З а много китайци предците не само се почитат, но и се смята, че трябва да се полагат грижи за нуждите им и след смъртта. Често се изгарят хартиени имитации на пари или модели на луксозни коли, в случай че починалият би имал нужда от джобни пари или стилно превозно средство в отвъдното, пише The New York Times.
Но в пресъхналите каньони на Льосовото плато край Жълтата река някои родители, загубили синовете си, правят още по-необичайни неща. За да осигурят покой на починалия си син в отвъдния свят, те търсят починала жена, която да стане негова „небесна булка“. След като тялото бъде намерено, двойката се погребва заедно, сякаш са семейство.
„Такива случаи не са рядкост, особено когато умират млади хора или тийнейджъри“, разказва 48-годишният Ян Хушън, пътуващ погребален агент в региона. Последно е присъствал на такава церемония през пролетта. „Работя в тази сфера от седем-осем години и съм виждал всичко.“
A 3,000-year-old tradition of marrying the dead — known as ghost marriages — is still thriving in rural #China https://t.co/xqrYclO7Uq pic.twitter.com/WfSew4cJlG
— ABC News (@abcnews) April 7, 2018
Този китайски обичай е известен като мингхун — брак след смъртта. Изследователи посочват, че практиката произлиза от традиционния китайски култ към предците, според който душите на мъртвите продължават да съществуват и живите носят отговорност да задоволят желанията им — в противен случай ги очакват последствия.
В традиционната китайска култура се вярва, че човек, който не е сключил брак приживе, не е постигнал пълноценен живот. Затова някои родители се страхуват, че починалият им син ще остане нещастен, ако си отиде сам.
В множество села из Льосовото плато, което обхваща части от провинциите Шанси и Шънси, местните хора признават този обичай. Родителите на починал син обикновено се обръщат към неформална мрежа от познати, роднини или дори посредници с връзки, за да намерят семейство, което наскоро е загубило дъщеря. Макар че продажбата на трупове с комерсиална цел е незаконна в Китай, подобни „доброволни“ споразумения с парични компенсации често се договарят неофициално между семействата.
В някои села дори се смята, че момче, починало на 12 или повече години, има „право“ на булка. Никой от анкетираните не смята обичая за срамен или зловещ — напротив, той се възприема като последен родителски дълг към загубеното дете и отражение на традиционните семейни ценности.
„Родителите изпитват отговорност към сина си“, казва Ли Инлан, която е присъствала на такива церемонии, при които ковчезите се поставят един до друг, а музиканти свирят на рогови инструменти. „Този обичай се среща навсякъде в нашия край.“
Комунистическата партия отдавна се опитва — с променлив успех — да изкорени вярвания, смятани за суеверие. Но упоритото съществуване на този древен обичай в Льосовото плато свидетелства за дълбоката изолация на региона. В други части на селски Китай е трудно да се каже колко често се практикува подобно нещо, ако въобще се случва.
Льосовото плато, с неговите лабиринти от ерозирали каньони и труднодостъпни села, е останало почти незасегнато от бурните социални промени в страната. Много млади хора са напуснали безплодните хълмове, а онези, които са останали, трудно оцеляват. Безработицата, бедността и демографската криза водят до сериозен недостиг на жени в селата.
Голяма част от младите жени са се преселили в градовете и рядко се връщат. Останалите могат да си позволят да бъдат придирчиви. Родителите не биха позволили дъщеря им да се омъжи за беден мъж, който не може да осигури зестра и стабилно бъдеще.
Семействата на най-бедните ергени понякога събират всичките си спестявания, за да купят съпруга от т.нар. „търговци на булки“ — пътуващи посредници, които често подмамват или дори отвличат жени от други региони и ги продават незаконно за брак.
