К ак ви звучи идеята да не правите нищо в продължение на една година? Никаква работа, никакви имейли, никакво кариерно развитие, никакви усилия, постижения или продуктивност. За много от нас подобна мисъл някога можеше да доведе до собствен пристъп на безпокойство - сигурно работата е статус, печеленето на пари е постижение, а да си зает е хвалба? Но в наши дни една година на нищоправене звучи по-скоро като мечта, дори като стремеж - има, както се казва, промяна във вибрациите.
Милениалите възприемат концепцията за #SlowLiving - хаштагът е използван повече от шест милиона пъти в Instagram (въпреки че публикуването в Insta е доста противопоказно на неговите принципи за внимателен и устойчив начин на живот с много по-малко време пред екрана). Поколението Z пък е пионер в тихото напускане и "мързеливата работа", при която човек върши минимума в работата си, за да запази енергията си за по-значимите части от живота си, независимо дали става дума за хобита, взаимоотношения или грижа за себе си. И хората от всички поколения се обединяват в желанието си да работят по-малко: в Обединеното кралство концепцията за четиридневна работна седмица набира сериозна популярност.
Ако трябва да се изразим остро: бързането е вън, а почивката е вътре. И това е нещо, което Ема Ганън познава добре: плодотворната авторка, подкастрова водеща и предприемач от "Субстак" публикува по-рано тази година "Година на нищо" - разказ за това как си е взела цели 12 месеца почивка. Книгата беше бързо разпродадена, когато беше публикувана по-рано това лято, и се оказа толкова популярна, че сега ще бъде преиздадена и ще може да се купи през ноември.
Why 'doing nothing, intentionally' is good for us https://t.co/jhgcAxerAe
— Morgan Bell (@queenboxi) August 8, 2024
Първоначално това не беше избор на начин на живот: Ганън е претърпяла толкова тежко прегаряне, че не е имала друг избор, освен да спре да работи. Нейният разказ за годината на почивка и възстановяване сега е публикуван в два малки, приятни за четене тома от The Pound Project, в които се описва пътят ѝ обратно към здравето чрез леки дейности като водене на дневник, гледане на детска телевизия, наблюдение на птици и неизбежното плуване в студена вода (което Ганън съзнателно признава, че е клише за "писателите на хилядолетието с техните бобчета и чанти", но въпреки това обича).
След като е била напълно привърженик на културата на момичетата-шефове през 2010-те години, Ганън вече се е отдръпнала от нея с последната си книга "Митът за успеха: да се откажем от това да имаме всичко", в която изследва как непрестанният стремеж към успех рядко носи истинско щастие. Но именно преживяването на пълно прегаряне я принуждава да се изправи пред важността на почивката.
"Поглеждайки назад, имаше много червени знамена - чувствах се много объркан, имах пулсиращо главоболие, не можех да се съсредоточа върху нещата в стаята, доста страшни неща. Но се справих с това, като си помислих: "Заета съм, трябва да продължа", спомня си тя.
Изведнъж през 2022 г. тялото ѝ преминава в режим на принудително изключване.
"Не можех да погледна телефона, не можех да гледам екрана, не можех да вървя по улицата, без да се чувствам крехка. Това беше усещането, че "о, не можеш да си проправяш път през това - трябва да спреш. Много хора с хронично прегаряне трябва да стигнат до този момент, преди да си вземат отпуск от работа, защото в това общество сме толкова приучени да се мъчим на всяка цена", споделя още тя.
"Но ние сме създадени, за да си подремваме и да се разхождаме в парка. Да плуваме и да гледаме небето. Тези неща са наистина важни", настоява Ганън.
И тя е решена да пренесе уроците от прегарянето и възстановяването си в един по-бавен и по-просторен живот.
"Нищо не струва здравето ти"
Но тя далеч не оре самотна бразда - едно преглеждане на секциите за самопомощ или попфилософия в местната книжарница, или дори един поглед към списъка с препоръчителна литература на гърба на "Година на нищо", разкрива процъфтяваща реколта от книги, които ни насърчават да забавим темпото.
Книгата на Джени Одел "Как да не правим нищо: да се противопоставим на икономиката на вниманието" се превърна в сензация през 2019 г., свързвайки разстроените ни мозъци с това как жадните за печалби технологии и социални медии използват вниманието ни и ни разсейват. Тя се застъпва за пренастройване на съзнанието ни към естествения свят около нас и към собствената ни вътрешност.
Одел също така е част от вълната писатели, които насърчават активната съпротива срещу безмилостното "целеустремено" очакване, че "в свят, в който стойността ни се определя от нашата продуктивност", всеки час и минута от времето ни трябва да бъдат оползотворени - ако не в работата, то в самоусъвършенстването. Устояването на натиска за постоянно оптимизиране може да се намери и в изненадващо успокояващата книга на Оливър Бъркман "Четири хиляди седмици" от 2021 г., която ни напомня, че животът е кратък и никога няма да успеем да свършим всичко, което е в списъка ни със задачи. Вместо да се стремим да бъдем все по-ефективни, той твърди, че трябва да се съсредоточим върху това, което наистина има значение (спойлер: вероятно това не е да се разпишем в "нулевата кутия"), да се откажем от перфекционизма и завършеността и да живеем по-пълноценно в настоящето.
