Ш арън Броуди ясно си спомня първата си Коледа с добрата си приятелка Джо Немет. Беше 2016 г. и първата ѝ Коледа без съпруга ѝ Монти, който почина внезапно месец по-рано.
„Дори не исках да съм жива“, казва Броуди от дома си в Лисмор, северен Нов Южен Уелс.
„Определено не исках да ходя по магазините, да купувам подаръци или да правя каквото и да било. Но Джо беше дошла да остане при мен и синовете ми, за да ни помогне, и на Бъдни вечер ѝ казах, че подаръкът ми за нея е, че можем да отидем да се гмуркаме в контейнер за боклук, което никога преди не бях правила - и го направихме същата вечер", разказва тя.
„Това беше откровение. Нещата, които намерихме, бяха просто изхвърлени от местните фирми. Донесохме вкъщи напълно добра храна за коледното празненство и всички тези красиви цветя, които поставихме из къщата, и те бяха като подарък от Монти, подарък, който никога нямаше да получа, ако не беше Джо. Това беше моето запознанство с живота без пари на приятелката й Джо“, продължава Броуди.
Година по-рано, през 2015 г., Джо е напуснала работата си в областта на общественото развитие, дала е последните си пари на 18-годишната си дъщеря Ейми и е закрила банковата си сметка.
„Бях на 46 години, имах добра работа и партньор, когото обичах, но бях дълбоко нещастна“, казва Джо Немет.
„Чувствах все по-голямо отчаяние от икономическата система, в която живеем, и от вредата, която причинявах на другите хора и на планетата, дори когато се опитвах да купувам етично, докато живеех в този свят на привилегии“, разказва още Немет.
Нейният „светъл момент“ настъпва, когато родителите ѝ, пенсионирани фермери, свикнали да живеят пестеливо, ѝ дават книга за хора с алтернативен начин на живот. „Когато прочетох за този човек, избрал да живее без пари, си помислих: „О, Боже мой, трябва да го направя!“.
Скоро след това Немет попада на „Човекът без пари“: Марк Бойл, който живее без пари в продължение на три години в Обединеното кралство. Следвайки примера му, първото нещо, което Немет прави, е да напише списък на нуждите си.
„Оказа се, че списъкът е кратък, защото вече имах неща като тенджери и тигани и четка за зъби, и открих, че наистина нямам нужда от много неща, за да се чувствам комфортно. След това просто започнах да отбелязвам нещата, за да разбера как мога да задоволя нуждите си, без да имам отрицателни последици“, споделя тя.
An inspiring story about post-capitalist living.
— Junya Shinohara（一時停止） (@jssnhr) February 1, 2025
Meet the woman who lives without money: ‘I feel more secure than when I was earning’ https://t.co/w9WI3GwWt4
56-годишната Немет е самотна и няма собствен дом или имот. Тя не получава социални помощи, няма спестявания, щедър благодетел или таен склад за пари за спешни случаи.
Първоначално храната е най-голямата ѝ грижа и най-лесната нужда, която може да задоволи.
„Всъщност не съм се занимавала много с търсене на отпадъци, не ми се е налагало“, казва тя, защото сама е отглеждала храна, а приятелите са ѝ давали отпадъчна храна. „Хората често имат неща, които никога няма да използват, в задната част на шкафовете си.“
И винаги, когато наближавал рожденият ѝ ден или Коледа, тя искала от родителите си, да речем, 5-килограмов пакет ориз или пакет мляко на прах.
Скоро тя започва да се възползва по-дълбоко от „икономиката на подаръците“, давайки, без да очаква нищо в замяна, и получавайки, без да изпитва чувство за задължение.
„С тази втора част свикнах за известно време. Това е много различно от размяната или търговията, които включват парично, транзакционно мислене: Аз ще ти дам това, ако ти ми дадеш това. В началото хората казваха: „Ела и направи това за мен, а аз ще ти дам това и това в замяна“. А аз казвах: „Не, аз просто ще дойда и ще свърша работата, а ти не трябва да ми даваш нищо“, казва тя.