#Ghost #Marriages 冥婚 in #China join families of engaged/unmarried people after their passing. There are many beliefs around this practice, one is that their souls will not be lonely in the afterlife with someone to always keep them company. #CultureWednesday #Chineseculture pic.twitter.com/eyY37Yhino
— Oxford Brookes Confucius Institute (@OBUConfucius) July 18, 2018
В малкото село Ченцзяюен, в провинция Шанси, 57-годишният фермер Чен Синву обяснява, че мингхун е последен отчаян опит на родителите да осигурят булка за сина си, когато не са успели да го направят приживе.
Чен сам се е оженил късно — на 35 години, след дълги усилия да убеди семейството на по-млада жена от съседно село. Това му позволява да има три деца и да продължи рода си. Според него обаче броят на наличните булки е ограничен, а недостигът повишава „цената“ им — парадоксално, като се има предвид, че в миналото някои семейства в Китай са прибягвали до аборти или изоставяне на момичета заради политиката за едно дете.
„За момичетата няма значение дали имат умствени увреждания – пак са търсени за булки“, казва Чен. „Живи или мъртви.“
Той посочва към Жълтата река:
Ghost marriages: A 3,000-year-old tradition of wedding the dead is still thriving in rural China (Pic: Reuters)https://t.co/01tYGLFQpP pic.twitter.com/cT8bdIj9vH
— ABC News (@abcnews) April 6, 2018
„Някои момичета се удавят тук. Когато телата им изплуват, семействата могат да получат няколко хиляди юана за тях.“
Селяните и погребалният агент Ян казват, че намирането на женски труп може да струва над 10 000 юана — около 1200 долара, или почти четиригодишен доход за средностатистически фермер. За семейството на булката това е като зестра, която биха получили, ако дъщерята беше жива.
Пазар на мъртви булки
Този „пазар“ на мъртви булки е довел до случаи на гробищен вандализъм. Мъж в южната част на провинция Шанси заловил двама, опитващи се да изровят тялото на съпругата му. Жена от град Янгкуан се опитала да купи останките на 15-годишно момиче, изоставено в болница, за да омъжи мъртвия си брат. Според нейния разказ, духът на брат ѝ я преследвал в сънищата ѝ и настоявал за съпруга.
Гуо Юхуа, професор по социология в университета Цинхуа в Пекин, изучавала народните вярвания и погребалните ритуали в Льосовото плато, казва, че мингхун се корени както в страха, така и в съчувствието към мъртвите. Семействата, загубили дъщеря, също смятат, че изпълняват дълг към нея, като ѝ осигурят място в общество, в което неомъжената жена не се вписва в родовото дърво.
„Китайската култура е кланова и по бащина линия“, казва Гуо, която има и постдокторантура по антропология от Харвард. „Жената не принадлежи на родителите си. Тя трябва да се омъжи и да има деца, за да получи място в рода на съпруга. Ако умре неомъжена — няма място за нея в този свят.“
Произходът на мингхун трудно може да бъде точно определен, но учени са открили препратки към подобни практики в древни текстове като Ритуалите на Джоу, конфуциански наръчник от III век пр.н.е. Макар че образованите среди в миналото са гледали критично на тези ритуали, ценностите на конфуцианството — смесени с будистки и даоистки идеи — лежат в основата на обичаи като мингхун, базирани на култа към предците и почитта към семейството.
В село Цинцзягелао 76-годишната Цао Гуосян казва, че церемониите при сватби и погребения зависят от финансовите възможности. „Бедните просто погребват телата едно до друго. По-заможните уреждат гощавка и колят прасе или овца за гостите“, обяснява тя.
Why Ghost Marriages Live On in Rural China https://t.co/iMh7LJKhx2 HT @SixthTone pic.twitter.com/nPl7Dr3F7p
— Chinese Treasures (@emramsden) March 20, 2018
И добавя: „Това е смесица от суеверие и религия. Хората живеят като двойки. И след смъртта трябва да останат заедно.“
Затова в някои села, където семейството не може да си позволи истинска булка за мингхун, изработват сламена кукла, която полагат в гроба до починалия син – като символичната съпруга, която никога не е имал.
