Р обството продължаваше вече две години. Някогашните благородници от княжествата, кралствата и графствата из цялата империята сега бяха просто пленници. Макар и по-многобройни от врага, бунтовниците бяха по-зле въоръжени. Денят беше мрачен и гората се давеше под проливния дъжд. Надеждата им бе почти загубена. Тогава слънцето изгря, а заедно с него блесна и тяхната победа над вражеския предводител. Робите вече бяха свободни.
Не, това не е част от фентъзи роман или известен исторически филм – това е любимият спомен на Веселин Пенев, участник в LARP (ролеви игри на живо): „В момента, в който убихме предводителя на хората, които ни държаха, слънцето пекна, дъждът спря. Беше много поетично“.
- Но какво всъщност е LARP (live action role play)?
При ролевите игри на живо участниците създават персонаж с история, в когото се вживяват. С този герой играят в сюжет, който може да бъде продиктуван от техни действия или предварително зададен. Понякога, за да потънат напълно в играта, участниците използват инвентар от специални предмети или се преобличат в подходящи костюми. Но за разлика от театъра, тук сюжетът е непредвидим и динамичен.
Развитието и мащабът на игрите зависят от тематиката. Някои събират малка група хора в стая за няколко часа. Други включват хиляди участници и се играят в продължение на цяла седмица на обширен горски терен.
„Трябва да има някаква завръзка в сюжета, която създава проблем, който играчите трябва да разрешат“, споделя за sCOOL Media опитният играч Петър Лозев. „Може да има конфликт на много нива. Може да бъде между отделни персонажи или между групи.“
Петър и съпругата му Цвети са дългогодишни участници в подобни събития.
„Имаше едно време, в което много страдахме от това, че някой като каже ЛАРП, хората си го представят като ония странните, които се бият с пръчки в гората. Това в един момент става обидно, защото ние не правим това. ЛАРП-ът е много повече“, споделя Цвети.
- Повече от игра
„Придобих увереност и опознах себе си в ситуации, които няма как в реалния живот да ти се случат,“ казва Цвети. „Чувстваш се по-разбран, приет.“
Тя изтъква и значението на трайното приятелство, което тези игри създават. „Има място за всеки. Колкото и да си се чувствал странен, в някакъв момент просто отиваш в ЛАРП- а и си много добре приет от всички там“.
Цвети обаче подчертава: „Ние наистина сме наясно, че това е измислен свят. Хората са около трийсетгодишни и абсолютно образовани, интелигентни. Знаем, че това не е реалният живот“.
Веселин, който участва от по-скоро, също като Цвети е срещнал приятелство и подкрепа: „Ходих за първи път, бях крайно неподготвен, не познавах почти никого и бях доста стресиран от цялата ситуация. Въпреки това общността и хората там бяха доста приветливи. Никой не ме накара да се чувствам сякаш не принадлежа там, сякаш съм чужд човек. Нещото, което ми остана, са много нови хора, които още са в живота ми“.
За Веселин ЛАРП игрите имат още едно голямо предимство. В реалния живот той работи в IT сферата, но по време на игрите достъпът до технологии е ограничен. „Да се очистиш от всичко модерно е много полезно в днешно време“, споделя той.
Според Цвети ролевите игри носят разнообразни предимства, някои от които са свързани с полезни практически умения: „ЛАРП-ът те учи как да си направиш палатков лагер, как да оцеляваш в гората, как да боравиш с оръжия. Като оръжията ни са напълно обезопасени, разбира се“.
- Ами героите?
Героите са ключов елемент в ролевите игри. Те движат действието и създават историята.
„Когато за първи път отиваш на ЛАРП, е хубаво героят ти да е много близък до твоя характер, до теб“, вярва Цвети. Нейният персонаж също е изграден на базата на нейната собствена личност.
Веселин разказва, че в избора на герой не липсва разнообразие и конфликтност. В света на ЛАРП той е горски елф на име Аранемон, войник по професия. Обича битки и дуели, но всъщност мрази войната, защото води до невинни жертви.
