П артньорството все повече се възприема като ценност, стояща в основата на структурните фондове и като практически инструмент, който осигурява пълна морална и финансова съпричастност на партньорите към съвместно определените цели, обяснява експертно проучване на Програмата за развитие на ООН (ПРООН).
Способността за прилагане на партньорския принцип е едно от измеренията на националния капацитет за ефикасно усвояване на подкрепата от фондовете на ЕС.
Според доклада "Партньорство е планирането и усвояването на структурните фондове и кохезионния фонд" проблемите, пред които е изправена България в навечерието на присъединяването си към ЕС, не са само български, а използването на опита на други страни е полезно и ефективно. Именно затова изследването прави сравнителен анализ на две стари и две нови страни от ЕС - Португалия, Ирландия, Полша и Чехия.
У нас няма продължителна традиция на партньорство в планирането и на гражданското участие в правенето на политика както на национално, така и на местно ниво.
Администрацията на всички равнища често приема партньорството като необходимото зло, а партньорските структури са слабо информирани и техния принос е неадекватен, се посочва в доклада.
Проблем е, че в новите страни членки на съюза, и още повече в България, малко хора знаят как конкретно те ще действат структурните фондове в страната, макар да са сравнително наясно какво представляват те.
Партньорствата за проекти между неправителствени организации и частния сектор са по-скоро изключение поради самата същност на структурните фондове - съфинансиране на публични инвестиции.
Публично-частните партньорства обаче са необходими и полезни като инструмент за намаляване на нуждата от публични инвестции и привличане на частния сектор, но могат да бъдат и риск за усвояване на средства от фондовете на ЕС.
Специфичните трудности са свързани със съобразяването с изискванията за държавните помощи и за прозрачност и конкурентност при избор на частния партньор, се изтъква в експертния доклад.
Структурните фондове са публични пари за развитие, които не трябва да бъдат разпиляни или присвоени. Те трябва да носят повече възможности и ползи за повече хора. Ключово условие за това е прилагането на принципа на партньорството.
То означава участие в планирането и вземането на решения, споделяне на отговорността за програмирането и използването на средствата, споделяне на ресурси и експертиза, обяснява проучването.
Налагането на партньорството и формирането на капацитет за партньорство не приключва с присъединяването към ЕС. В старите страни членки то е осъзнато, докато в новите е отговор на външни изисквания, посочва докладът на ПРООН.
