„Никога не казвай на сина ни за това, което ми се случи. Знаеш, че Бог иска тази съдба за мен. Обичам те”. Това предсмъртно послание пише 27-годишният Хулио Гарсия в своя тефтер, пътувайки на борда на кораба „Ел Фаусто” през 1968 г. Прощалното писмо е адресирано до младата му съпруга Лиз. Какво се е случило Хулио, никой не знае, съдбата му е обвита в мистерия повече от половин век.
„Ел Фаусто” бил рибарско корабче с пристан в Тазакорте, остров Ла Палма (част от Канарските острови). С мощния си двигател от 43 конски сили, можел да развива скорост от 13 километра в час или 7 морски възела. С дължина 14 метра и бруто тонаж 20 т., плавателният съд бил сравнително голям за своята категория. Затова често бил наеман не само за риболов, но и за транспортиране на плодове, зеленчуци, дизел и други стоки из целия архипелаг.
През 1968 година собственик на кораба бил Рафаел Акоста. За екипаж "Ел Фаусто" той наел двамата братя Рамон и Елиберто Ернандес заедно с братовчедите им Мигел и Витербо Акоста. Четиримата мъже били опитни моряци и рибари, посветили се на занаята от тинейджърските си години.
138-The Disappearance of The El Fausto. With land in sight the crew and their ship disappear. Not once, not twice, but 3 times. #disappearance #truecrime #missing #mystery #missingpersons #disappeared #unsolved #truecrimecommunity #vanished #podcast #unsolvedmysteries #mysterious pic.twitter.com/Ulzt3bBbgJ
— The Coach (@mysteriousbrews) May 29, 2022
В ранните часове на 20 юли 1968 година "Ел Фаусто" напуснал пристанището Тазакорте и се отправил към острова Ел Йеро, на около 80 километра южно от остров Ла Палма. Корабът трябвало да превози експлозиви, които да бъдат използвани за селскостопанска работа. Този ден на борда се качили само трима моряка, тъй като Витербо имал друг ангажимент.
Седем часа след потеглянето „Ел Фаусто” акустирал във Фронтера, на северния бряг на Ел Йеро, където Рамон, Елиберто и Мигел разтоварили експлозивите.
По същото време още един жител на Тазакорте се намирал във Фронтера. Това бил 27-годишният Хулио Гарсия. Наскоро получил работа на острова като отговорник по поддръжката и напояването в местен имот. Хулио получил неприятни новини от съпругата си Лиз. Тя му съобщила, че двумесечният му син е тежко болен. Изписани са му антибиотици и инжекции. Хулио опитал да се качи на лайнера за остров Ла Палма по-рано, за да се прибере у дома, но за броени минути го изпуснал. Единственият му шанс да се прибере при семейството си били тримата му приятели от екипажа на „Ел Фаусто”. Хулио предложил пари на Рамон, Елиберто и Мигел, но те ги отказали, съгласили се да го качат на кораба безплатно. Така на 21 юли в 2:30 часа сутринта четиримата мъже, запасени с 10 килограма плодове, отплавали към остров Ла Палма. Нито един от тях обаче повече нямало да стъпи на сушата.
Нещо се обърква на път към дома
Екипажът на "Ел Фаусто" бе изминал стотици пъти този маршрут между островите Ла Палма и Ел Йеро. Във фаталния ден времето било приятно, а морето спокойно, нищо не предвещавало трагедията, която щяла да се разиграе.
"Ел Фаусто" трябвало да пристигне в Тазакорте около 10:00 часа сутринта, но това така и не се случило. Роднините на четиримата мъже започнали да се притесняват, когато станало обяд, а от моряците и кораба нямало и следа. Собственикът на "Ел Фаусто" Рафаел бил сигурен в своите опитни служители, затова решил, причината за забавянето им е механична повреда ще се приберат щом я отстранят. За да успокои притеснените близки той изпратил друг кораб по същия маршрут, по който трябвало да мине „Ел Фаусто”. За съжаление той не открил нищо, затова незабавно изпратил спешно съобщение, че корабът е изчезнал. Нещо зловещо се било случило.
