Г орещите вълни по света стават все по-дълги и по-интензивни, а нуждата от охлаждане нараства бързо, оказвайки натиск не само върху сметките за ток, но и върху електропреносните мрежи и върху планетата. С 2024 г. като най-горещата година в историята и 2025 г. недалеч след нея, климатикът вече не е лукс за мнозина. Той е въпрос на оцеляване.
Al Jazeera обяснява как работят климатичните системи, проследява историята на охлаждането и предлага практични съвети за поддържане на климатика и намаляване на разходите за енергия.
Although Willis Carrier is largely credited with inventing the modern air conditioner. Frederick Jones an African American invented the first portable air conditioning unit in 1949. pic.twitter.com/UErtrI0STy
— IFÁ FUNSHO 𓋹 (@funshographix) February 16, 2022
- Как работи климатикът?
Климатиците охлаждат вътрешните помещения, като извеждат топлината от дома навън чрез химическа течност, наречена хладилен агент (фреон). Процесът започва, когато вътрешното тяло засмуква топъл въздух от стаята и го пропуска през изпарителни серпентини, пълни със студен хладилен агент под ниско налягане. Докато въздухът преминава през серпентините, хладилният агент абсорбира топлината и се изпарява в газ, като по този начин охлажда въздуха. След това вентилатор връща охладения въздух обратно в помещението.
Загретият хладилен агент преминава към външното тяло, където компресор повишава неговото налягане и температура. В кондензаторните серпентини агентът отдава топлината си на външния въздух и отново се втечнява. Цикълът се повтаря.
118 years ago today, Willis Carrier received a US patent for the world's first air conditioner. In my opinion one of the most important and underrated inventions in American history. pic.twitter.com/MUJFkavLsv
— Miles Commodore (@miles_commodore) January 2, 2024
- Откога съществуват климатиците?
През 1820 г. британският учен Майкъл Фарадей открива, че компресирането и изпаряването на амоняк може да охлажда въздуха - ранно откритие, положило основите на съвременните охлаждащи системи.
През 30-те години на XIX век американският лекар Джон Гори прави първи практически опит, като създава машина във Флорида, която произвежда лед за охлаждане на болнични стаи и лечение на пациенти с тропически заболявания.
Съвременната ера на климатизацията започва през 1902 г., когато американският инженер Уилис Кариър проектира система за контрол на влажността и температурата в печатница в Ню Йорк. Целта била да се предотвратят деформации на хартията и промени в цвета на мастилото, но изобретението му се смята за първия истински климатик.
През 1914 г. в имение в Минеаполис е инсталиран първият домашен климатик - огромен, с размер на цяла стая, и недостъпен за средностатистическото домакинство.
През 1931 г. инженерите Х. Х. Шулц и Дж. Кю. Шърман създават първия прозоречен климатик, който прави охлаждането по-достъпно за отделни стаи и ускорява навлизането му в градските жилища.
През 40-те и 50-те години климатизацията се разпространява бързо. След Втората световна война икономическият растеж, масовото производство и строителството в предградията довеждат климатиците в домовете и офисите. В този период токсичните хладилни агенти като амоняк и пропан са заменени от фреон (CFC), което прави системите по-безопасни и лесни за монтаж.
В края на 50-те години в Япония се създава системата "мини-сплит" - по-ефективна алтернатива на тежките прозоречни уреди и централните HVAC системи. Тя използва безканална конструкция, при която въздухът преминава директно от външен компресор към вътрешно тяло, като така се избягват загубите при въздуховоди.
През 70-те и 80-те години мини-сплит системите се разпространяват в Азия и части от Европа, а по-късно и в Северна Америка. Гъвкавостта на монтаж и енергийната ефективност ги правят идеални за стари сгради и за домове, нуждаещи се от индивидуален контрол на температурата във всяка стая. Тогава се въвежда и инверторната технология, която регулира скоростта на компресора и пести енергия.
През 90-те години нарастващите разходи за енергия и екологичните притеснения карат правителствата да въвеждат стандарти за енергийна ефективност. Производителите отговарят с по-ефективни компресори, термостати и системни дизайни. В САЩ "Законът за чист въздух" е променен, за да се прекрати използването на CFC. На тяхно място идват HFC (като R-134a), които не разрушават озоновия слой, но са силни парникови газове.
През 2000-те години се появяват цифрови управления, сензори за движение и "умни" термостати. Wi-Fi връзка позволява дистанционно управление, а автоматизацията прави системите по-адаптивни и ефективни.
До 2010-те години притесненията за глобалното затопляне и ефекта на хладилните агенти водят до преход от HFC към по-екологични вещества като R-32 и R-290 (пропан), които вече се използват в части от Азия и Европа.
On this day in 1949, Fredrick McKinley Jones patented the portable Air Conditioning Unit.
— AFRICAN & BLACK HISTORY (@AfricanArchives) July 12, 2025
His invention made transportation of perishable products possible that previously could only be distributed as canned items, giving rise to the frozen food industry. pic.twitter.com/XCPLzMSPPM
- Как да изберем правилния климатик
Правилно подбраният размер на климатика е от съществено значение за комфорт и икономия на енергия. Климатикът е дългосрочна инвестиция и изборът на подходящ капацитет ще ви спести пари и главоболия.
