НЦИОМ: Пада рейтингът на МВР, полицията и президента Първанов

Р ейтингът на МВР, полицията и президента Георги Първанов е продължил да спада, според изследване на НЦИОМ, съвпаднало с празниците от началото на май.

Полицията е загубила най-много от одобрението си за изминалия месец (12%). Със същия дял е нарастнало и неодобрението към работата на МВР.

Докато през март т.г. одобрението и неодобрението на полицията са били с равни стойности (по 42%), то сега неодобрението изразително доминира.

През последната година намалява одобрението и към работата на президента Първанов. През май 2008 г. то е с 11% по-ниско в сравнение със същия период през 2007 г.

През последните месеци няма значими промени в отношението на българите към останалите държавни институции - има тенденция на бавен спад в одобрението за работата им.

Най-одобряваните министри в началото на май са Стефан Данаилов (55%), Ивайло Калфин (39%), Даниел Вълчев (35%) и Гергана Грънчарова (32%).

В периода след назначаването й за министър на правосъдието Миглена Тачева е повишила два пъти и половина положителните оценки за работата си (от 8% на 20%).

С най-високо неодобрение в изследвания период (преди срещата на управляващите в Катарино) се ползва работата на социалния министър Масларова, на министъра на държавната политика при бедствия и аварии Етем и на министъра на околната среда Чакъров.

Празничната атмосфера от началото на месец май прави по-толерантни обществените нагласи към политическия елит у нас, според изследователите от НЦИОМ.

Няма значими промени в състава на най-одобряваните български политици. Бойко Борисов продължава да води ранглистата с одобрение от 60%, следван от президента Георги Първанов с 55%.

Министърът на културата Стефан Данаилов е до президента с одобрение 55%.

Следващите в класацията са: Меглена Кунева (с 53% одобрение), Ивайло Калфин (39%), Даниел Вълчев (35%), Гергана Грънчарова (32%), Сергей Станишев, Николай Свинаров и Милен Велчев (по 27%), Георги Пирински и Пламен Орешарски (по 26%), Цветан Цветанов (23%), Волен Сидеров и Красимир Каракачанов (по 21%), Стефан Софиянски, Миглена Тачева (по 20% одобрение).

През последния месец най-изразителен е ръстът на одобрение за работата на Милен Велчев (8%), Мария Капон (8%) и Меглена Кунева (7%).

Тенденция за нарастване на одобрението има и при председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов и председателя на СДС Пламен Юруков.

Проблемите на управлението не са променили обществените преценки за работата на премиера Сергей Станишев, защото, според НЦИОМ, именно той инициира решенията за персоналните и структурни промени в кабинета.

Негативен отзвук от събитията има обаче върху правителството като цяло - кабинетът губи 3% одобрение.

Волен Сидеров, лидер на "Атака" продължава да е най-одобряваният председател на парламентарна група, според 21.2% от българите. С 20.8% одобрение е Красимир Каракачанов, съпредседател на БНС.

Най-значително е нарастнало през последния месец одобрението към Стефан Софиянски - заради позициите му по важни обществени въпроси и медийните му изяви.

И Ахмед Доган печели допълнително одобрение от 5 пункта като следствие от активната си роля в преговорите за промени в кабинета и неговата управленска програма.

"След един нелек и дълъг период на очакване за смяна на министри и спрягане на имената на почти всички членове на кабинета, оцелелите министри на практика се оказаха печеливши лица в очите на хората - поради факта на самото си оцеляване. Това за известно време им спечелва по-голяма толерантност от общественото мнение", коментират от НЦИОМ.

Ако парламентарните изборите бяха в началото на май, 27% от пълнолетните български граждани биха гласували за ГЕРБ. Най-много привърженици на тази партия има сред хората на възраст между 30 и 59 години, сред високообразованите, сред жителите на градовете-областни центрове и сред хората със стандарт на живот около средния.

В момента електоралната подкрепа за БСП възлиза на около 16%. БСП продължава да разчита предимно на своя традиционен електорат ? възрастни (над 60 години), нискообразовани, бедни и жители на малките градове и селата.

Трета политическа сила е ДПС с 8% (с 1% повече в сравнение с март). Електоратът й е съставен предимно от млади хора до 40 години, нискообразовани, живеещи в селата, хора със стандарт на живот около средния, етнически турци и роми.

"Атака" продължава да е четвърта политическа сила и към момента може да разчита на 7% от гласовете на пълнолетното население. Привържениците са най-вече сред мъжете, сред хората на възраст между 50 и 59 години, сред нискообразованите и сред жителите на малките градове.

В момента електоралната подкрепа за СДС е малко над 3%, на ДСБ - 2%, на НДСВ 1,4%.