На 22 юли започнало издирването на „Ел Фаусто”. Изпратено било съобщение до всички кораби, които са били района на предполагаемото изчезване. „Ел Фаусто” официално се водел изгубен в морето. В търсенето му се включил дори бомбардировач, който излетял от остров Гран Канария. Въпреки щателното издирване педя по педя и оптималните метеорологични условия този ден - слънчево, без облаци и отлична видимост, екипажът на самолета се върнал безславно в базата.
Последвали няколко дни на мащабни морски и въздушни претърсвания, но нямало и следа от изчезналия „Ел Фаусто”. За всички било ясно, че екипажът има само 10 килограма плодове със себе си и малко прясна вода. Шансовете им за оцеляване в морето за по-дълго време, били нищожни. Нямало и съмнение, че след няколко дни вече няма да бъдат търсени четирима мъже, а четири трупа.
Напразен лъч надежда от „Дукеса” и второто изчезване
Денят на 25 юли започнал оптимистично. Малко след полунощ британският кораб „Дукеса”, който плавал от Южна Америка към Холандия, се натъкнал на нещо съмнително. Екипажът забелязал малко корабче, което се носи из океана. Моряците с изненада установили, че това е именно издирваният „Ел Фаусто”. Съобщено било местоположението 28º 15´N, 19º 45´W. Това означавало, че корабчето се намирало на повече от 190 километра западно от остров Ла Палма, далеч от първоначалния си маршрут. Екипажът на британския кораб потвърдил, че Рамон, Елиберто, Мигел и Хулио са живи. Четиримата мъже били гладни, изгорели, развълнувани, но живи, съобщават от „Дукеса”.
Добрата новина мигновено се разпространила из Ла Палма и предизвикала всеобщо щастие и еуфория, след четирите мъчителни дни на притеснение и страх. Радостта за жалост се оказала твърде кратка.
След като екипажът на „Дукеса” разговарял с четиримата от „Ел Фаусто”, те обяснили, че искат да се върнат до родния град на собствен ход. Мъжете изглеждали притеснени от преживяването, близко до смъртта, но никой от тях не се намирал в състояние на психически срив, затова капитанът на "Дукеса" се съгласил и изпълнил молбата им. Наредил да им бъде дадено гориво за 18-часово плаване и щедри запаси от храна, цигари и вода, с които „Ел Фаусто” трябвало да стигне у дома.
Британският кораб потеглил по своя път, а „Ел Фаусто” отплавал към Ла Палма.
Очаквало се корабчето да пристигне в Тазакорте в 18,00 часа. За да го посрещне, целият град се събрал на пристанището. Близките на четиримата мъже вперили поглед в хоризонта в очакване на любимите им мъже да се завърнат. В 19:00 ч. все още нямало и следа от „Ел Фаусто”. Минали още няколко часа, но корабът така и не пристигал. Близките на моряците останали цяла вечер на пристанището с надежда, че мъжете ще се завърнат живи и здрави, но напразно.
На 26 юли търсенето продължава
След като корабът така и не се завърнал, започнало повторното му издирване. Няколко плавателни съда, военни и цивилни, хидроплани и бомбардировачи се включили в търсенето на „Ел Фаусто”. Проверено било мястото, където „Дукеса” съобщава, че е се е натъкнал на издирвания кораб. Спасителната акция струвала над един милион песети, което прави над 2 милиона и 200 000 долара. Въпреки вложените средства и усилия, „Ел Фауст” продължил да бъде в неизвестност. На 7 август операцията по издирването му била прекратена.
Два месеца по-късно е открит
Изминали два месеца, откакто всички се отказали да търсят „Ел Фаусто”. Тогава изненадващо се появила следа. Италианският търговски кораб „Ана Ди Майо” подал сигнал, че по пътя му е било забелязано малко рибарско корабче, което не било подходящо за презокеанско плаване. Затова от екипажа решили да проверят дали някой не бедства. Оказало се, че са намерили безследно изчезналия „Ел Фаусто”.
Първи помощник капитан Лучано Асионе заедно с един от палубните моряци се качили на изоставения кораб, който изглеждал безлюден. Претърсили навсякъде, но екипажът бил изчезнал без следа. Странното било, че корабът бил в отлично състояние.
