П устинята Сахара, сега най-горещото място на Земята, някога е изглеждала много различно. Геоложки доказателства, открити в пещери в южно Мароко, показват, че преди хиляди години регионът е получавал значително повече валежи, според Daily Galaxy.
Учените са направили това откритие, като са изучавали сталагмити – минерални образувания, които растат нагоре от пода на пещерата, когато водата се просмуква през скалните слоеве отгоре и се стича надолу. Отбелязва се, че сталагмитите действат като естествени климатични архиви, тъй като се образуват само когато дъждовната вода се просмуква през почвата и навлиза в пещерите. С течение на времето минералните отлагания се натрупват слой след слой, запазвайки химическата информация за водата, от която са се образували.
Според проучване, публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters, учените са събрали малки фрагменти от сталагмити, някои с тегло само около 0,25 грама, от пещери южно от Атласките планини. Чрез измерване на нивата на изотопите на уран и торий в тези проби, те са успели да определят кога са започнали тези образувания и кога е спрял растежът им. „Резултатите показват, че сталагмитите са се увеличили между приблизително 8700 и 4300 години. Това предполага, че валежите в региона са били значително по-чести през този период“, се казва в статията.
Зелената Сахара е оформила ранните човешки общества.
По-влажният климат е имал преки последици за хората, живеещи в този регион. Проучването установи, че археологически доказателства регистрират значително увеличение на броя на неолитните селища южно от Атласките планини именно през периода, когато валежите са се увеличили. Тези общности са разчитали в голяма степен на пасторализъм, който е изисквал достъп до вода и растителност. По-високите валежи може да са поддържали пасищата и са позволили на пасторалните общества да се разширят в райони, които сега са сухи пустини.
Както отбеляза съавторката на изследването д-р Джулия Барот, връзката между климатичните данни и човешката история стана очевидна по време на изследването. „Беше очарователно да открия и изследвам пещери в южно Мароко по време на моята теренна работа през 2010 г. И е удовлетворяващо, че нашите измервания и интерпретации съвпадат толкова добре с археологическите и екологичните данни от целия регион“, обясни тя.
Тропическите течения са носили дъждове
За да определят източника на древните валежи, учените изследвали и изотопния състав на кислорода в сталагмитните слоеве. Това помогнало да се установят атмосферните процеси, които са донесли влага в региона. Според изследването, дъждовете вероятно са причинени от така наречените тропически течения - големи облачни системи, способни да пренасят влага от тропически към субтропически региони. Изследователите отбелязали, че това е първото доказателство за влиянието на подобни атмосферни процеси върху валежите в северозападна Сахара.
Сам Холоуд, който също е работил по изследването, подчертал, че дори малки отлагания в пещери могат да разкрият мащабни промени в околната среда. „Беше уникално да видим колко много можем да научим от малки парчета варовикови отлагания, които се образуват под земята“, каза той, добавяйки, че изследователите продължават да работят върху по-точна оценка за това колко валежи са се увеличили през този древен влажен период.
