С гушен под ледените простори на Гренландската ледена покривка се намира смразяващо напомняне за амбициите и секретността от времето на Студената война: „Лагер Сенчъри“. Създаден през 1959 г., този скрит военен обект е служил като таен център за Проект „Леден червей“, свръхсекретна програма на армията на Съединените щати, съобщи Historic Mysteries.
Публичното му обозначение като научноизследователско съоръжение беше отчасти маскарад, тъй като „Лагер Сенчъри“ имаше далеч по-зловеща цел: да приюти и поддържа разполагането на площадки за изстрелване на ядрени ракети под арктическия лед. С достигането на пика на напрежението между суперсилите, това дръзко начинание показа докъде стигат нациите, за да си осигурят стратегическо предимство в ледените дълбини на Студената война .
Ядрени тайни и скрити тунели
Проектът „Леден червей“ беше самото олицетворение на строго секретната информация. Въпреки че е иницииран в края на 50-те години на миналия век и е стартирал около 1960 г., съществуването му е официално потвърдено едва през 1996 г. с публикуването на разсекретени правителствени документи. Именно от тях обществеността най-накрая научи истината за проекта и неговото прикритие – „Лагер Сенчъри“.
Задействан от американската армия, проектът „Леден червей“ е бил да разположи мрежа от мобилни позиции за изстрелване на ядрени ракети под ледената покривка на Гренландия . Идеята зад него е била да се засилят американските ядрени възможности за възпиране на Съветския съюз .
Проектът е замислен в разгара на Студената война и е имал за цел да създаде тайна инфраструктура, способна да изстрелва междуконтинентални балистични ракети (МБР) от Арктическия регион. По същество това е била тайна ядрена база, скрита под леда.
todays rabbit hole 🕳
— Riley (@Rileyhutchins) February 4, 2022
Project Iceworm 👁
a top secret United States Army program which aimed to build a network of mobile nuclear missile launch sites under the Greenland ice sheet… pic.twitter.com/dhhKQtvHcF
Планът е бил да се изгради система от тунели с дължина около 4000 километра, скрити под Гренландия. Тези тунели биха могли да приютят до 600 ядрени ракети в обсега на СССР и периодично да бъдат премествани, в случай че руснаците някога научат за съществуването им. Проектът е бил строго секретен, но датското правителство е било донякъде в течение.
Разбира се, разполагането на подобна мрежа би било не само мащабно инженерно постижение, но и изключително скъпо. САЩ обаче смятаха, че си струва. Първо, те се надяваха, че ако проектът е успешен, той ще помогне на армията да изненада и надхитри потенциалните противници, което ще усложни усилията им за откриване и насочване към американски ракетни инсталации.
Второ, по време на Студената война както САЩ, така и СССР полагаха значителни усилия да проектират сила в Арктическия регион по стратегически, военни и икономически причини. Надяваха се, че ако Съветите някога поведат в тази конкретна надпревара, Проектът „Леден червей“ би могъл да осигури буфер срещу потенциални съветски атаки.
И накрая, това бяха 50-те/60-те години, когато както САЩ, така и СССР бяха заети с разширяването на съответните си ядрени оръжия. Проектът „Леден червей“ щеше да даде на САЩ предимство в полярния регион и да засили цялостната им стратегическа позиция. Колкото по-разпространен беше техният ядрен обхват, толкова по-голямо беше възпиращото влияние.
Лагер „Сенчъри“: Перфектният фронт
Строежът на лагер „Сенчъри“ започва през 1959 г. и лагерът функционира до 1967 г. Когато американците се обръщат към датското правителство, те не са съвсем честни за всичко.
Те представиха лагер „Сенчъри“ на властите като опит да тестват строителни техники в арктически условия и да докажат осъществимостта на (сравнително) евтини военни постове върху ледените шапки. Твърдеше се също, че лагерът ще провежда „научни експерименти“ и ще тества ефективността на преносим ядрен реактор (PM-2A).
Честно казано, САЩ не лъжеха съвсем. Общо 21 окопа с обща дължина 3000 метра (1,9 мили) бяха изкопани в ледената покривка и покрити с покрив. Не бяха инсталирани ядрени ракети.
Overland train supporting the underground military facility of Camp Century in the 60's. Camp Century was the cover for Project Iceworm, a secret study into placing nuclear missile silos under the Greenland Ice Sheet. pic.twitter.com/cJt5WRCPQX
— Black 🇬🇱 🏳️⚧️ Site (@UnseenOps) September 10, 2020
Вместо това, тунелите били пълни със сглобяеми постройки, които служели за всичко - от болница и магазини до дори театър и църква. Това бил малък град под леда, в който едновременно живели до 200 изследователи и военни.