Капитанът не успял да намери дневник на борда, или каквато и да било друга вещ, която би могла да обясни какво се е случило. "Ел Фаусто" изглеждал като напълно годен за мореплаване кораб, който по някакъв мистериозен начин се е озовал в средата на Атлантическия океан без никой на борда.
Или поне така изглеждало, докато двамата мъже не отворили люка на палубата, който водел към машинното отделение. Вътре те открили мъртъв гол мъж, с транзисторен радиоприемник до него. Морякът незабавно бил изпратен обратно до „Ана Ди Майо” за да съобщи за зловещото откритие. Капитанът огледал района. Намерил малък тефтер, който вероятно бил собственост на починалия. Странното било, че от бележника били откъснати 28 страници. На останалите имало само прости сметки и бележки на испански. На последната страница, веднага след откъснатите имало кратко послание. Капитанът взел тефтера, както и всички документи, които открил и се върнал обратно на борда на своя кораб.
Два дни след като бил намерен за втори път „Ел Фаусто”, било взето решение той да бъде изтеглен до Венецуела.
„Ана Ди Майо” закачил „ Ел Фаусто” на буксир и отплавали към целта. Не след дълго обаче било съобщено за мистериозно потъване. На 2200 километра югозападно от остров Ла Палма "Ел Фаусто" първо потопил носа си, разкъсвайки теглещият го кабел, а по-късно целият се гмурнал под водата. Единственото, което останало от кораба, били документите и тефтера, които помощник капитан Асионе взел със себе си.
След като вещите пристигнали на Испанска земя започнало разследване. Бележникът бил разпознат от съпругата на Хулио. Последната страница съдържала любовно сбогуване с младата му жена Луз. Освен това в прощалното си писмо Хулио инструктирал съпругата си как да продаде имотите му, така че да не се окаже без пари след смъртта му.
Най-зловещото в тази бележка било не само че Хулио е знаел, че ще умре, но и това, че думите започват неясно и без контекст. Различни изследователи вярват, че истината за потъването на „Ел Фаусто” се криела именно в липсващите 28 страници. Вероятно те били ключът към мистерията, която погубила четиримата мъже.
Дълги години различни изследователи и разследващи опитвали да намерят отговор на въпроса какво се е случило, да попълнят липсващите страници, но без успех.
Една от версиите, които се тиражират, е, че мъжете може би са тръгнали към Венецуела, за да търсят по-добър живот, когато намират смъртта си.
Други пък твърдят, че моряците са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да виждат в морето. Обвитата в мистерии история се разиграла в периода на Студената война. Затова много хора предполагат, че мъжете са се озовали в центъра на атака между подводници на САЩ и СССР. През 60-те години на миналия век в Северния Атлантик имало безброй американски и съветски ядрени подводници, които прекосявали тайно. Само няколко месеца преди изчезването на „Ел Фаусто”, наблизо до мястото, откъдето е минал, е потънала американската подводница „Скорпион“.
Друга версия за съдбата на моряците гласи, че рибарският кораб не е пренасял само разрешени търговски товари, а на борда е имало оръжия и наркотици. Именно затова, когато корабът „Дукеса” ги намира, четиримата мъже отказват помощ и продължават на собствен ход. Опитвайки се да избегнат морските власти, се изгубват в морето.
Изчезването на „Ел Фаусто” отдавна се е превърнало в призрачна легенда, в която са забъркани морски чудовища и призраци. Каква е истината обаче знаят само четиримата, плавали на фаталния кораб, и безкрайният океан.
Още от автора:
Изтезания и убийства: Най-жестоката майка в историята
"Преродена богиня на смъртта Коатликуе": Историята на Магдалена Солис
15 години няма и следа от нея: Това дете е най-търсеният човек в света
Бруталната история на "Аква Тофана", убила над 600 мъже
Брутални смъртни случаи: „Сесил” е най-ужасяващият хотел в света
Шокиращата смърт на Елиза Лам в хотел Сесил
Зловещата история на Конуей - „еднокракият клоун убиец”
Случаят „Тамам Шуд” - най-мистериозното убийство в Австралия
Над 200 души изчезват в „убийствения замък” на Хенри Холмс
