Р авенсбрюк може да не е толкова известен колкото Аушвиц или Дахау, но той е бил главният концентрационен лагер на нацистите, построен специално за жени. Бодлива тел, наблюдателни кули, безкрайни плацове за поименни проверки и системно физическо насилие го превръщат в една от най-мрачните страници от историята на войната, пише Sky History.
Защо е построен Равенсбрюк
Лагерът е открит през май 1939 г., само месеци преди избухването на Втората световна война. Нацистите са искали централно място, където да затварят жени, определяни от тях като „асоциални“ или „политически опасни“: комунистки, социалдемократки, Свидетели на Йехова, еврейки, роми и синти, както и проститутки. По-късно той се превръща в затвор за жени от съпротивата от цяла окупирана Европа.
Равенсбрюк в цифри
Наднационален състав: В лагера са били затваряни жени от над 30 държави, сред които Полша, Франция, Нидерландия и Съветския съюз.
Мащаб: Повече от 120 000 жени преминават през портите му между 1939 и 1945 г.
Смъртност: Трудно е да се определи точният брой, но историците оценяват броя на жертвите на десетки хиляди.
Капацитет: Това е най-големият женски лагер в системата на нацистка Германия. В него едновременно са пребивавали десетки хиляди затворнички и са се обучавали надзирателки за други обекти.
In April 1945, the Red Cross arrived at Ravensbrück.
— Dr Helen Fry | WWII Historian (@DrHelenFry) October 26, 2025
Pictured are surviving female prisoners, marked by white crosses on their backs to distinguish them from civilians.
The harrowing experiences they endured are deeply disturbing and are still within living memory for some... pic.twitter.com/oPd4a6GEmv
Режимът в лагера
Комплексът се управлява от СС, а персоналът е включвал стотици жени надзирателки. Условията са били брутални. Затворничките са изтърпявали свирепи проверки преди зазоряване, часове стоене прави в мразовито време, нападения от въшки в бараките, постоянен глад и побои.
Принудителен труд и индустрия
Подобно на други лагери, Равенсбрюк е служел и за производствена база. Компанията Siemens е имала работилници точно пред периметъра, където жените са произвеждали електрически компоненти за нуждите на армията. Вътре в лагера те са шили униформи, ремонтирали са оборудване и са полагали тежък физически труд в наказателни отряди.
„Зайците“ и медицинските експерименти
Между 1942 и 1943 г. група млади полски жени (известни по-късно като „Зайците“) са били принуждавани да участват в жестоки медицински експерименти. Лекарите са правили разрези на краката им, инфектирали са раните нарочно и са тествали нови лекарства. Някои жени са били екзекутирани, за да се заличат следите от престъпленията, но други оцеляват, за да дадат показания след войната. Техните белези се превръщат в живи доказателства по време на Нюрнбергските процеси.
“Ravensbrück … was a hell."—Blanka Rothschild. #OTD in 1945, the Soviet army liberated the remaining prisoners at Ravensbrück concentration camp. Over 130,000 female prisoners passed through the camp complex. More than 25,000 of them died there. 📸 Former Ravensbrück prisoners pic.twitter.com/1G7Bzv2Cof
— US Holocaust Museum (@HolocaustMuseum) April 30, 2024
Съпротива и оцеляване
Въпреки ужаса, жените в Равенсбрюк изграждат тайни мрежи за подкрепа и продължават борбата за своите убеждения. Сред забележителните оцелели са:
Женевиев дьо Гол-Антониоз: племенница на Шарл дьо Гол, по-късно активен борец срещу бедността във Франция.
Кори тен Бом: нидерландска часовникарка, арестувана за укриване на евреи. Тя оцелява, но сестра ѝ Бетси умира в лагера.
Одет Сансъм (Хелоуз): британски агент на Спецслужбите (SOE), която преминава през мъчения и смъртна присъда, но доживява освобождението.
Екзекуции и газова камера
Първоначално Равенсбрюк не е разполагал с газови камери. С нарастването на депортациите обаче, през 1944 г. СС изгражда такава в непосредствена близост до крематориума. Десетки хиляди умират от глад, болести, разстрели или обгазяване през последната година от съществуването на лагера.
Децата и лагерът Укермарк
В съседство нацистите построяват Укермарк. Официално той е наричан „лагер за превъзпитание на младежта“, но в действителност е бил място за наказания и пълно пренебрежение към здравето на момичета и млади жени. В самия Равенсбрюк децата са страдали от същия глад и студ като възрастните, а новородените рядко са оцелявали повече от няколко дни.
Освобождението
С настъпването на Червената армия през април 1945 г., СС принуждава хиляди затворнички да тръгнат на „маршове на смъртта“ на северозапад. Мнозина загиват от изтощение край пътя. Около 3000 жени, твърде слаби, за да се движат, са изоставени в лагера.
Съветските войски освобождават Равенсбрюк на 30 април 1945 г. Оцелелите излизат от портите изтощени и болни, тръгвайки да търсят семействата си, които в много случаи вече не съществуват.
Равенсбрюк днес
Днес мястото е мемориален комплекс, посветен на паметта на жертвите. През 1954 г. немският скулптор Вил Ламерт създава трогателен паметник на територията на бившия лагер. Всяка година на Деня на паметта на Холокоста мемориалът е отрупван с цветя в знак на почит към жените, чиито гласове нацистите са се опитали да заглушат.