Това се отплаща по неочакван начин. Немет ясно осъзнава, че е в най-бързо растящата демографска група, застрашена от бездомност в Австралия. Въпреки това, парадоксално, тя никога не се е притеснявала за това къде ще живее.
„Всъщност се чувствам по-сигурна, отколкото когато печелех пари, защото през цялата човешка история истинската сигурност винаги е идвала от живота в общност и сега имам време да изградя тази “социална валута“. Да помагам на хората, да се грижа за болни приятели или за децата им, да помагам в градините им. Това е едно от големите предимства на живота без пари“, споделя тя.
През първите три години Немет живее във фермата на свой приятел, където построява малка барака от изхвърлени строителни материали, след което работи като домашна помощница и една година живее извън мрежата в „малко синьо возило“ в двора на друг приятел. След това, през 2018 г., тя се премества в къщата на Броуди на пълен работен ден; сега това е дом за няколко поколения, който включва новата партньорка на Броуди и един от синовете ѝ, дъщерята на Немет - Ейми, съпругът на Ейми и трите им малки деца.
Вместо да плаща наем, Немет готви, чисти, грижи се за зеленчуковата градина и произвежда продукти като сапун, прах за пране и ферментирали храни, за да спести пари на домакинството и да намали екологичния му отпечатък. И тя не може да бъде по-щастлива.
„Ако изчислите стойността в долари на всичко, което мама прави в тази къща, тя вероятно допринася много повече, отколкото ние плащаме за наем. Но сега, когато живея с нея, виждам, че животът ѝ е много повече от това да не използва пари. Наистина забелязвам въздействието на нещата, които правим и купуваме. Разбирам, че хората просто искат да харчат по-малко пари, но къде отиват тези пари?“, казва Ейми.
Броуди се съгласява с положителното въздействие на Немет върху домакинството.
„Живеем много по-просто от повечето хора, но в същото време се чувстваме в изобилие. Сега например не ядем често шоколад, но когато си го набавим - както стана наскоро, когато местният магазин затвори и раздаде всичките си запаси - се чувстваме като привилегировани, което наистина е така“, казва Броуди.
Немет бърза да каже, че не е „против парите“, така че когато разбрала, че тази година ще има нужда от зъболекарска помощ, намерила начин да плати за нея, който е в съответствие с нейните ценности.
„Планирах да уча хората как да правят тофу или оцет от ябълки, да споделям уменията си, след което един приятел ми предложи да създам кампания в GoFundMe, за да създам фонд за зъболечение и да предложа уроци по как се прави като награда, така че точно това ще направя.“
Тя не е и противник на технологиите. Немет има телефон (подарък от приятел), но не разполага с телефонен план или сим карта; тя провежда разговори и изпраща съобщения и имейли чрез домашната wifi мрежа. Тя използва и Фейсбук - най-вече за да разглежда групи за „Купи нищо“ и да популяризира обществената градина в Лисмор, където работи като доброволец. Но тя няма кола: придвижва се с велосипед, пеша и на автостоп.
Въпреки това тя иска да се върне към основите, затова в момента използва рециклирани строителни материали, за да си направи къщичка в задния двор, където смята да спи и да прекарва вечерите си в четене на свещи.
„Тя е много малка, достатъчно голяма, за да побере едно легло и малко място за стоене. Няма електричество или течаща вода. Но искам да се чувствам по-свързана с реалността, с птиците и звездите, със слънцето и дъжда. Чувствам се наистина откъснат от света, живеейки в голяма къща“, казва Немет.
Броуди казва, че ще ѝ липсва постоянното присъствие на Немет в къщата, но не би могла да подкрепи избора на приятелката си.
„Виждам Джо като пионер. Тя е заела радикална позиция, за да подчертае какво се случва в света, и аз наистина вярвам, че ще дойде време, когато всички ще трябва да живеем почти като нея: по-просто, да ядем местна храна, да правим нещата сами и да си помагаме взаимно“, казва тя.
