В сърцето на планините Качкар, където природата и традициите се срещат, Севда Ием създава автентични вкусове и ритуали, които пресъздават живота в този отдалечен кът на Турция.
„Всеки ден можете да правите различно сирене. Всичко зависи от вас“, каза Ием, докато приготвя ново парче сирене в кухнята на семейната си къща за гости, разположена с изглед към долината Макахел, близо до турската граница с Грузия.
Днес, както всяка сутрин, тя се събуди заедно със зората, в този резерват на ЮНЕСКО в планината Качкар, за да дои кравите си на ръка. Краварникът ѝ, разположен точно под балкона, е едно от най-живописните места за отглеждане на животни в света. Вътре в него има четири крави, три от които са бременни.
“@Juanama88975326: "@ebubekiryaman: Macahel valley Turkey pic.twitter.com/q4H7ivorbV"”#nature beautiful place
— h f h (@hudairi) September 28, 2014
В този отдалечен кът на Турция животът тече в ритъма на традициите, които са се съхранили през поколенията. Жените са гръбнакът на дома – те се грижат за земята и добитъка.
„Обичам селския живот, градският живот не е за мен“, сподели Севда. Тя и съпругът ѝ Мевлют са възстановили стария и порутен дом на семейството, превръщайки го в уютна къща за гости. Отначало те прекарвали част от времето си там през лятото и в Истанбул през зимата, но сега живеят в планината през цялата година. Когато съседите заминат през студените месеци, тя се грижи и за техните крави.
Севда приготвя поне 15 различни вида сирена. Четири от тях са традиционни за района, а останалите са нейни собствени изобретения. Някои сирена се ядат пресни, а други отлежават, като в тях се добавят разнообразни съставки – препечен сусам, цветя от тиквички, магданоз, копър и билки. Сиренето се полива с олио, консервира се в буркани или се овкусява със сол и подправки.
Икономията е основен принцип на живота тук, като всичко се използва и няма отпадъци. Събраното мляко сутрин се разбива на ръка, като сметаната отива на масата за закуска, а останалото се използва за приготвяне на хляб. Дори краищата на сиренето не се изхвърлят, а се сваряват в мляко, за да се създаде ново изкушение.
Традиционната турска закуска е щедро подредена с различни сирена – краве, козе и овче, включително известния чечил и тулум. На масата има и сладка от череши и къпини, меласа и тахан. Черноморският регион е известен с фермите за лешници, които се комбинират в доматено пюре с орехи. Планините са известни и със своето медоносно производство, а на масата има и мед, събран от ценената кавказка медоносна пчела.
Пресни домати, краставици и маслини, както и прясно изпечен хляб допълват тази изобилна закуска, а всичко това се изяжда с чаша деликатен турски чай. Североизточна Турция е известна със своите чаени плантации, които са навсякъде около планинските пътища, а страната има най-висока консумация на чай на капита в света.
„Това е трудна работа – да управляваш традиционен, трудоемък дом и да приготвяш храна от нулата. Ако не ми харесваше, не бих могла да го правя. Щеше да е мъчение. Но аз го правя с голяма любов“, разказа Севда.
Когато става дума за нейните гости, тя е щастлива, че всички харесват храната ѝ: „ Това е много приятно чувство.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
