С актьора Стефан А. Щерев си говорим за театър, кино и постановката му "Екстаз и гняв. Изследвания върху авторитарния характер", която имаше честта да открие театралния сезон във Франкфурт.
По какви проекти работи сега и къде ще бъде Щерев в двете нощи на театъра, разберете от интервюто с него за Vesti.bg.
- Кои са основните проблеми и посланието, което Вие и немските артисти от LIGNA искахте да предадете на публиката с "Екстаз и гняв. Изследвания върху авторитарния характер"? По какъв начин зрителите участват в самото представление?
- През 2013, когато приключихме работата по общия ни проект "Тайно радио", с LIGNA започнахме да си говорим за бъдещето. На мен винаги ми се е искало да направя нещо за, около, по повод Георги Димитров - "героят от Лайпциг", наричан от клишетата на тогавашната историография. И въобще цялата случка около т.нар. Лайпцигски процес - задържането му, фабрикуването на фалшиви новини, поводът за разправа с политически опоненти (Хитлер), една много стряскаща аналогия с днешните времена - примерите са от Русия, Турция, САЩ, Великобритания.
С колегите от LIGNA не искахме да даваме отговори, да налагаме нашето си "артистично" мнение или коментар върху болезнените теми за бежанската вълна, радикализацията, загубата на свобода. Вместо това поставяме още куп въпроси и предлагаме на публиката да се включи в представлението по най-непосредствения начин - като си сложи слушалки, чрез които чува един мил и увещаваш глас, който я води. Хората възприемат представлението много емоционално и в най-хубавия смисъл на думата "театрално". Защото театърът се случва без актьори, без актьорска игра и това е удивително.
- Кой е любимият Ви момент от "Екстаз и гняв"?
- Има един момент към финала, когато всички спират вкупом на улицата пред театъра и слушайки финалния текст, представляват една внушителна маса от хора, с огромно силна позиция на тялото. Гледайки отстрани, човек има чувството, че се случва нещо изключително и не знае защо, но се присъединява. Това представление остава в хората дълго след края.
- Планирате ли да поставите "Екстаз и гняв" и на българска сцена, както и в други държави?
- Да, работим по превода и адаптацията на материала и през първата половина на 2018 г. планираме да го покажем в България. Поканите за гостуване са толкова много, принудихме се да откажем на няколко държави, просто защото адаптацията на всеки език е много трудоемка и нямаше да можем да се справим навреме.
- С какво се занимавате в момента?
- Работя заедно с моите колеги Ива Свещарова и Вили Прагер върху следващото, 11-то издание на "Антистатик" - фестивалът за съвременен танц и пърформанс, което ще предложи и първата "Българска танцова платформа" - един формат за представяне на местни артисти пред специализирана публика. Поканили сме програматори, мениджъри, куратори и организатори от сериозните институции за съвременни изпълнителски изкуства да бъдат в София през април 2018, където ще ги срещнем с българските артисти. Замислили сме смела програма, с която да бъдем добри домакини и да предложим на гостите ни най-интересното от съвременната българска сцена в момента.
- Днес (4 ноември) стартира петото издание на "Нощта на театрите", на която сте съорганизатор. Как възникна идеята за този проект и как се разви той за тези няколко години?
- Радвам се, че говорим за "Нощта" точно преди петото издание. Този проект има дълга история, но в България се случи и се случва благодарение на усилията на много хора, които искат събитието да бъде запомнящо се. С Катерина Миланова и Мария Панайотова, мои колеги в проекта от самото начало, си говорим как това не е обикновена театрална вечер, а място за емоция и близка среща. Непосредствена, истинска. Започнахме само с един град преди пет години – София, където има и най-много театрални събития, а днес вече 13 града се включват в тази Европейска нощ на театъра, за да покажат и обединят публиката в една кауза.
- С какво е по-различно настоящото издание на "Нощта"?
- Тази година за пръв път ще бъде двойна, в две поредни вечери ще предложим над 200 театрални събития - представления, работилници, срещи, дискусии, специални формати като Печа Куча и Пощенска кутия за приказки, изложбата “Нощни персонажи” с 15 любими актьори в "двойна роля", заснети от Диляна Флорентин, няколко премиери, партита. Програма е богата и достъпна освен на нашия сайт theatresnight.org, и чрез мобилната ни апликация, която е нова, обновена, свежа и се гордеем с нея.
- Кои са събитията, които Вие лично искате да посетите в двете нощи на театрите?
- Аз ще съм Вездесъщият. Навсякъде.
- Иска ми се да поговорим за кино и като казахте "вездесъщ", отключихте темата. Наскоро на голям екран излезе филмът на Илиян Джевелеков "Вездесъщият". Успяхте ли да го гледате?
- Филмът е забележителен. Още в Love.net се видя, че темата вълнува режисьора. Препоръчвам с две ръце.
“Вездесъщият” със световна премиера
"Вездесъщият" събра над 2000 души на гала премиерата си
- В каква посока се развива българското кино в момента, какво още му липсва, в кои отношения бележи най-голям скок?
- Нашето кино си има път, то се развива както по отношение на авторските "фестивални" филми, така и по отношение на откровено комерсиални проекти, някои от които имат също и художествени качества.
Според мен проблемът е на друго място - моделът е някак остарял с разпространението - ходенето "на кино" отдавна не е този момент, който е бил през 60-те и 80-те години. И това се усеща в световен мащаб. Ето сега, големите разпространители на видео съдържание произвеждат филмите за своите абонати - така се появиха и "Къща от карти", "Наркос", "Странни неща", все сериали, които се снимат като игрални филми - с огромни бюджети и звездни актьори. Българското кино ще намери все повече зрители, ако се ориентира не само в киносалоните. Зрителите на големите филми са пред малкия екран днес.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
криза, която тихо расте" />
