Г рижите за внуците могат да помогнат за предпазване на възрастните хора от когнитивен упадък, показва ново изследване.
Често бабите и дядовците помагат с домашните работи, приготвят храна или водят внуците си в парка или на училище. Ново проучване, публикувано от Американската психологическа асоциация, установява, че тези на пръв поглед прости дейности, както и редовното полагане на грижи за внуците, могат да допринесат за по-добра вербална флуентност и епизодична памет при по-възрастните хора – паметта, свързана със спомени за лични преживявания от миналото.
„Това, което най-много ни направи впечатление, беше, че самият факт да си баба или дядо, който полага грижи, изглежда има по-голямо значение за когнитивното функциониране, отколкото честотата на грижите или конкретните дейности, които бабите и дядовците извършват с внуците си“, заяви Флавия Керекеш от Университета в Тилбург, Нидерландия, и водещ изследовател на проучването.
Изследването обхваща 2 887 баби и дядовци на възраст над 50 години, със средна възраст 67 години. Всички участници са били когнитивно здрави през периода на проучването и са живеели самостоятелно. Те са отговаряли на въпросници и са преминавали когнитивни тестове три пъти между 2016 и 2022 г.
Участниците са били попитани колко често се грижат за внуците си без присъствието на родителите, както и кога обикновено полагат грижи – по време на училищните ваканции, през уикендите, в делнични дни или през цялата година.
Около 56% от участниците заявяват, че действат като лица, полагащи грижи, през цялата година.
Изследователите подчертават, че разбирането на конкретните дейности, а не само честотата на грижите, е от ключово значение. Игрите с внуците или помощта с домашните работи изглежда са свързани с по-добра вербална флуентност и по-добра епизодична памет.
Бабите и дядовците, които често вземат децата от училище, също показват по-висока вербална флуентност. Но еднакъв ли е този ефект при мъжете и жените?
Бабите се грижат за децата по-често от дядовците, а ползите изглежда се запазват по-дълго при жените.
Бабите, които полагат грижи за внуците си, са показвали по-добра памет и по-добри вербални умения в началото на проучването, като този спад е настъпвал по-бавно в сравнение с бабите, които не се грижат за внуци.
При мъжете, които се грижат за внуците си, също се наблюдава по-добро ниво на умения в началото на изследването в сравнение с тези, които не полагат грижи, но при тях когнитивният спад е протичал със същата скорост, както при неангажираните с грижи дядовци.
Изследователите отбелязват, че бабите обикновено взаимодействат по различен начин с внуците си. Те по-често участват във физическите и емоционалните грижи, докато дядовците се ангажират основно с развлекателни дейности.
Авторите на проучването посочват, че са необходими допълнителни изследвания, които да разгледат влиянието на семейния контекст и други фактори. „Полагането на грижи по собствено желание, в подкрепяща семейна среда, може да има различен ефект върху бабите и дядовците в сравнение с грижите в по-стресова среда, в която те се чувстват неподкрепени или възприемат грижите като наложени или като бреме“, допълва Керекеш.