„Има някои хора които са прекрасни, мили и отзивчиви в реалния живот, но решават да играят враждебни, неприятни герои, които биха ти забили нож в гърба. Като се запознаеш с тях извън играта, е доста интересен контраст, понеже те изживяват нещо, което не искат да изживяват в реалния живот“, споделя Веселин.
Петър се е запознал с изкуството на ролевите игри не само като герой, но и като организатор: „В момента, в който си организатор, ти буташ играта, за да стигне там, където ти се иска. Когато си играч, играеш това, което виждаш и разбираш пред себе си, и това, което ти е интересно. Няма предимство да си организатор освен задоволството от това, че когато играта свърши, хората ти благодарят,“ коментира той.
- Костюми, брони и музика
Ролевите игри подпомагат развитието на различни занаяти и възраждането на някои от средновековните професии. Дават им повторен шанс за развитие. „Доста хора са шивачи, занимават се с правене на дрехи, които биха се ползвали там, които са успешни заради това“, разказва Веселин. А Петър си спомня за музикалната група „Леш“, възникнала именно покрай игрите.
ЛАРП-ът в България се развива със скоростни темпове и ролята на шивачите е много важна, тъй като костюмите на играчите са от ключово значение. Те правят сюжетите още по-реалистични и правдоподобни.
Васил Василев се занимава с изработка на костюми за ЛАРП и исторически възстановки от 2008 г. Един от проектите му е Twisted Tales – A Journey Into the Old World, чието следващо издание The Rise of Chernobog ще се проведе в началото на август.
„Покрай възстановките ни се наложи да си набавим нужния исторически инвентар, за да изглеждаме автентично и след няколко неуспешни опита с различни шивачки реших, че е време да се науча как се прави“, споделя Васил. „Благодарение на майка ми, която ми показа как се работи с шевна машина, започнах малко по малко да експериментирам.“
Впоследствие Васил обучил още двама души, с които сега работят заедно. По думите му най-голямо предизвикателство, що се отнася до време и средства, шивачът среща при изработката на бойна екипировка. Дрехите трябва да са подплатени и много добре артикулирани, за да пасват на боеца.
ЛАРП игрите в България се провеждат в продължение на години, но играчите невинаги са били толкова добре снабдени с автентични костюми или инвентар, с които да изградят подходяща за тематиката обстановка. Това, което е започнало като време, прекарано с приятели на лагер в планината, прераства в нещо много повече.
„В зората на ЛАРП-а започнахме с дънки, кубинки и анораци на метъл групи, обърнати наобратно. След това малко еволюирахме към псевдо фентъзи дрехи, купувани от магазините за втора ръка – като панталони, шалвари, някакви ефектни връхни дрехи и т.н.“, разказва Васил. „Следващата стъпка беше вече поръчването на дрехи на майстори, на шивачи, като нещата започнаха сравнително семпло. В наши дни има майстори, които наистина могат да предложат висша мода за ларпъри.“
Цвети също е наблюдавала тези промени: „Играта, която се играе в момента в България, е много различна от преди“.
- Иновативни приложения
Със своето многообразие и възможност за проява на креативност ЛАРП игрите имат потенциал за много нови и иновативни приложения.
„ЛАРП-ът в момента, освен като ролева игра, може да се използва и с образователни цели“, смята Цвети, а съпругът ѝ Петър споделя, че може да бъде и част от психотерапията.
„Използва се за лекуване на психологически травми и проблеми. Концепцията, че това което се случва, не се случва на мен, а на персонажа ми, създава дистанция между мен и проблема.“
Според Петър измисленият герой може да предпази истинския човек.
„Това, че е персонажът ти, а не си всъщност ти, позволява да бъдеш близо до тази ситуация и да се научиш да се справяш с нея, без това автоматично да предизвиква някаква травматична реакция.“
Тази статия първоначално е публикувана на sCOOL Media, националната платформа за ученическа журналистика на АЕЖ-България.
Текстът е създаден по време на тазгодишното издание на летния лагер по журналистика на sCOOL Media от екип от ученици, включващ Белослава Кукунджиева, Катрин Радославова, Неда Пенева. Подборът им е извършен от главния директор „Съдържание“ в Нет Инфо Надя Ганчева.
