К оя би се считала за най-тежката ядрена катастрофа в историята? Много учени биха казали Чернобил, когато експлозия в атомна електроцентрала в Северна Украйна е освободила опасни нива на радиация, пише Sky History.
Това се случило на 26 април 1986 г., когато Украйна все още е била част от Съветския съюз. Много историци вярват, че съветските власти не са успели да си вземат поуки от по-ранна ядрена криза на собствена земя. Това бедствието в Кищим от 1957 г. и как руснаците са го крили в тайна в продължение на десетилетия.
Наистина ли е имало атомна електроцентрала в Кищим?
Атомната електроцентрала в центъра на бедствието в Кищим всъщност не се е намирала в руския град със същото име. Вместо това, тя се е намирала в таен „затворен град“ наблизо, наречен Челябинск-40. Днес той се казва Озьорск. (И Кищим, и Озьорск са в Челябинска област на Русия.)
През 40-те години на миналия век Съветите осъзнават, че изостават от Съединените щати в разработването на ядрени оръжия. За да настигнат, те набързо построяват това, което сега е известно като атомната електроцентрала „Маяк“.
The Kyshtym disaster: Russia’s hidden #nuclear crisishttps://t.co/ZBtH95yyZV
— Dr Paul Dorfman (@dorfman_p) July 27, 2025
Това съоръжение, което съществува и до днес, е било натоварено със задачата да преработва плутоний, необходим за производството на ядрени оръжия. Тъй като обаче заводът е бил построен набързо, много рискове за безопасността на проекта не са били взети предвид в достатъчна степен.
Експлозията в Кищим и непосредствените последици от нея
Преди бедствието в Кищим, за работниците на „Маяк“ е било рутинна практика да изхвърлят радиоактивни отпадъци в река Теча. Това вещае лошо (буквално) за селяните по поречието на реката, които я използват като източник на питейна вода.
Така че по-късно служителите на „Маяк“ решили да съхраняват тези отпадъци в подземно складово помещение на самата инсталация. Това пространство се състояло от 14 контейнера от неръждаема стомана, прикрепени към бетонна основа.
Въпреки това, през 50-те години на миналия век, охладителната система в един от тези резервоари започва да се поврежда. Това води до нагряване на отпадъците в контейнера и в крайна сметка, на 29 септември 1957 г., до експлозия. Силата изстрелва 20 кюри радиоактивен материал, летящи на километър във въздуха.
Вятърът е разнесъл радиоактивните частици върху площ от около 20 000 квадратни километра, обитавана от приблизително 270 000 души. Това е било предимно на североизток, далеч от Челябинск-40, който се намирал срещу вятъра от завода „Маяк“.
🚨In 1986, the Soviets blamed *human error* for Chernobyl blast.
— Darshak Rana ⚡️ (@thedarshakrana) June 19, 2025
For years, the world believed this lie.
Then declassified KGB files revealed something far more sinister.
Here's untold truth about "humanity's worst nuclear disaster": 🧵 pic.twitter.com/JTXRpmSxk9
Как реагираха първоначално властите?
Жителите на близките райони първоначално не са били уведомени за случилото се. Това се дължи до голяма степен на силната култура на секретност в Съветския съюз по време на Студената война. Националното правителство не искаше да разкрие дори съществуването на „Маяк“, камо ли че там е имало ядрена експлозия.
Приблизително по същото време Съветският съюз изстреля своя спътник „Спутник“ – голям PR ход. Признаването на отговорност за най-голямата ядрена катастрофа в света до момента би било нещо повече от неудобно хвърляне на мазнина в мехлема.
Въпреки това, руснаците знаели, че ако направят всичко възможно, за да ограничат радиоактивното замърсяване, това ще помогне донякъде да държат всички в неведение. Така че, макар около 10 000 местни жители да са евакуирани през следващите две години, не им е било казано точно защо.
In 1957, a nuclear plant near Kyshtym exploded, leaking deadly radiation across 20 villages. At least 200 died. Ten thousand were evacuated. The sick and elderly were left behind. Victims were buried in sealed pits. The Soviets erased the town from maps as if it never existed. pic.twitter.com/4bkSiGqCCz
— Fascinating (@fasc1nate) July 2, 2025
Прикриване, продължаващо десетилетия
През 1968 г. почти 170 000 декара от замърсената зона са превърнати в природен резерват „Източен Урал“. Достъпът на граждани е забранен, което остава валидно и до днес. Учени са изследвали резервата, за да наблюдават дългосрочните ефекти от ядрената радиация върху неговата екология.
Кищимската катастрофа е пазена в тайна от обществеността до 1976 г., когато съветският дисидент Жорес Медведев съобщава за нея в списание New Scientist. Съветското правителство обаче все още не признава открито Кищимската катастрофа, преди случайно да я разкрие на Организацията на обединените нации в края на 80-те години на миналия век.
Смята се, че хиляди случаи на рак може да са резултат от излагане на радиация, причинена от ядрената експлозия през 1957 г.
Как се сравнява Кищим с Чернобил?
По Международната скала за ядрени и радиологични събития (INES), Кищим е класифициран като ниво 6. Чернобил, още по-голяма катастрофа, е класиран само с едно ниво по-високо (ниво 7) по INES. Кищим е освободил около 40% от радиоактивността, която Чернобил отделя.
Смята се, че Чернобил е засегнал и по-голямо население, тъй като 335 000 души са били евакуирани след бедствието от 1986 г. Също така, макар Чернобил бързо да е отнел 31 живота, никой не е бил загинал непосредствено след Кищим.
