П ознаваме Крис откакто танцуваше зад блока, снимайки се с камерата на родителите си, мечтаейки да се занимава с това през целия си живот.
Сега вече завършва кино режисура, има зад гърба си куп награди, а в плановете за бъдещето – нови приключения из България и света.
Малко преди да се отправи на следващото си такова приключение, го хващаме „на вратата“, за да му зададем няколко въпроса в опит да хванем полета на мечтите му и посоката на плановете му. Защото той е от онези, които не спират всеки ден да ни доказват, че имаш ли мечта, най-лесно е да станеш и да я сбъднеш.
Тръгваш ли и ти към всяко следващо пътешествие като Билбо Бегинс, със стихчето „Започва път от моя праг, безкраен и покрит с трева“?
Хаха, абсолютно! Но за мен самия пътят е по-интересен от крайната дестинация. И също като Библо Бегинс - след като се прибера от всяко приключение обратно вкъщи - се прибирам променен.
Като се обърнем назад, кой е любимият ти момент, дестинация или пейка от „Да се изгубиш нарочно?“
Труден въпрос. Вярвам, че има красота във всеки ден, стига да искаме да я видим. А пътувайки повече от месец без план в най-затънтените кътчета на България те учи просто да спираш и да попиваш от красотата около теб. Всяка среща с непознат дядо или баба; всяка вечер прекарана под открито небе; всеки изгрев, когато първите лъчи на Слънцето се появяваха над хоризонта - бяха незаменими! Може би най-голямо приключение обаче бяха отсечките в Родопите. Голямо вълшебство е там!
Скоро започва ново приключение, къде ще пътуваш?
Още не знам, хаха! Ще пробвам нещо, което досега не съм правил, поне не и в такъв мащаб. Тъй като за мен истинското приключение винаги съдържа неизвестност в себе си, отново се пускам без план. От скоро използвам супер практичната нова функция „дигитален уолет“ в мобилното приложение на UniCredit Bulbank - Bulbank Mobile и работи чудесно тук в града. Сега обаче е време да го изпробвам „на макс“. Ще прекарам три дни извън София без джобни пари, само с раница багаж, телефон с активирана функция „дигитален уолет“ и карта на България, която ще разпъвам всяка сутрин. Ще стрелям по нея със стреличка за дартс и където уцеля, ще трябва да отида някак в рамките на деня. Накратко - започвам ново приключение. Накъде? Има само един начин да разберем.
A нетърпеливите ще могат да гледат моето най-ново приключение из красивите кътчета на България, проект, който успяхме да осъществим в партньорство с UniCredit Bulbank.
Ще има ли пак книга?
След големия успех на книгата „Да Се Изгубиш Нарочно“ естествено веднага започнах вътрешно да мисля и планирам нови заглавия и формати. Но бързо се спрях. Не мисля, че желанието за успех е градивна мотивация. По-скоро желанието да споделиш красота и послание с хората е. Така, че ще хвана писалката, когато имам какво ново да кажа, което вярвам, ще стане, когато трябва.
А всъщност, препрочиташ ли собствените си книги, като дневник от живота си, към който ти е приятно да се връщаш?
Ами честно казано не ми е любимо да си гледам своите влогове, филми, да чета своята книга. Но пък реално социалните ми профили са моите дневници.
След влогърските първи стъпки в снимането, ти започна да се занимаваш професионално с късометражно кино още преди да завършиш университета. Какво те накара да се посветиш на филмите с кауза? В тях няма блясък и „инфлуествърство“...?
Още преди да завършва гимназия направих своя първи късометражен филм, доста аматьорски разбира се, но беше много важен за мен. Беше ми попаднал в интернет един приют за бездомни хора в Добрич, който се нуждаеше от спешна финансова помощ. Нямаше и година откакто бях започнал с влоговете, но знаех, че искам да разкажа тази история на малката си аудитория тогава и заедно да помогнем. Приготвих си раницата и заминах към приюта. Снимах, върнах се, монтирах и качих филма. За две седмици се събраха достатъчно пари, за да може приюта да прекара тежката зима. За първи път нещо, което бях направил с двете си ръце остави отпечатък в някого. Толкова ме докосна това, че винаги, когато творя - било то пост в социалните мрежи, влог, рекламна кампания или филм - се опитвам да вкарвам кауза и послание. Да оставям отпечатък. Да променям. Ако ще “инфлуенствам” с нещо - да е с това.
Случили са ти се доста повече неща, отколкото на много хора на 50 години да речем, но все пак ти си все още в началото на двадесетте си години, които се славят и с много неловки моменти, неуспехи и откровени излагания. Разкажи ни за нещо такова, пък ние няма да го споделяме с никого 
Ще дадем кураж на другите на твоята възраст да скачат смело в живота, защото така или иначе провалът е част от успеха...
Моите неуспехи са толкова много, че не знам от къде да започна. Но се радвам, защото всеки неуспех си е урок.
В гимназията по едно време реших да си направя марка за дрехи и сам да си печатам щампите вкъщи. Купих всичко нужно, освен специална фурна, в която мастилото изсъхва и се залепя върху текстила, защото струваше хиляди. Викам си - ще си ги печа тениските във фурната вкъщи, какво толкова! Всичко вървеше добре, докато не започнаха клиенти да си искат парите обратно, защото тениските, които съм им продал се разтичали при първото пране. Бързичко фалира моята марка.
Най-неприятният въпрос на интервю за работа е „Как се виждаш след 5 години“, но за мечтател и случвател като теб, това сигурно е любим въпрос 
Виждам се с поне един пълнометражен филм зад гърба си, обиколил половината свят и (стискам палци) намерил момичето до себе си.
Как ти се отразяват ковид ограниченията? Пречат ли ти на плановете?
Със затягането на правилата при пътуването и разрастването на световната пандемия още в началото на годината, много от плановете ми се изместиха за по-далечни времена. Очаквах тази година да липсват гледки към нови хоризонти. Но сгреших. Избраха ме да представлявам България в младежкото европейско жури „27 Times Cinema“ на огромния Кинофестивал във Венеция в началото на септември. Прекарах 10 дни изпълнени с премиери, червени килими и губене из венецианските улички. Това се превърна в едно от най-вълнуващите ми приключения не само тази година ами въобще!
Има много хора, които те гледат, цъкат с език и си казват „Ей, защо и аз не мога така“. Та какво ще посъветваш тези, които искат да са като теб?
Няма нужда да бъдете мен, когато може да бъдете себе си. Вярвам, че никой не е случайно тук и всеки има своя пътека, цел, мисия в живот. Всеки носи решения за проблемите, с които се сблъсква. Намерете това, което ви прави живи. Защото светът повече от всякога има нужда от хора, които са живи. Никога не е твърде късно или твърде рано да си зададеш този въпрос.
3 неща, без които не тръгваш вече на път?
Библия, дебели чорапи и телефон със слушалки.
Добави ни в предпочитани източници в Google
