12 водещи научни организации, сред които 4 университета и 6 института на БАН участват в проекта Център за върхови постижения „Наследство БГ“, финансиран по Оперативна програма „Образование и наука за интелигентен растеж“.
Част от тяхната дейност е опазване на културното ни наследство, опазване на околната среда, развитие на регионите, образованието, библиотечното, музейно и архивно дело. Институтът за литература при БАН е част от този консорциум.
ЦВП „Наследство БГ“ финансира обезпечаване с оборудване за дигитализация на всички документи, ръкописи и артефакти, които институтът притежава. Дигитализацията е важен процес за запазване на литературното ни и културно наследство и за осигуряване на лесен достъп до него.
Какви ценни фондове вече са дигитализирани в ИЛ-БАН и ще помогне ли тази дигитализация на образователния процес в училищата? На тези и други въпроси отговори доц. д-р Пенка Ватова, директор на Института за литература при БАН и ръководител на партньорския проект на Института в ЦВП „Наследство БГ“ „Виртуална история на българската литература (ІХ-ХХІ в.)“
Разкажете ни повече за проекта Център за върхови постижения „Наследство БГ“.
Центърът за върхови постижения „Наследство БГ“ свързва в партньорска мрежа различни академични и културни институти и организации. Институтът за литература спада към онези, чиято основна дейност е свързана с изследването и съхраняването на националното културно наследство и с осигуряването на модерни начини то да разшири своите публики сред различни сегменти на обществото.
Става дума за намиране на съвременни и подходящи канали към средите на подрастващите, учениците и студентите, към културни и образовани социални групи или към по-маргинални слоеве на обществото, по които културното наследство от предмет на съхранение да се превърне в обект на популяризиране и предаване нататък. Така то няма да загуби своята музейна и библиотечна ценност, но ще я надмогне, за да влезе в социално културно и образователно обръщение.
Каква е дейността на Института за литература към БАН като част от ЦВП „Наследство БГ“?
На първо място ще посоча нашата научна програма като участници в консорциума. Проектът, с който се включихме, се нарича „Виртуална история на българската литература (ІХ-ХХІ в.)“ и се ръководи от проф. дн Ана Стойкова, учен с опит както като изследовател, така и като ръководител на научни проекти. Проектът има за цел да представи цялостна история на българската литература от IX до XXI в., основана на дигитална реализация на архивни, книжовни и литературни материали, научни изследвания и развиване на научно-приложни възможности. В рамките на проекта беше разработен и ще бъде поддържан уеб базиран интегрален научен продукт, представящ българската литературна история.
За реализиране му са използвани ценните предимства на една вече изградена основа в досегашната работа на Института за литература, опитът в изграждането и поддържането на дигитални фондове (в областта на старата българска литература, литературата на Българското възраждане, новата българска литература и преводната литература), акумулираният работен потенциал и професионално трасираните изследователски направления.
Институтът разполага с огромен корпус от издания, много от които представляват библиографска рядкост с отдавна изчерпан тираж, който беше дигитализиран и систематизиран и ще може свободно да се използва през интегралния портал на ЦВП „Наследство БГ“. Той съдържа енциклопедични и справочни издания за литературата на Българското средновековие, Българското възраждане, Новото време и съвременността; произведения на класически и малко познати писатели и критици; архивни и документални материали.
Научната ни програма включва още нови изследвания на млади учени, както и разработки на утвърдени литературоведи по проблеми на литературното минало. Издадени са, а заедно с това са и публикувани онлайн на свободен достъп, 8 монографични изследвания, 9 издания с литературно наследство, съставени са 4 електронни каталога и 19 студии и статии в научни издания. Интегралният научен продукт ще бъде поддържан и след края на проектния период и ще бъде развиван и допълван с нови материали и изследвания и популяризиран сред научните среди и широката общественост.
Не на последно място партньорското ни участие в ЦВП „Наследство БГ“ включва и изграждането на Лаборатория „Виртуална история на българската литература“ – един инфраструктурен проект, който беше завършен през последната една година и добави към материалната база на Института технически оборудвани зали за дигитализация, обработка и съхранение на дигитални фондове, архивохранилище и книгохранилище, в които ще се съхраняват ценните и редки издания и архиви, притежание на Института (сред архивите ще изтъкна документалните фондове на Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Михалаки Георгиев, а скоро получихме като дарение и архива на Ламар), заседателна зала и учебна зала.
Така Лабораторията има потенциал да стане център на по-нататъшната ни работа в полза на съхраняването и проучването на литературното наследство, но и място за обучение на кадри и споделяне на опит, за генериране на нови идеи в посока популяризиране и осигуряване на достъп до това наследство.
Литературният институт разполага с ценни музейни експонати като последните 4 цигари преди разстрела на Вапцаров, последният лист за писане на Смирненски и много други. Тези експонати дигитализирани ли са вече?
