Д вамата се срещнаха в Бостън около Коледа през 1943 г., пяха и свиреха на китара в къщата ѝ и си размениха целувка, която тя каза, че никога няма да забрави.
До 1944 г. англичанинът Лесли Л. Ъпкрафт е на борда на кораба, който обслужва британския кралски флот, докато приятелката му Барбара Русо, която мечтае да стане пилот, остава в родния си Бостън.
В продължение на една година той пише страстни писма, с които обещават брак и непрестанна любов.
„ Ако можехме скоро да сме заедно скъпа, бих дал всичко, за да се върна при теб“, пише той през декември 1944 г. „Толкова съм сигурен, че ще се върна при теб, след като ужасната война приключи.“
Но не го прави.
След време Ъпкрафт разбира от свои приятели, че неговата любима се е сгодила, а малко след това той се жени за друга.
С наближаване на 75-та годишнина от края на Втората световна война, Националният музей в Ню Орлиънс прави експозиция с писма от войната.
Тони Кизер, помощник-директор на музея, казва, че писмата показват как ужасът от войната принуждават хората да прибързат с чувствата си, изоставяйки страх от отхвърляне или унижение.
„Бях много впечатлена от това колко страстно и колко често младите мъже пишеха на приятелките си“, каза г-жа Кизер. „Когато изнесох лекция за това, посъветвай студентите да последват примера им. "
Любовни писма от войната са открити в магазини за антикварни стоки, от нови собственици при покупка на жилище или в eBay , където цената им достига до 500 долара.
Чрез семействата на ветераните от Втората световна война, както и чрез различни дарители, музеят събира писмата изпратени до някои от най-любимите им хора.
Музеят има и други артефакти, като стари рецепти на домакините, живели в бедните години от войната, както и сватбени рокли изработени от парашути.
По време на войната коприната е била лукс, защото Япония спира доставките ѝ до САЩ, за да се използва материала за производство на парашути.
Американските войници крали парашутите на падналите войници, изпращали ги до Щатите, за да могат техните жени да си ушият рокли.
Събирането на любовните писма на войници стартира преди 20 години. Досега музеят е получил хиляди кореспонденции, които събират любовта, мъката и отчаянието на хората, които се борят за мира.
Едно от писмата, което показва отчаянието от липсата на любимия е на Пат до втори лейтенант У. Дейл Браун от армейския въздушен корпус.
„По радиото се пее: Ако мога да бъда с теб един час тази вечер”, започва тя. „Честно казано не знам какво се е случило с мен. Знам само, че искам да бъда с теб. Дори след това, което ми каза снощи, искам да те видя. "
Според г-жа Кизер тя не е единственият човек, който пише писма до г-н Браун.
Семейството му предоставя на музея колекция от десетки писма, в които има кореспонденции с поне четири жени.
Семейството разказва, че във всички писма до Браун, жените постоянно го питали защо не им отговаря или защо не се виждат.
Историята на г-н Ъпкрафт и г-жа Русо, която разказах в началото, е един от примерите за невъзможната любов, за която се разказва в експозицията.
От музея разказват, че през 1944 година Ъпкрафт предлага на своята любима брак, но никой не открива писмо, което да разкрие отговора ѝ.
След това той ѝ пише още няколко писма и кореспонденцията приключва.
Малко след това той научи, че тя се е сгодила за някой друг.
Писмата на Ъпкрафт са дарени на музея преди повече от 12 години от семейството на г-жа Русо. Кизер, която е директор на Националния музей в Ню Орлиънс, казва, че въпреки раздялата Русо e имала чувства към Ъпкрафт.
„Тя е имала силна връзка с него, за да запази писмата 70 години“, споделя тя.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
