Н а 9 януари почитаме паметта на свети мъченик Полиевкт и на преподобния Евстратий.
Свети Полиевкт живял в средата на III век по времето на императорите Деций и Валериан.
В онези години поради политически неудачи в римската империя животът на хората ставал все по-безнадежден и християнското учение привличало много последователи, особено в столицата Рим, в градовете на Мала Азия и в Александрия, Египет. И понеже християните отхвърляли религиозния култ към императора и към другите езически божества, властите гледали на тях като на неблагонадеждни граждани.
При властването на Валериан множество християни били подложени на мъчения и убити.
Един от тях бил Полиевкт, висш военен в римската армия. Той станал първият християнски мъченик в град Мелитин, Армения (днес град Малатия в Източна Турция), при горното течение на река Ефрат. При масовите преследвания на християните в Мелитин Полиевкт не се скрил, а открито заявил, че вярва само в Иисус Христос, и отказал да принесе жертви на идолите. Близките му се опитали да го убедят да пожали младостта си, но той като доблестен воин предпочел да пожертва живота си и не изменил на своята християнска вяра. Бил обезглавен в 258 г.
Преподобният Евстратий бил родом от област Витиния в Мала Азия и живял през IX век.
Двадесетгодишен отишъл в манастир в планината Олимп (в тази планина се подвизавал по това време като монах и свети Методий, славянобългарският просветител) и се отличил с примерния си монашески живот. Водил изключително скромен живот като отшелник и ограничил до крайност нуждите си. Затова пък всекидневно с радост и смирение помагал на събратята си монаси.
И когато игуменът починал, те единодушно го избрали за свой ръководител. Заради голямата му молитвеност Евстратий бил удостоен от Бог със силата да върши чудеса. След 75 години монашество преподобният Евстратий се упокоил в мир в 903 г.
