П од пясъците на най-голямата гореща пустиня в света се намират огромни запаси от фосилна вода, натрупани през древни влажни периоди. Това е изключително ценно, но ограничено богатство, чието използване е свързано със сериозни предизвикателства.
Когато мислим за Сахара, изобилието от вода едва ли е първата картина, която изниква в съзнанието ни. Въпреки това водата, паднала като валежи през по-влажни периоди от историята на Северна Африка, все още изпълва пластове от пясъчник, скрити под един от най-сухите райони на планетата. Някои проби, взети от голяма дълбочина, може да са останали там близо един милион години, пише сайтът „Екотисиас“.
Не бива обаче да си представяме подземен океан. Водата се съхранява в няколко водоносни системи, разпръснати под пустинята. Оценка от 2012 г. на Алън Макдоналд от Британската геоложка служба сочи, че под Африка се намират около 640 000 кубични километра подземни води, макар несигурността при изчисленията да е значителна - между 360 000 и 1,75 милиона кубични километра.
Най-големите количества вероятно са съсредоточени в седиментните водоносни хоризонти под Либия, Алжир, Египет и Судан. Данните обхващат цяла Африка, а не само Сахара. Наличието на вода под земята също не означава непременно, че нейният добив е икономически изгоден. Извличането ѝ е трудно, защото тя се намира в миниатюрни пори и пукнатини в скалите - по-скоро като вода в напоена гъба, отколкото като подземно езеро.
Количеството вода, което една скална формация може да съдържа, зависи от нейната порьозност - свободното пространство в скалата. Лекотата, с която водата може да достигне до кладенец, се определя от пропускливостта, тоест доколко тези пространства са свързани помежду си. Заради тези особености един дебел водоносен пласт може да съдържа огромни количества вода, но да ги освобождава изключително бавно.
Най-известен е Нубийският басейн, или Нубийската система от водоносни хоризонти в пясъчници. Тя се простира на площ от около два милиона квадратни километра под Чад, Египет, Либия и Судан и е определяна като най-големия резервоар на „фосилна“ вода в света.
Тази вода се е натрупала във времена, когато Сахара е била много по-зелена. Бавните промени в земната орбита периодично са усилвали или отслабвали африканските мусони, измествайки валежите по на север. Реки са пресичали територии, които днес са пустинни, а водата се е просмуквала в откритите пластове от пясъчник.
Сателитни радарни изследвания разкриват дори древни речни мрежи, погребани под повърхността, които са се активирали отново по време на няколко влажни периода през последните 245 000 години.
За да определят възрастта на водата, учените изследват разтворени в нея радиоактивни изотопи, които действат като своеобразни вътрешни часовници. Проучвания показват, че част от водите в Нубийската система са на възраст между 20 000 и 49 000 години. Измервания с криптон-81 и хлор-36 разкриват, че някои дълбоки води в Западната пустиня на Египет са останали под Сахара близо един милион години. Това обаче не означава, че цялата вода в системата е толкова древна.
Огромните подземни запаси понякога могат да бъдат използвани. Такъв е случаят с Нубийския басейн, от който се черпи вода в рамките на проекта „Великата изкуствена река“, започнат от Муамар Кадафи през 80-те години на миналия век. Водата се изпомпва и разпределя чрез система от подземни тръбопроводи, преминаващи през Либия.
Прекомерното използване на фосилните води обаче е равносилно на харченето на спестявания, натрупани още преди възникването на съвременната цивилизация, и крие сериозни рискове. Интензивното изпомпване може да понижи подземното налягане, да пресуши по-плитките кладенци и да доведе до проникване на по-солени води в сладководните зони.
Четирите държави, които споделят Нубийската водоносна система, са създали рамка за съвместното ѝ управление, тъй като изпомпването на вода от едната страна на границата може да засегне потребителите от другата.
Истинският въпрос следователно не е само „колко вода има под краката ни?“, а „колко от нея можем да извлечем, без да застрашим съседните държави и бъдещите поколения?“.