И изглежда, че идеята за нищонеправене се утвърждава: може би сте забелязали, че напоследък се разпространяват заглавия за niksen - холандският термин за "нищонеправене, умишлено". Книгата Niksen на Олга Мекинг явно се е харесала на читателите, когато е била публикувана в пандиза, и е последвана от множество други, много от които са в стила на "Малката книга за хидж"; изглежда, че обичаме да приемаме лесно смилаеми съвети за начина на живот от северноевропейските народи.
Дори самата дума "почивка" се е превърнала в нещо като моден термин. Публикуваната през 2022 г. книга Pause, Rest, Be (Пауза, почивка, бъди) на учителя по йога Октавия Рахим помага на читателите, които преминават през големи промени или периоди на несигурност, да забавят темпото и да се обърнат навътре. Вместо да използва йога, за да се изпоти по пътя към стегнати коремни мускули, които могат да се видят в Instagram, тя набляга на това, което практиката може да ни каже за себепознанието, спокойствието и тишината.
Радикална почивка
И така, защо в западния свят настъпи такъв обрат - от културата на бързането, нагаждането към себе си и ръководенето на момичета към тихото отказване, радикалната почивка и бавния живот? Причината е проста: всички ние сме толкова уморени.
Поне това е теорията на Ганън.
"Всички са много уморени. Всички се борим по някакъв начин да задържим всички топки във въздуха. Имаме тяло и ум, за които трябва да се грижим, а не мисля, че го правим", казва тя пред Би Би Си.
Технологиите са важен фактор: оказва се, че възможността да отговаряме на имейли на телефоните си не ни е направила по-ефективни, а просто ни е накарала да работим повече. Всеприсъствието на социалните медии ни насърчава да документираме всеки сантиметър от живота си, да ги използваме за съдържание и непрекъснато да работим за укрепване на собствената си индивидуална марка. Възходът на приложенията за проследяване превръща дейностите в свободното време, физическите упражнения и дори най-необходимите неща като хранене и сън в данни, които могат да бъдат сравнявани и подобрявани: можете да проследявате съня си, да записвате закуската си, да определяте времето за бягане, да записвате какъв филм сте гледали, да следите менструалния си цикъл.
За мнозина, които започнаха да се противопоставят на културата на безмилостния бизнес, пандемията промени правилата на играта. Очевидно това беше ужасно време и за мнозина съвсем не беше спокойно, но за значителен брой хора работата беше спряна или за първи път се извършваше вкъщи. За някои изчезнаха пътуванията до работа, както и обичайните разсейващи фактори. Мнозина нямаха друг избор, освен да намалят темпото или да не правят нищо. А някои осъзнаха, че никога не искат да се върнат назад.
Възможно е това да е и смяна на поколенията. Милениалите са наричани поколение на прегарянето - и комбинацията от възпитание в упорита работа, за да успееш, и след това завършване с планина от дългове в един нестабилен свят след финансовата катастрофа, както е добре документирано, е сериозно предизвикателство за мнозина.
През последните години книгите, посветени на проблема с прегарянето, също станаха голям бизнес. Те варират от такива, които диагностицират социално-политическите причини за него, както в книгата на Ан Хелън Петерсен "Не мога да се справя: как милениалите станаха поколение на прегарянето", която изследва как капитализмът и стремежът към печалба и производителност са довели това поколение до изтощение, до практически напътствия за преодоляването му с почивка и преоценка, като "Прегаряне" на Емили и Амелия Нагоски: или "Burnt Out" на Селина Баркър: Наръчник в шест стъпки на изтощения човек за процъфтяване в забързания свят. Забележително е, че всички те са публикувани през 2020 г.
Ганън обвинява родителите за този феномен на поколението: "Бейби бумърите са много консуматорски настроени, те статистически купуват най-много технологии, притежават най-много имоти, обичат нещата, парите и успеха като поколение - и мисля, че децата на бейби бумърите, милениалите, по принцип искат да ги впечатлят. Казвали са им: върви, постигай и бъди успешен, за да могат родителите ти да се гордеят с теб. За нас беше много трудно да разгадаем това."
Хроничното прегаряне в основата си е резултат от живота в условията на глобален капитализъм - и решението да живеем с по-бавно темпо е реакция срещу придобивките, които капитализмът насърчава. Ганън се надява, че сегашното движение от стремеж към увеличаване на статута и вещите и към повече време може да бъде здравословен знак за нашето общество.
Хората наистина започват да разбират, че ако имаш покрив над главата си и можеш да си плащаш сметките, какво друго ти трябва?
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
