С нимки от 1945 г. показват реакциите на германски военни, заловени от американците, на които им се показва филм за концентрационните лагери.
Това ги принуждава да се срещнат лице в лице с най-ужасяващите „постижения“ на Третия райх.
По лицата на повечето от тях се чете ужаса от видяното, което им показва за какво всъщност са се борили самите те и техните приятели, за какво десетки хиляди са загубили животите си – за една ужасна кауза в разрез с моралните им ценности.
Във видеото вижте едно от зловещите лица на Холокоста – д-р Менгеле
„Немски военнопленници в САЩ гледат репортаж от концентрационните лагери“,
това гласи оригиналното заглавие на една от снимките. (Deutsche Kriegsgefangene in den Vereinigten Staaten sehen einen Bildbericht aus den deutschen Konzentrationslagern)
Вижте снимки, които разказват истории, в нашата галерия в две части:
Този процес на насилствено показване на зверствата от времето на Третия райх са част от програмата за „денацификацията“ на Съюзниците, целяща да прочисти Германия от нацизма и да изгради ново гражданско общество, инфраструктура и икономика в страната.
Тя включва задължителни посещения на най-близките концентрационни лагери, окачване на постери на трупове от лагерите на публични места и принудително гледане на документални филми за отношението на нацистите към „нисшата“ раса.
„Ангелът на смъртта“ – д-р Йосиф Менгеле
Моментът на осъзнаването е заснет по време на поредния „кинопреглед“,
който милиони посещават в САЩ. Човекът често е способен да отхвърля дадени твърдения докрай, затова най-добрият начин да накараш някого да повярва е да му дадеш визуално доказателство.
Когато ужасяващи неща са институционализирани и се случват толкова мащабно, те протичат на затворени врати, далеч от очите на обикновените хора и подчинени. Затова само доказателства отвътре биха успели да разкрият измамата.
„Ако ушите не чуват, кажи на очите“.
Не всички германски военни са били нацисти
Холокостът е само едно от лицата на Втората световна война. Другият образ на войната е борбата за власт и територии. По това време силният национализъм и максимата „войната е вид дипломация“ са нещо съвсем нормално. Не е имало конфликт между това да следваш нацизма и просто да се бориш за родината.
Част от войниците били нацисти, други искали отмъщение за Версайския мирен договор (28 юни 1919г.), а трети просто са се били за страната си, защото са нямали избор.
Какво знаят германците за концентрационните лагери по време на ВСВ
Скорошни проучвания на историци потвърждават, че много от хората са знаели за масовите убийства на евреи, но не и какво точно се е случвало в лагерите на смъртта. Много войници са видели ужаса с очите си и са докладвали на фронта за случващото се.
Евреите често са арестувани пред очите на другите и техните масови депортирания не са ставали скришно. Има дори и масови убийства, които са ставали публично.
Голяма част от обществото разбира за случващото се от чуждестранни радиостанции. Германци дори създават опозиция на Холокоста, най-известната от които е движенито „Бяла роза“, което разпространява своите памфлети, описващи убийствата на стотици хиляди евреи и осъждащи убийците им.
За жалост създателите и участниците в „Бяла роза" са арестувани и осъдени на смърт, както и други от опозицията, за да бъде по-лесно всичко да се случва на затворени врати. Колкото по-малко хора знаят същинската истина, толкова по-малко трудности при изпълнението на „дълга“ към Родината.
Вижте още:
Историята на единствената българка, оцеляла в Аушвиц
Ане Франк може да не е била предадена
Завещанието на една шотландка, загубила живота си в Аушвиц
Учителката, която надхитри Гестапо
