко Борисов, Петър Стоянов, Меглена Кунева, Волен Сидеров, Антония Първанова, Надежда Михайлова, Татяна Дончева и др.
Общо назованите личности са 101. Сред тях има политици, журналисти, кметове, ръководители на държавни агенции, представители на шоубизнеса, спортисти, културни дейци, политолози и синдикалисти.
Ако изборите се провеждаха днес 22% от българите биха подкрепили листата на БСП, 16% биха дали гласа си за листата на ГЕРБ, а по 8% - за ДПС и за "Атака", сочат резултатите на НЦИОМ.
СДС събира 5%, НДСВ и ДСБ получават съответно по 3 и 2%. При очакваната не особено висока активност, данните говорят, че е много вероятно и НДСВ, и ДСБ да получат шанс да излъчат свои евродепутати.
Предстоящите избори за евродепутати са важни за страната, смятат 79% от участниците в проучването. Това мнение споделят предимно хората на възраст между 40 и 50 г., високообразованите, живеещите в големите градове.
Според 6% от всички интервюирани предстоящите избори изобщо не са важни за България. Това разбиране е разпространено най-вече сред по-бедните, живеещите в селата и политически апатичните българи.
Като цяло НЦИОМ отчита, че според хората изборите за евродепутати са по-маловажни в сравнение с останалите избори - местни, президентски и парламентарни.
Причините за тези нагласи са най-малко две - липсата на опит в подобен вот и неинформираността за конкретните права, задължения и отговорности на евродепутатите.
62% от българите са на мнение, че на предстоящите избори за Европарламент трябва да гласуват само онези български граждани, които през последните три месеца са живели за постоянно у нас или в страна членка на ЕС.
25% от анкетираните мислят, че всички български граждани трябва да имат право да гласуват за евродепутати. Такава е позицията най-вече на симпатизантите на ДПС - 82% от тях не одобряват приетото в закона изискване.
Предвиденият преференциален елемент в гласуването също се радва на обществено одобрение. Само 8% от българите категорично отказват да се възползват от възможността да гласуват с преференциална листа.
Безусловни поддръжници на идеята са 28% от избирателите. Други 17% правят уговорката, че биха се възползвали от това свое право, но след като видят подредбата на кандидатските листи.
Преференциалната бюлетина е одобрявана най-вече от висшистите, хората от големите градове, симпатизантите на ГЕРБ и ДСБ.
45% от интервюираните одобряват идеята избраният за евродепутат да няма правото да се отказва в полза на следващия от съответната листа. Привържениците на НДСВ, на ДСБ, на ГЕРБ, на СДС и на "Атака" приемат тази възможност с особени симпатии.
