И зследванията показват ясно: стресът оказва сериозно влияние върху външния вид. Например, едно проучване установи, че жените с висок стрес са 11 пъти по-склонни да загубят коса в сравнение с тези с умерено или ниско ниво на стрес.
Работният стрес също се свързва с наддаване на тегло в рамките на пет години, а 74% от хората с акне посочват, че стресът влошава състоянието им. Подобни ефекти се наблюдават и при животните, предаде Vice.
Как точно стресът влияе на външния вид?
Има два основни механизма. Първо, стресът ни кара да правим неща, които увреждат външния ни вид. Например често се намръщваме или свиваме устните си, което с времето води до бръчки. Други прояви са нервно гризане на ноктите. Стресът често намалява и времето за правилно хранене, което води до прибързани решения и напълняване.
„Когато сте заети, може да разчитате на готови храни, които са богати на захар и мазнини“, обяснява австралийският изследовател Сюзън Торес, която изучава връзката между психичното здраве и храненето.
Вторият начин е по-сложен и системен. Хормоните на стреса, като кортизола, взаимодействат с други хормони и невротрансмитери, предизвиквайки физиологични промени, които се проявяват външно.
Стресът ускорява цикъла на растеж на косата, което води до косопад и удължава фазата на загуба на коса. Може да предизвика и преждевременно побеляване, тъй като пигментът на космените фоликули се изчерпва по-бързо. Понякога стресът сигнализира на фоликулите да спрат да произвеждат цвят, правейки косата по-матова и тънка.
Стресът забавя и обновяването на кожните клетки, което води до бръчки, суха кожа и по-бавно зарастване на белези. Излишъкът от кортизол предизвиква прекомерно производство на кожно масло, което може да предизвика или изостри акне. Изследванията показват, че по време на колежански изпити нивата на стрес са свързани с по-тежко акне.
Хроничният стрес също влияе на теглото. Кортизолът взаимодейства с хормони като невропептид Y и лептин, стимулирайки апетита към храни с високо съдържание на захар и мазнини. Освен това стресът усилва удоволствието от храната чрез естествени опиоиди, което създава цикъл на утешително хранене и наддаване на тегло. Стресът активира и хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната система, която подпомага натрупването на мазнини, особено в областта на корема.
Стресът може да ускори и клетъчното стареене. Изследванията свързват висок стрес с по-къси теломери – малки участъци от ДНК на края на хромозомите, които определят „възрастта“ на клетката. Късите теломери се свързват с по-кратък живот, по-бавно възстановяване и намалена еластичност на кожата. В едно проучване жените с най-висок стрес имаха теломери като тези на жени с десет години по-възрастни.
Стресът влияе и на привлекателността ни подсъзнателно. Според финландско изследване мъжете смятат, че жените с по-високи нива на кортизол изглеждат по-малко привлекателни. Високите нива на стрес потискат половите хормони, които са ключови за физическата привлекателност.
Има много причини да избягваме стреса, освен естетическите. Телата ни започват да се разграждат, дори преди да осъзнаем вредите. Може би, когато забележим видимите ефекти, ще осъзнаем колко много жертваме, живеейки под постоянен стрес.
