- Дякон Евпъл живял в Сицилия по време на гоненията срещу християните при император Диоклециан и пазел свещените книги, които властите издирвали и унищожавали.
- Той обучавал вярващите и им четял Евангелието, докато не бил залoвен с книга в ръце. Пред съдията открито заявил, че е християнин и отказал да се отрече от вярата си.
- След жестоки изтезания Евпъл бил осъден на смърт и посечен с меч през 304 г., оставайки в паметта на Църквата като свещеномъченик.
Честваме паметта на свети дякон Евпъл, който живял по време на страшното гонение при император Диоклециан в Сицилия.
Той бил образован клирик и ревностно без страх служил на Бога. По това време в цялата империя било строго забранено на християните да държат в домовете си свещени книги. Властите подкрепяли езическата религия и старателно търсели и изгаряли християнските книги, когато успявали да ги намерят. Затова християните криели книгите и предпочитали по-скоро да отидат на смърт, отколкото да предадат на езичниците това драгоценно съкровище.
Дякон Евпъл като Божи служител не само се стараел да пази църковните съдове и книги, но също чрез молитва и наставление укрепвал вярата и духа на християните. Около него всяка вечер се събирали вярващите. Той ги обучавал, четял на неграмотните и на бедните, които не можели да си купят скъпите тогава книги, обяснявал на всички истините на Божието слово.
Но един ден бил заловен, когато пред бедни хора четял светото Евангелие. Завели го при съдията с книгата в ръце.
- Защо е в ръцете ти тая книга? - попитал го съдията.
- Аз си я четях, когато ме заловиха - отговорил дяконът.
- Прочети нещо от нея!
Евпъл разтворил книгата и прочел: "Блажени са гонените за правда, защото е тяхно царството небесно... Ако някой иска да върви след Мене, нека вземе кръста си и Ме последва".
- Какво е това? - попитал отново съдията.
- Това е заповед, дадена ни от Бога - отговорил Евпъл. - Аз съм християнин, а в свещените книги има думи за вечен живот.
Съдията се помъчил да го убеди да се отрече, но старанията му били напразни. Евпъл бил предаден на жестоки изтезания, а след това в тъмницата няколко пъти подновявали разпитите и изтезанията. След като свещеномъченикът показал твърдост във вярата и безстрашие пред ужасните мъки, го осъдили да бъде посечен с меч. Това станало през 304 г.
