К огато светът се бори с проблеми като социална несправедливост, бедност, климатични промени и нарастваща несигурност по отношение на храната, ново изследване разкрива поразителна истина: само една държава на планетата може да произведе цялата храна, от която се нуждае, за да изхрани населението си, без да разчита на внос, пише Times of India.
Проучване, публикувано в Nature Food и цитирано от Science Focus, показва, че от 186 държави единствено Гвиана е способна да произведе достатъчно храна, за да изхрани населението си във всичките седем основни хранителни групи. Те са напълно способни да произвеждат плодове, зеленчуци, млечни продукти, риба, месо и дори богати на нишесте храни.
Защо това е важно?
Глобалната хранителна верига се разпада. Търговски войни, климатичен хаос и пандемии – всяко от тези събития може напълно да разклати дадена страна.
Въпреки това Гвиана изглежда защитена. Дори страни като Виетнам и Китай изостават, като могат да произвеждат храна само в шест от седемте хранителни групи, докато Гвиана покрива всички 7/7. Изненадващо, по-малко от половината държави в това изследване произвеждат достатъчно растителен протеин, а само 25% осигуряват достатъчно зеленчуци, за да посрещнат нуждите на нарастващото си население.
Това разделение е ясно: европейските и южноамериканските държави като цяло се справят по-добре и се доближават до „самодостатъчност“. От друга страна, малките островни държави, както и страни от Арабския полуостров и други с ниски доходи, разчитат на внос на храна. ОАЕ, Ирак, Катар, Йемен и Афганистан не успяват да произведат достатъчно от нито една хранителна група, за да покрият минималните изисквания.
Д-р Йонас Щел, водещ автор на изследването, казва пред BBC Science Focus: „Ниската самодостатъчност не е непременно нещо лошо. Има основателни и често полезни причини една страна да не може да произвежда по-голямата част от храната си. Но ниските нива на самодостатъчност могат да намалят способността на страната да реагира на внезапни глобални сътресения в снабдяването с храни като суши, войни или забрани за износ.“
Този нов фокус върху хранителната самодостатъчност може да отразява и по-голям проблем, който често пренебрегваме. Докато светът продължава да търси път към пълноценно развитие, примерът на Гвиана е едновременно вдъхновение и ясен сигнал за крехкостта на глобалната хранителна система.
Големият въпрос е: Колко скоро ще предприемат действия другите държави, преди следващата криза да разкрие техните слабости?
