Н а 14 октомври православната църква почита паметта на преподобната Параскева Епиватска, известна у нас като Света Петка Българска. Тя е сред най-почитаните светци в България и в православния свят.
Името на светицата се свързва с милосърдието, смирението и вярата. Според житието ѝ още от ранна възраст тя помагала на бедните и нуждаещите се, а след смъртта на родителите си раздала наследството си и посветила живота си на Бога.
- Коя е Света Петка Българска
Света Петка Епиватска е родена през XI век в град Епиват, разположен на тракийското крайбрежие на Мраморно море, в днешна Турция. Родителите ѝ били заможни и благочестиви християни.
Още като дете Параскева проявявала състрадание към бедните. Според преданието тя често давала дрехите си на нуждаещи се и се стремяла да следва наставленията на Иисус Христос за милосърдие и любов към ближния.
След смъртта на родителите си раздала имуществото си на бедните и заминала за Константинопол, където се покланяла на светините и водела живот на молитва и уединение. По-късно отпътувала за Йерусалим, за да посети местата, свързани със земния живот на Спасителя.
След поклонението си в Светите земи Параскева приела монашество и се оттеглила в Йорданската пустиня, където продължила живота си в молитва и отшелничество.
- Как мощите на светицата стигат до България
В края на живота си Света Петка се завърнала в родния си край и заживяла в близост до храм в Каликратия. Там се грижела за Божия дом, без хората да знаят коя е тя.
След смъртта ѝ била погребана като неизвестна монахиня. Според църковното предание по-късно мощите ѝ били открити нетленни, а при тях започнали да се случват чудеса.
През 1238 г. българският цар Иван Асен II и Търновският патриарх Йоаким пренесли мощите на светицата в Търново, тогавашната българска столица. Така Света Петка се утвърдила като една от най-почитаните небесни покровителки на българския народ.
През XIV век патриарх Евтимий написал нейното житие, с което допринесъл за разпространението на почитта към нея.
След падането на Търново под османска власт мощите били преместени във Видин, а впоследствие отнесени в Белград. От 1641 г. те се съхраняват в църквата „Свети Трима светители“ в румънския град Яш, където продължават да бъдат почитани от вярващите.
На 14 октомври ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш и Кева.
