Битката при Адрианопол от 14 април 1205 г. е сблъсък между българска армия, водена от цар Калоян, и кръстоносци от Латинската империя, начело с император Балдуин I. Тя е спечелена от българите след успешна засада. В битката цар Калоян разгромява рицарите и пленява императора им, който е затворен на върха на една кула в крепостта Царевец. Около 300 рицари са убити, а император Балдуин по-късно умира в плен.
Поради финансови затруднения и по предложение на венецианския дож Енрико Дандоло, Четвъртият кръстоносен поход се отклонява от пътя си към Палестина. На 12-13 април 1204 г. е превзета византийската столица Константинопол. Градът е опожарен, като изцяло се изпепеляват близо 2/3 от него.
Разгромена е столицата на православното християнство, която в продължение на 9 века устоява на десетки обсади на друговерци.
Превземането на Константинопол се счита за отправна точка в създаването на Латинската империя, която контролира голяма част от териториите на бившата Византийска империя – Тракия, Южна Македония, Епир, Тесалия, Средна и Южна Гърция. Почти по същото време цар Калоян привършва успешно преговорите с папа Инокентий III и българският владетел придобива титлата рекс, т.е. крал, а българският архиепископ е провъзгласен за примас – титла, равнозначна на патриарх.
Въпреки привидно добрите отношения на Калоян с новите западноевропейски завоеватели, латините веднага след установяването си в Константинопол предявяват териториални претенции към българските земи. Техните рицарски отряди започват често да преминават границата и да подлагат на грабеж българските селища.
Според френския рицар и летописец Жофроа дьо Вилардуен, войската на Калоян наброява около 54 хиляди души общо. Битката се води в два последователни дни в седмицата след Великден, когато войските на Калоян се опитват да отклонят латинската армия от обсадата на Адрианопол. Решителното сражение е на 14 април, то е тежко и продължава до късно вечерта. Немалка част от рицарската армия е унищожена. Отрядът на Балдуин е напълно разгромен, а императорът им – пленен и отведен в Търново.
- Покушение срещу цар Борис III
Покушението срещу цар Борис III е извършен на 14 април 1925 г. от група анархо-комунисти (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) в прохода Арабаконак. Царят успява да се спаси, но загиват пътуващият с него ентомолог Делчо Илчев и главен ловджия Петър Котев. С царя пътуват още адютантът му Неделчо Стаматов и шофьорът на колата.
Tsar Boris III was featured on the January 20, 1941, cover, depicted in full military uniform and to date, Tsar Boris III remains the only Bulgarian leader to have graced the cover of TIME magazine. pic.twitter.com/qjbO6bcgY5
— VenciV (@VancePetrunoff) January 25, 2025
Има две версии за подготовката на атентата.
Според едната, отвличането на царя е планирано предварително с цел да бъде разменен срещу множеството политически затворници от това време. Според другата, четниците са поискали да спрат автомобила и едва тогава са забелязали кой се вози в него. Не се подлага на съмнение фактът, че целта е била царят да бъде заловен жив, а не убит.
Нападението предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и „редови“ поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за „избавлението“ му.
На същия ден в София е убит генерал Константин Георгиев. Няколко дни по-късно, по време на погребението на убитите при тези атентати, комунистите от БКП извършват атентата в църквата Света Неделя, най-големият терористичен акт в историята на България.
- Убийството на Линкълн
Abraham Lincoln (16th President of the United States)
— Joshua T. Hosler (@JoshuaHosler) April 6, 2025
"Give us a protective tariff, and we will have the greatest nation on earth." pic.twitter.com/puXQKATobE
В отсъствието на своя бодигард – Уард Хил Ламон, на когото е споделил прочутия си сън за своето покушение, на 14 април 1865 г. Ейбрахам Линкълн отива да гледа пиеса в Театъра на Форд. Пиесата е „Нашият американски братовчед“, музикална комедия от англичанина Том Тейлър. Когато Линкълн сяда в своята ложа, Джон Уилкс Бут, известен актьор и привърженик на Юга, се промъква зад балкона на президента и изчаква най-смешната реплика в пиесата с надеждата смехът да заглуши изстрела. Когато публиката започва да се смее, Джон Уилкс Бут се втурва в ложата на президента и произвежда един-единствен изстрел от упор в главата му. Куршумът влиза зад лявото ухо на Линкълн и засяда зад очите му. Бут извиква Sic semper tyrannis! („Това застига тираните!“). Изречението е мото на щата Вирджиния. Според някои Бут извиква и „Юга е отмъстен!“ и скача от балкона на сцената долу.
След като се приземява, шпората на обувката му се закача в американския флаг, той се спъва и чупи крака си. Въпреки своето нараняване Бут успява да се добере до коня си и да избяга, а
смъртно ранения и парализиран президент е занесен до къща от другата страна на улицата, където остава в кома за известно време и след това умира спокойно.
Ейбрахам Линкълн е обявен официално за мъртъв в 7:22 ч. на следващата сутрин. След като го вижда мъртъв, военният министър Едуин Стентън промълвява „Сега той принадлежи на вечността“.
След като тялото на Линкълн е върнато в Белия дом служителите го подготвят и откритите фотографии показват Линкълн няколко часа post mortem. Тялото на Линкълн е положено във влак, който преминава през няколко щата в грандиозна погребална церемония по своя път към Илинойс. Нацията оплаква човека, който е смятан от мнозина за спасителя на САЩ. Той е погребан в Оук Ридж Семетри, Спрингфийлд, където за него е изградена през 1874 г. 54 метрова гробница. За да се спрат множеството опити за кражба на тялото на Линкълн с цел откуп, синът му Робърт Тод Линкълн го ексхумира и погребва наново в дебел няколко фута бетонен саркофаг.
Любопитни факти:
Ейбрахам Линкълн е бил избран за конгресмен през 1846 година, Джон Кенеди през 1946 година.
Линкълн е бил избран за президент през 1860 година, а Кенеди през 1960. Двамата президенти били смъртно ранени в петък с куршуми, попаднали в задната част на главата, в присъствие на жена.
Още събития на 14 април:
- 2010 г. – изригва исландският вулкан Ейяфятлайокутъл и причинява затваряне на въздушното пространство в почти цяла Европа поради изхвърлената вулканична пепел на височина около 8,5 km в атмосферата.
- 2014 г. – ислямистката организация Боко Харам отвлича 275 момичета от училище в Чибок, Нигерия.
- 1821 г. – роден е българският революционер Героги Раковски
- 1973 г. – роден е американският актьор Ейдриън Броуди („Тънка червена линия“, „Пианистът“, „Бруталистът“)
- св. Мартин – имен ден на Мартин и Мартина
- Военна академия „Георги Раковски“ – Патронен празник на ВА „Г. С. Раковски“