Голяма част от архивните ни фондове – онези, които притежаваме отдавна – са дигитализирани още преди години по т.нар. Норвежка програма (БГ08, финансирана чрез Финансовия механизъм на ЕИП, 2009-2014) в рамките на проекта „Българската литературна класика – знание за всички“. Предстои да бъдат дигитализирани новопостъпилите архивни сбирки, след съответната обработка – и сред тях най-впечатляваща е тази на Ламар, един ярък за междувоенния период наш поет авангардист, която получихме като дарение в началото на тази година от внучката му Веселина Маринова.
Ако трябва да посоча най-ценната ни колекция, ще се затрудня, защото ние сме професионални изследователи и за нас всеки архивен фонд, всеки документ е ценен, защото е свързан с фигури от литературната ни история, а тя е фокус на нашата работа; защото е преминал и оцелял през превратностите на времето и е стигнал до нас, което значи, че сме длъжни да го предадем нататък, до следващите поколения изследователи и българи – защото освен всичко друго е и знак за културната ни идентичност.
Какво предстои след приключване на проекта?
След изпълнението на научната програма и в условията на новоизградената и оборудвана лаборатория ще развиваме започнатото – ще допълваме дигиталните фондове, ще разработваме електронните каталози, ще продължим да изследваме неизследваното. Предстои нов етап на финансиране на създадените в този програмен период центрове за върхови постижения. Вече подадохме новите си проектни предложения и се надяваме да получим подкрепа, за да продължим работата си в начертаната посока.
За нас като изследователи на литературата това са отлични условия да разгръщаме изследователската си работа и по посока на нейната приложност и да я обръщаме все повече към културните потребности на обществото като цяло – освен към научната и образователната сфера, към които тя е насочена по условие. Имаме много интересни идеи за нови проекти, които очакват оценка.
Какви са очакваните резултати?
В научноизследователската работа резултатите не са мигновени. Всеки завършен научен продукт е инвестиция в бъдещето. И е завършен само относително, защото – особено в условията на цифровите технологии – потенциалът му за развитие вече се подразбира. Това, което създадохме в рамките на ЦВП „Наследство БГ“, ще подпомага работата ни в бъдеще – и не само нашата, на учените от Института, но и на научната общност в страната, а и в чужбина, където съществува интерес към българската литература и култура.
Нашите издания въвеждат в научно, културно и образователно обръщение нови теми из историята на литературата (напр. за българската маринистика през ХХ век, за литературата на толстоизма у нас, за някои по-специфични явления от Средновековието и Възраждането и пр.). Възкресяват се забравени или дълго време пренебрегвани имена, текстове и жанрове от литературното и културното ни минало – на Екатерина Василева, Алберт Гечев, Матвей Вълев, Борю Зевзека,д-р Албърт Лонг, Боян Дановски, Иван Теофилов и др.
Как ще помогне дигитализацията на културното наследство в образователния процес? Ще направи ли уроците по литература по-близки до учениците и студентите?
Днешните ученици и студенти представляват едно ново поколение, което без преувеличение може да наречем дигитално, визуално, интернет поколение. Техните възприятия задължително преминават през визуализацията, медиалното, дигиталното и виртуалното. Всички продукти, които се налага да ползват във всекидневието си, имат този характер. Така че и образователният процес по литература и култура със сигурност би бил по-резултатен, ако използва дигиталните фондове.
Потенциалът им за интерактивност, за вписването им в различни същинско образователни продукти – за нови и/или допълнителни знания, за самостоятелна подготовка, за създаване на проекти, за контрол и оценка на знания и пр. – е безспорен. Обратната връзка, която получаваме от образователните среди, към които адресираме своята приложна работа – университетски преподаватели, учители, докторанти и млади изследователи, е знак, че работата ни има стойност в образованието на децата и младите хора.
Смятате ли, че дигитализацията ще привлечете повече млади хора да проявят интерес към литературното ни наследство, към историята на поетите и писателите?
Безспорно цифровите технологии, вкл. в сферата на опазването и използването за различни цели на литературното и културното наследство – в образованието, музейното дело, научните изследвания и др., сами по себе си привличат с възможностите си да бъдат вписвани в орбитата на различни дейности, да бъдат използвани в различни проекти и инициативи. Убедена съм, че нашите интегрални научни и научно приложни продукти, в които дигитализацията е основно средство, привличат към знанието за културното наследство, защото то участва в изграждането и поддържането на идентичност.
Може би в България този интерес е по-слабо забележим, но сред българите в чужбина и сред приятелите на българската култура зад граница (българисти, преводачи или просто почитатели) дигиталните фондове, които градим, са безценни за задоволяване и повишаване на този интерес. За потребителите с всякакъв профил те предоставят бърз, достъпен и безплатен път за докосване до миналото.
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
