"Негрите са по-глупави от белите". Това политически некоректно твърдение излиза от устата не на друг, а на един от най-големите учени в света.
79-годишният Джеймс Уотсън, носител на Нобелова награда като съоткривател на ДНК и ръководител на една от водещите генетични лаборатории в САЩ, заяви, че чернокожите изостават от белите в интелектуалното си развитие.
Пред британския в. "Сънди таймс" той признава, че е силно притеснен от перспективите пред Африка, защото "цялата наша социална политика е построена върху презумпцията, че умствените способности на нейното население са равни на нашите - докато всички изследвания сочат, че това съвсем не е така".
Не е ясно кои точно изследвания има предвид ученият, но той ясно съзнава, че този болезнен въпрос е труден за обсъждане.
Уотсън, който разпали наново дебата за расата и науката, изразява надежда, че хората все пак са равни, но веднага добавя: "Хората, които си имат работа с чернокожи работници, знаят, че това не е така".
Според учения не бива обаче хората да бъдат дискриминирани въз основа на цвета на кожата им, защото "много цветнокожи са изключително талантливи". Не ги повишавайте обаче, докато не преуспеят в първите стъпала от своята кариера, съветва той.
В новата си книга "Избягвайте скучните хора, или Уроците на живота в науката" изследователят пише: "Няма категорични основания да се предполага, че интелектуалните способности на народите, географски разделени в хода на еволюцията, е трябвало да се развиват по еднакъв начин. Нашето желание поради всеобщ хуманизъм да припишем на всички еднаква сила на разума няма да бъде достатъчно за това."
Запитан колко време ще е нужно, за да бъдат определени гените, които отговарят за интелектуалното развитие, доктор Уотсън отговаря, че за това може би ще трябват 15 години, а може би и 10 години ще стигнат.
Изказванията на доктора бяха публикувани в неделя и скандалът не закъсня. Комисията по равенството и правата на човека вече проучва "подробно" твърденията на Уотсън.
Негови опоненти настояват да бъде даден категоричен отпор на идеите му, като призовават това да сторят не само учените, но и политиците.
Лейбъристът Кийт Ваз, председател на комисията по вътрешните работи, казва: "Тъжно е да се гледа как учен с такива достижения прави безпочвени, ненаучни и крайно обидни изказвания. Убеден съм, че научната общност единодушно ще отхвърли това, което видимо представлява лични предразсъдъци на доктор Уотсън. Тези изказвания ни припомнят, че дори сред най-големите професионалисти в съответната област все още се запазват определени гледни точки."
През 2003 г. Уотсън заяви, че недостатъците като глупостта и непривлекателната външност може и трябва да се лекуват. Естествено това ще става на генетично ниво.
Американският учен си извоюва място в историята на великите научни пробиви от XX век, работейки в университета в Кеймбридж през 50-те и 60-те години в състава на групата изследователи, открили структурата на ДНК.
Той си подели Нобеловата награда за медицина през 1962 г. със своя британски колега Франсис Крик и родения в Нова Зеландия Морис Уилкинс.
Макар че 50 години заема поста директор на лабораторията на Лонг Айлънд, смятана за световен лидер в генетичните изследвания и изследванията на онкологичните заболявания, Джеймс Уотсън често предизвиква нееднозначна реакция заради някои свои възгледи за политиката, сексуалността и расовия въпрос.
