М ного хора от различни култури израстват, чувайки, че студеното време разболява. Излизането навън без палто, вдишването на студен въздух, спането в хладна стая, попадането под студен дъжд или сняг или просто чувството за студ често се обвиняват за причиняване на настинки или грип.
Това вярване е вкоренено в съзнанието на много хора, защото болестта често идва след излагане на студ. Съвременните изследвания обаче показват, че връзката между студеното време и болестта е по-нюансирана от идеята, че студът директно причинява заболяване.
Самите ниски температури не причиняват инфекции. Вместо това те влияят върху комбинация от биологични, екологични и социални фактори, които правят хората по-уязвими към респираторни заболявания, особено през зимните месеци.
Настинките и грипът се причиняват от вируси, а не от студен въздух. Вируси като риновирусите, които причиняват обикновената настинка, и грипните вируси се разпространяват от човек на човек чрез дихателни капчици или физически контакт, независимо от външната температура.
Въпреки това, честотата на респираторните инфекции постоянно се увеличава през по-студените сезони в много части на света – модел, който се наблюдава в световен мащаб.
Този сезонен модел се дължи отчасти на начина, по който ниските температури и ниската влажност влияят на вирусите в околната среда. Изследванията показват, че много респираторни вируси, включително грипните вируси и коронавирусите, оцеляват по-дълго и остават заразни за продължителни периоди в студени и сухи условия.
Сухият въздух също така кара малките капчици, отделяни, когато хората дишат, говорят, кашлят или кихат, да се изпаряват бързо. Това създава по-малки частици, които остават по-дълго във въздуха, увеличавайки вероятността другите да ги вдишат.
В резултат на това студеният и сух въздух помага на вирусите да се задържат в околната среда и подобрява шансовете им да достигнат до дихателната система на друг човек.
Студеният въздух влияе и върху начина, по който тялото се защитава от инфекции. Вдишването на студен въздух понижава температурата в носа и дихателните пътища, което може да предизвика вазоконстрикция. Това означава стесняване на кръвоносните съдове, което намалява притока на кръв към тъканите.
В лигавицата на носа и дихателните пътища, този намален кръвен поток може да отслаби локалните имунни отговори, които обикновено помагат за откриване и елиминиране на вируси, преди да причинят инфекция.
Излагането на студ и свързаният със студа стрес също могат да попречат на нормалната функция на дихателните пътища, особено при хора с чувствителна дихателна система.
Заедно тези ефекти могат да потиснат първите защитни линии на тялото в носа и гърлото. Студеният въздух не създава вируси, но може да улесни разпространението им след излагане на вируса.
Тълпи и близък контакт
Сезонните промени в човешкото поведение и вътрешната среда също играят важна роля. Студеното време насърчава хората да прекарват повече време на закрито, често в тесен контакт с други хора. Претъпканите пространства с лоша вентилация позволяват натрупването на капчици, съдържащи вируси, във въздуха, което прави предаването между хората по-вероятно.
През зимата намаленото излагане на слънчева светлина води до по-ниско производство на витамин D в кожата. Витамин D участва в регулирането на имунната функция, а ниските му нива са свързани с по-слаби имунни отговори.
Отоплението на закрито, макар и от съществено значение за комфорта, изсушава въздуха. Сухият въздух може да изсуши лигавицата на носа и гърлото, намалявайки ефективността на слузта. Слузта обикновено улавя вирусите и помага за тяхното отстраняване от дихателните пътища, процес, известен като мукоцилиарен клирънс. Когато тази система е нарушена, вирусите по-лесно заразяват клетките.
Студеното време може да бъде особено трудно за хора със съществуващи респираторни заболявания като астма или алергичен ринит, известен още като сенна хрема. Епидемиологични проучвания (изследвания, които изследват моделите на заболяванията в популациите) показват, че студените условия могат да влошат симптомите и да увеличат функционалното увреждане при тези хора. Това може да засили ефектите от респираторните инфекции, когато те се появят.
Взети заедно, доказателствата рисуват ясна картина на това какво прави и какво не прави студеното време. Ниските температури са свързани с по-високи нива на респираторни инфекции , включително грип и коронавируси, особено в умерените райони през зимата. Лабораторни и екологични изследвания показват, че вирусите оцеляват по-дълго и се разпространяват по-лесно в студен и сух въздух.
Излагането на студ може също да отслаби имунната защита в носа и дихателните пътища, включително намалено движение на слузта и намалена антивирусна активност в носните тъкани. Поведенчески и екологични фактори, типични за зимата, като например струпване на хора в помещения, лоша вентилация и намалена слънчева светлина, водещи до по-ниски нива на витамин D, допълнително увеличават риска от разпространение на вируса.
Това, което доказателствата не подкрепят, е идеята, че простото настинване, като например излизането навън без палто, директно причинява настинка или грип. Вместо това, студеното време действа като усилвател на риска. То създава условия, които помагат на вирусите да оцелеят, да се разпространят и да преодолеят защитните сили на организма.
Разбирането на това разграничение има практическа стойност. Подобряването на вентилацията на помещенията и поддържането на адекватна влажност през зимата може да намали риска от предаване. Подпомагането на имунното здраве, включително поддържането на адекватни нива на витамин D, също може да помогне.
Посланията за обществено здраве са най-ефективни, когато се фокусират върху това как вирусите се разпространяват чрез контакт и дихателни капчици, вместо да засилват мита, че самото излагане на студ причинява заболяване.
Накратко, студеното време и болестите са свързани, но не по начина, по който много хора предполагат. Ниските температури не причиняват инфекции сами по себе си. Вместо това, те оформят биологичните, екологичните и социалните условия, които позволяват на респираторните вируси да процъфтяват.
Осъзнаването на тази сложност помага да се обясни защо настинките и грипът достигат пик през зимата и подкрепя по-ефективни стратегии за превенция, като същевременно разсейва едно просто, но подвеждащо схващане за студеното време и болестите.
