В тих ъгъл на Европа се намира една от най-странните международни граници в света. Там кратка разходка може да ви отведе в и извън държава дузина пъти. Можете да отпивате бира в една страна и случайно да я разлеете в друга. В някои къщи кухнята може да е в една нация, а банята – в друга, съобщи iflscience.
Тази необичайна ситуация се намира в близнаците градове Баарле-Насау, който е нидерландски, и Баарле-Хертох, пъзел от белгийски анклави, обградени от Нидерландия. Необичайната граница криволичи през улици, магазини, ресторанти и домове, маркирана с незабележими бели кръстове на земята.
Странната гранична ситуация в Баарле произлиза от дълга история на средновековни договори за земя, феодални принадлежности и модерно национално държавно изграждане.
През XII и XIII в. регионът бил плитка мозайка от феодални територии, контролирани от херцога на Брабант (свързан с днешна Белгия) и лорда на Бреда (свързан с това, което по-късно станало Нидерландия), които правели няколко размени на територии в замяна на защита.
След като Белгия придобива независимост от Кралство Нидерландия през 1830-те, граница била начертана през тази част на Западна Европа, но законодателите бързо се сблъскали с това, което нарекли „невъзможността да се начертае непрекъсната линия между тези две общини“... И така, градът Баарле получил специално отношение. Договорът, изготвен през 1842 г., гласи: „Съществуващото положение да се запази както по отношение на селата Баарле-Насау (Нидерландия), така и Баерле-Дюк сега Баарле-Хертох, както и по отношение на пътищата, които ги пресичат.“
The 450 km border between the Netherlands and Belgium runs through homes, businesses, and streets. pic.twitter.com/HnMLcxET2Y
— Historic Vids (@historyinmemes) July 18, 2025
Обстоятелствата продължили по неудобен начин с десетилетия, но в крайна сметка се стабилизирали и сега функционират миролюбиво – освен, както шегуват местните, когато Белгия играе срещу Нидерландия на футбол.
От 1990-те години Белгия и Нидерландия са членки на Шенгенското пространство на Европейския съюз, което позволява пътуване без паспорт, така че преминаването през тези сложни граници не е проблем. Също така помага, че холандският език се говори и и в двете страни, а двете нации споделят култура, изпълнена с пържени картофи с майонеза, гофрети, бира и сирене.
Сложната ситуация ражда множество странни ситуации, особено що се отнася до закона.
Според холандското законодателство, фойерверки могат да се купуват само в подготовка за Нова година. В същото време, в Белгия можете да ги купувате през цялата година. Това означава, че магазините в Баарле-Насау са забранени да продават тези продукти през по-голямата част от времето, но клиентите могат да прекосят улицата, за да купят в Баарле-Хертох. В Нидерландия възрастта за консумация на алкохол е 18 години, но само на няколко крачки в Белгия хората могат законно да купуват бира и вино на 16. Така че, ако холандски барман откаже група тийнейджъри, те могат да преминат улицата и да вдигнат чаша белгийска бира от другата страна на границата.
Get ready to see some unique borders from around the world.
— Crazy Moments (@Crazymoments01) June 20, 2025
A Thread🧵
1. Belgium and Netherlands pic.twitter.com/ghqgqoFa5F
През последното време разликите в законите означаваха, че ресторантите в Нидерландия трябва да затварят по-рано отколкото тези в Белгия. За радост на някои добре позиционирани заведения, те успяват да заобиколят това ограничение, като преместват масите на клиентите си на белгийската страна на ресторанта.
Разликите в данъците също създават своеобразна борса за пазаруване през границата. Местните често минават от едната страна на града на другата, за да намерят най-добрите оферти според продукта.
„Бензинът е по-евтин в Белгия. Цигарите са по-евтини в Белгия. Но храните обикновено са по-евтини в Нидерландия“, казва Ад Туитялърс, местен мъж, роден и израснал в Баарле, пред AFP през 2024 г.
Баарле е описван като „Европа в миниатюра“, смес от преплетени култури с дълги връзки, които, въпреки някои исторически спорове, до голяма степен съжителстват в хармония днес. За част от хората градът се превръща в символ на Европейския съюз като жив аргумент в полза на по-близката интеграция между държавите-членки... „Имаме тук град с две националности и мисля, че Европа трябва да бъде една. Виждаш в град като този, че Европа всъщност не е една. Това мисля, че е жалко“, казва Тео ван дер Веердонк, 64-годишен преподавател, също пред AFP.
„Искам повече Европа и повече интеграция, за да направим Европа по-близка и по-добра... Тук имаме две кметства, две полицейски служби, две пожарни служби... и това е напълно безумно“, добавя той.