- Уред, който е твърде слаб, няма да успее да охлади ефективно голямо помещение.
- Прекалено мощен климатик пък може да охлади стаята прекалено бързо, без да премахне достатъчно влага, оставяйки я студена и влажна.
Други фактори:
- Слънчево изложение: Стаите, изложени на слънце, изискват по-висока мощност
- Височина на тавана: Повече въздух означава повече охлаждане
- Брой обитатели: Повече хора – повече топлина
Уреди:
- Стаите с компютри, фурни или телевизори имат нужда от допълнително охлаждане
- Как да поддържаме климатика
Климатикът работи на пълни обороти в най-горещите месеци и правилната поддръжка удължава живота му и намалява енергийните разходи.
Съвети:
- Не настройвайте термостата прекалено ниско
- Почиствайте филтрите редовно
- Давайте му почивка
- Не го включвайте и изключвайте често
- Поставете външното тяло на сянка
As record heatwaves drive up demand, air conditioning becomes vital — but at a high environmental cost.
— Al Jazeera English (@AJEnglish) July 26, 2025
Al Jazeera explains how air conditioners work, traces the history of cooling, and offers tips on protecting your AC and reducing energy costs.
🔗: https://t.co/sJ4Cce3iBJ pic.twitter.com/6D9fclQluI
- Как да намалим разхода на енергия
- Използвайте програмируем термостат
- Вентилатор на тавана позволява повишаване на температурата с около 4 градуса
- Уплътнявайте процепите, за да предотвратите топлинни загуби
- Избягвайте използването на уреди, които генерират топлина
- Дръпнете пердетата, за да ограничите слънчевата топлина
- Използвайте аспиратори при готвене и къпане с топла вода
Around 120 million tonnes of CO2 is released into the atmosphere (in the US) through the use of air conditioning units each year. That figure is set to grow as thermal intolerance gets even worse. Methods of passive cooling are urgent. pic.twitter.com/SySyZxVOnt
— Peter Dynes (@PGDynes) February 22, 2023
- Как климатиците допринасят за глобалното затопляне
Макар че климатиците осигуряват облекчение от екстремните жеги, те също така допринасят за задълбочаването на проблема - глобалното затопляне.
Според Международната агенция по енергетика (IEA), през 2022 г. технологиите за охлаждане, включително климатици и вентилатори, са потребили около 2100 тераватчаса електроенергия, или 7% от световното електропотребление. В сградите делът на охлаждането достига почти 20%.
IEA изчислява, че охлаждането е генерирало около 1 милиард тона CO₂ от електрическа консумация - приблизително 2.7% от глобалните въглеродни емисии от изкопаеми горива и промишлеността.
Това дори не включва въздействието на хладилните агенти - силни парникови газове, които още повече увеличават въглеродния отпечатък от климатизацията.
Климатизацията ни помага да преживеем все по-горещия свят, но същевременно може да задълбочи климатичната криза, ако не преминем към по-чиста енергия и щадящи климата технологии.
Ocean currents are the driving force for all weather & climates on earth. Carbon dioxide at 200, 400 or 1,250ppm (in professional greenhouses) don't change weather or long-term climate. Oceans carry 94% of all retained heat energy, which is redistributed around the globe. pic.twitter.com/9oIBYseI1U
— Peter Clack (@PeterDClack) November 4, 2024
- Глобален бум в използването на климатици
Глобалното затопляне и урбанизацията водят до скок в търсенето на климатизация.
Най-бързо нуждата от охлаждане нараства в тропическите и субтропичните региони, особено в градовете. Те се нагряват по-бързо от околните райони поради "ефекта на градския топлинен остров", при който асфалтът и бетонът задържат топлината.
До 2018 г. климатизацията е почти универсална в страни като Япония, САЩ и Южна Корея. В същото време тя остава слабо разпространена в горещи, но по-бедни държави като Индия и Южна Африка, където достъпът е ограничен, въпреки зачестяващите горещи вълни.
В страни с горещ климат и високи доходи, като Саудитска Арабия (63% от домакинствата имат климатик) и Южна Корея (86%), климатизацията е широко разпространена. Междувременно в развиващи се икономики като Индонезия (20%) и Индия (13%) климатикът бързо се превръща от лукс в необходимост.
Using air conditioning causes emissions that contribute to higher global temps, which means we’re all using AC more, producing more emissions, more warming. But what if we could weaponize AC units to pull carbon dioxide out of the atmosphere instead? https://t.co/oVyInnyjo2
— WIRED (@WIRED) July 22, 2019
- Как да си направим домашен охладител
Ако нямате климатик или искате да спестите от разходите за електричество, можете да си направите самоделен охладител от стиропорена кутия, лед и вентилатор.
Макар че няма да намали влажността, той може да осигури временно облекчение в най-горещите часове на деня.
