Х убаво е, когато от време на време рекламите казват истината.
„Най-мрачният час“ е описван масово с какви ли не суперлативи и се рекламира с номинации за редица награди. Е, скъпи читатели, рекламата в случая си струва гръмките думи.
Намирам за изключително любопитен факта, че две от номинираните ленти в категорията „най-добър филм“ на наградите „Оскар“ отразяват един и същи изключително кратък и конкретен отрязък от световната история.
„Дюнкерк“ на Кристофър Нолан и „Най-мрачният час“ на Джо Райт пресъздават събитията респективно на френския бряг и в английската столица в най-инфарктния момент от Втората световна война – май 1940 г., когато Западна Европа се оказва пометена от „блицкрига“-а („светкавичната война“) на Адолф Хитлер.
Това, което прави съвпадението в сюжетните времеви линии на двата филма много любопитно, е фактът, че те буквално не могат да бъдат по-различни като произведения на киноизкуството. Минималистичният сценарий, в който Том Харди има около четири изречения за цялото си екранно време, и мащабното действие в забележителния военен филм на Нолан са полярният контрапункт на очевидната театралност и гръмкото, показно красноречие в лентата на Джо Райт.
Тези характеристики са симптоматични за цялото творчество на Райт,
което включва пищни исторически продукции като „Гордост и предразсъдъци“ и „Анна Каренина“, както и приказното детско фентъзи „Пан“. Дори и в „Най-мрачният час“, въпреки преобладаващата клаустрофобична атмосфера на почти камерното действие, което се развива предимно в затворени пространства, Райт съумява да вмъкне грандиозни кадри като прелитащи изтребители, видяни през свитата ръка на малко момче.
Но исторически сюжетни съвпадения с други актуални филми като „Дюнкерк“ и анализ на визуалния почерк на Джо Райт не са причината, поради която четете тази статия, нали?
Вие искате да прочетете повече за Гари Олдман
и неговата интерпретация на Уинстън Чърчил в главната роля.
Олдман се е превърнал в икона на модерната попкултура с експресивните си и емоционално разнопосочни превъплъщения в редица филми, на които си заслужава да се посвети отделна статия.
Уинстън Чърчил вероятно е единственият образ от реалната световна история, който е притежавал достатъчно колорит и е бил достатъчно артистичен, за да може да се съпостави с предишните роли на Гари Олдман. Точно и затова симбиозата между актьор и персонаж в случая е пълна.
В ролята на Чърчил британският актьор доминира напълно екрана и командва зрителското внимание с всяка своя дума и жест, досущ като Ал Пачино в най-силните му роли от последните три десетилетия на 20-и век.
Независимо дали нарежда гръмки слова в парламента, крещи на политическите си опоненти при закрити врати или разговаря тихо, почти изплашено, със съпругата си, изиграна от Кристин Скот Томас, преди да му бъде поверен премиерският пост,
Чърчил на Олдман неизбежно извиква емоционална реакция у зрителя.
Макар и да не оставя съмнение кой е в центъра на светлината на прожекторите в нито един момент, Олдман през цялото време е заобиколен от изключително компетентни изпълнители в поддържащите роли.
Като ефективни и достоверни си струва да се отличат представянията на Стивън Дилейн, познат като Станис Баратеон от „Игра на тронове“, в ролята на своеобразния антагонист Халифакс, както и на Бен Менделсон в амплоато на крал Джордж Шести. Младата и чаровна Лили Джеймс също провокира подобаващо съчувствие като Елизабет Лейтън, доверената машинописка на Чърчил, и приема зрителската перспектива върху случващото се на екрана.
Ако има по-голям герой от Гари Олдман
в тази продукция, това със сигурност е вълшебникът Казухиро Тсужи, отговорен за грима и костюмите на актьорите. Олдман нееднократно заяви в интервюта, предшестващи премиерата на филма, че ако не е успял да убеди Тсужи да участва в продукцията, е нямало да приеме ролята на Чърчил. Е, Слава Богу, че нещата са си дошли на местата.
Работата на Тсужи по външния вид на физически слабия Олдман, който почти не е качил килограми за ролята на Чърчил, е безупречна. Независимо дали главният герой е по халат в тоалетната, става от леглото или крачи в костюм, външният му вид е безукорно автентичен, а актьорът в ролята е напълно и изцяло неузнаваем.
„Най-мрачният час“ не е филм без по-слаби и недотам ангажиращи моменти –
постоянно високият патос в сценария и съответстващата му театрална игра на екрана със сигурност биха дошли в повече на зрителите, които не се потапят в действието в пълна степен. Но ако мислите да гледате британски филм за повратния момент от Втората световна война и кариерата на Уинстън Чърчил, без да очаквате гръмки речи, театралничене и големи емоции... е, помислете отново.
Но нека това не променя първоначалното ви намерение! Идете и вижте един от най-големите актьори на нашето време в коронното превъплъщение на изключителната му кариера дотук – защото, както казах и в самото начало, просто си струва.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