Мястото наистина е било използвано и за тестване на първия в света преносим ядрен реактор, който е осигурявал енергия за обекта от 1960 до 1963 г. В по-голямата си част изследователите, разположени там, са тествали близките топящи се ледници за микроби като чумата и са пробили някои от първите ледени ядра. Това изследване се е използвало от климатолозите чак до 2005 г.
Но в действителност всички тези изследвания бяха просто страничен продукт от основната цел на правителството на САЩ. Лагер Сенчъри не беше някаква стара изследователска станция. Основната му цел беше да докаже, че е възможно да се изкопае мрежа от тунели под леда, за да се скрият ядрени оръжия.
Изкопаните ледени ядра са били по-малко свързани с климатични изследвания и повече с това да се гарантира, че тунелите ще останат стабилни в дългосрочен план, докато ледената покривка се измества. В началото проектът изглеждал успешен. И така, какво се случило?
Първоначално изглеждаше, че Camp Century е доказал, че проектът „Леден червей“ е осъществим, но нещата скоро започнаха да се променят. След около три години стана ясно, че ледената покривка не е толкова стабилна, колкото се смяташе първоначално. В действителност снегът и ледът са вискоеластични, което означава, че се движат и деформират с течение на времето.
САЩ бяха подценили колко бързо се е случил този процес и геолозите, разположени в Century, установиха, че по всяка вероятност лагерът е имал около две години, преди тунелите му да започнат да се срутват. Те се оказаха прави, когато през 1962 г. таванът на реакторното отделение на лагера започна да се огъва и се наложи да бъде повдигнат с 1,5 м, за да се избегне повреда на реактора.
Това повдигна опасения за безопасността и през юли 1963 г. армията реши да затвори реактора завинаги и да превърне Century в летен лагер. През 1965 г. реакторът беше премахнат и лагерът беше евакуиран.
Година по-късно проектът беше прекратен завинаги. Правителството реши, че с темпото, с което се движеше ледената покривка, проектът „Леден червей“ вече не е възможен.
Призракът на проект Леден червей
За съжаление, те не се справиха добре със затварянето на Iceworm или Camp Century. Когато лагерът беше изведен от експлоатация през 1967 г., по-голямата част от него, включително отпадъците му, просто беше изоставена под ледената покривка на Гренландия. Смяташе се, че ще остане там, невредим и здрав под тонове постоянен лед и снеговалежи до края на времето.
Много неща обаче са се променили от 60-те години на миналия век: а именно, сега разбираме много повече за изменението на климата, отколкото тогава. Проучване от 2016 г. установи, че през следващите няколко десетилетия ледената покривка на Гренландия ще започне да се топи.
Съществуват опасения, че това ще започне да освобождава отпадъците, изоставени в Camp Century. Това означава, че ядрени отпадъци, 200 000 литра дизел, полихлорирани бифенили и неприятно количество отпадъчни води ще бъдат изложени на местната околна среда. Въпреки че оценките варират, се смята, че още през 2090 г. или чак през 2179 г. всички тези отпадъци ще бъдат разкрити, което ще увреди още повече едно и без това застрашено местообитание.
В политически план, съществуването и истинската цел на лагера доведоха до известно охлаждане в отношенията между САЩ и Дания през 90-те години. След публикуването на класифицирана информация относно катастрофата на бомбардировач B-52 в американската авиобаза Туле (друга американска база близо до Camp Century), Датският институт за външна политика реши да проучи други лъжи, които датският парламент и САЩ може да са разказвали през годините.
Това разследване доведе до разкриването на истината зад „Лагер Сенчъри“. Да заблуждаваш съюзниците си рядко е добра идея.
Но в крайна сметка, поглеждайки назад, проектът „Леден червей“ може да се разглежда като амбициозен експеримент, чийто крах подчертава огромните предизвикателства, породени от арктическата среда, и сложността на поддържането на тайна военна инфраструктура. Дори Съединените щати , с всичките си технологии и ресурси, не можаха да се противопоставят на силите на Майката Природа.
Това е и смразяващо напомняне за това колко дълго са стигали народите по време на Студената война , за да се надвият една друга. Днес все още плащаме цената за тези усилия, а останките от „Лагер Сенчъри“ са доказателство, че ще продължим да плащаме десетилетия наред.
Докато светът размишлява върху тази глава от историята, тя служи като предупредителен разказ за трайните последици от ледената хватка на Студената война.
