Изчезващите спомени

К аква част от нашите спомени избледняват с течение на времето и кои от тях остават непокътнати? Да се даде категоричен отговор на този въпрос е трудна задача. Ново изследване на учени от университетите в Глазгоу и Бирмингам се опитва да хвърли повече светлина върху тази тема. Резултатите, публикувани наскоро в изданието Nature Communications, разкриват неизвестни досега подробности за това защо забравяме редица детайли, а спомените ни стават все по-неясни, като се запазва единствено тяхната т. нар. централна същност. Авторите на проучването смятат, че техният труд може да окаже влияние върху редица области, включително изследванията на посттравматични стресови разстройства, анализирането на резултати от свидетелски показания и дори за създаването на нови практики за усвояване на учебен материал преди изпити.

Every experience leaves physical traces throughout the brain called memories—and they can be examined or even altered https://t.co/uOo4QlZd2s

— National Geographic (@NatGeo) December 31, 2020

Всеизвестен факт е, че спомените не са точни копия на събития от миналото. Учените всъщност предполагат, че те на практика се променят всеки път, когато ги възпроизвеждаме в съзнанието си. Но как точно паметта се различава от първоначалните преживявания и как се трансформира с течение на времето е въпрос, на който към момента е невъзможно да се даде отговор в лабораторни условия. Затова авторите на новото проучване решили да използват една проста задача, с която да измерят колко бързо хората могат да възстановят определени характеристики на визуалните спомени. За какво става въпрос? На участниците в изследването били показани няколко двойки от думи и образи, след което те трябвало да си спомнят различни елементи от изображението – например, дали то е било цветно или черно-бяло (детайл от възприятията) или дали е било анимирано или статично (семантичен елемент).

С помощта на въпросните тестове учените искали да установят колко подробни и достоверни са визуалните спомени. Резултатите показали, че участниците по-бързо и точно си припомняли семантичните елементи, отколкото онези, свързани с възприятията. Джулия Лифанов, която е част от екипа, провел изследването, отбелязва: „Много теории предполагат, че с течение на времето хората забравят повърхностните детайли, но не и основното съдържание на дадено събитие. Представете си, че сте вечеряли със свой приятел преди избухването на пандемията от COVID-19. Днес вероятно ще си спомните какво сте си поръчали, но не и цветът на покривката. Ще си спомните и темата на вашия разговор, но не и дали приятелят ви е бил с риза или пуловер“. Експертите наричат тази характеристика на паметта „семантизация“.

Brain stimulation may help reverse the decline in working memory, but don’t try this method at home https://t.co/E17MxWJoE9

— The New York Times (@nytimes) April 13, 2019

Проф. Мария Уимбър от Университета в Глазгоу на свой ред добавя: „Моделът за запомняне на важните, т. нар. семантични елементи, който е разгледан в това проучване, показва, че паметта поставя като приоритет същественото съдържание. Това „пристрастие“ е ясно отразено и в мозъчните сигнали. Казано по-просто, нашите спомени се променят с времето и това, което запазваме непокътнато, е онази част от тях, която би ни била полезна, ако в бъдеще се сблъскаме с подобни ситуации“. Учените добавят, че това на практика е една от основните характеристики на еволюционния процес – запазването и развитието на онези умения, които повишават адаптивността и шансовете за оцеляване.

Изследователите установили, че въпросното „пристрастие“ към семантичното съдържание на спомените се увеличава с течение на времето. Два дни след провеждането на тестовете, участниците в тях отново били повикани в лабораторията, за да им бъдат зададени няколко въпроса. Веднага било забелязано нещо много интересно – всички отговаряли по-бавно и неточно на въпросите за детайлите, свързани с възприятията. Не така стояли нещата със семантичните елементи – хората продължавали да си ги спомнят без съществени проблеми. Освен това, преминаването от спомени, които са богати на детайли към такива, които са базирани на концепции, било далеч по-трудно при онези участници в изследването, които многократно разглеждали изображенията, но не трябвало да описват подробно своите спомени на учените.

Brain fog: how trauma, uncertainty and isolation have affected our minds and memory https://t.co/YgEdQDHv1a

— The Guardian (@guardian) April 14, 2021

Авторите на новото проучване обобщават, че то разкрива редица полезни детайли, свързани с човешката памет. Резултатите могат да се превърнат във важен инструмент за изследването на някои посттравматични стресови разстройства. Хората с подобни проблеми често страдат от натрапчиви и болезнени спомени, в резултат на което са склонни да прехвърлят впечатленията си от отминали преживявания в нови ситуации. Проучването също така може да промени начина, по който се анализира достоверността на спомените на очевидци при разследването на престъпления – особено ако са разпитвани многократно, описвайки едно и също събитие.

Авторите на изследването добавят и още нещо интересно. Заключенията им недвусмислено показват, че ако тествате своите познания с помощта на т. нар. флашкарти (картончета, които често се използват при ученето на нови думи, термини, факти и т.н. От едната им страна е написан въпрос, а от другата – неговият отговор. Картите се разделят на две купчинки в зависимост от това дали е бил даден верен отговор или не) преди изпит, ще запомните учебния материал по-лесно и за по-дълъг от време – особено ако след това си починете добре и се наспите.