П рез изминалата седмица се навършиха точно десет години, откакто „Черният рицар“, криминалният епос на режисьора Кристофър Нолан, излезе по кината. Лентата промени из основи начина, по който се правят и възприемат филми за супергерои, а и комерсиални екшън филми като цяло.
Едно десетилетие е само капка във времевия поток на историята, но е достатъчно, за да се направят изводи в кои аспекти и направления влиянието на „Черният рицар“ осезаемо промени седмото изкуство. И предвид факта, че става дума за филм на кинематографичния вълшебник Кристофър Нолан, няма как да не започнем именно от технологичния аспект.
През 2008 година, с „Черният рицар“, Нолан се превърна
в първия режисьор, използвал широкоформатни IMAX камери,
за да заснеме цели пасажи от своя филм. Откриващите пет минути от лентата, които представят в действие антагониста Жокера, изигран от Хийт Леджър, са един именно такъв пасаж и изключителният визуален ефект от техниката, използвана от Нолан, се усеща още с първия кадър.
Огромна стъклена панорама в съвършено „high definition” качество спира дъха, докато един от прозорците в кадъра не се чупи и дръзкият план на Жокера за банков обир не влиза в действие. Примерът на вездесъщия Нолан бе последван от редица други големи имена в режисьорската професия, а с това и самите собственици на кина се видяха принудени да увеличат бройката на IMAX киносалоните, за да могат зрителите да се наслаждават на така заснетите филми в реални размери и перфектно качество – включително и в България.
От гледна точка на персонажите и сюжета си,
влиянието на „Черният рицар“ не може да бъде преувеличено. Всеки разговор по тази конкретна тема започва и завършва с покойния Хийт Леджър и неговия Жокер.
Интерпретацията на Леджър тотално промени популярното възприятие на легендарния антагонист, когото актьорът превърна в налудничав модерен терорист, без да лишава образа от характерния му колорит, знаковите фрази и склонността към психологически капани и трикове. За актьорския подвиг на Леджър, ознаменуван заслужено с посмъртен „Оскар“, е изписано и казано предостатъчно, но не бива да се игнорира и важната роля на останалите участници в актьорския ансамбъл, що се отнася до генерално високото ниво на игра във филма.
С изпълнението си в „Черният рицар“ Крисчън Бейл се превърна в дефинитивния Брус Уейн на големия екран –
герой в средата на постоянни морални дилеми, който трябва да надвие непредсказуемия си противник с непоклатима етика, остроумие и находчивост много повече, отколкото със здрави юмруци. Гари Олдман и Арън Екхарт на свой ред блеснаха с напълно реалистичните си превъплъщения като полицейския комисар Джеймс Гордън и областния прокурор Харви Дент, които Жокера напада и тормози не по-малко от Батман с постоянните си морални тестове.
Гъстата сюжетна структура на „Черният рицар“, в която всеки поддържащ персонаж има функция в глобалното действие, а планът на антагониста включва собственото му залавяне и последващо бягство, на свой ред бе изкопирана почти напълно в три от най-големите комерсиални хитове за това десетилетие – „Стар Трек: Пропадане в мрака“, „007 Координати: Скайфол“ и „Отмъстителите“ на Marvel Studios.
Във всеки един от тези филми протагонистите трябва да направят изключителни жертви, за да спрат диаболичния план на антагониста от това да завърши успешно, но само в „Черният рицар“ компромисът на главния герой е не физически, а изцяло морален. С това стигаме и до друг от най-важните и често дискутирани аспекти на лентата – политическият.
Филмите за Батман винаги са улавяли духа на времето си,
но в нито един от тях преди „Черният рицар“ не се съдържа толкова отявлена препратка към реалността, колкото е компромисното решение на Батман да подслуша целия Готъм, за да открие своя враг своевременно. Веднага след като Жокера е намерен, апаратът, използван за целта, е унищожен от Лушъс Фокс, един от най-верните съюзници на главния герой, изигран от винаги великолепния Морган Фрийман, заради нарушаването на гражданските права, което представлява.
Точно по това време в Съединените щати усилено се дебатира „The Patriot Act”, който да даде на американското правителство сходни правомощия и способности. Политолози са тълкували по всевъзможни начини така илюстрираната ситуация в „Черният рицар“, но независимо от политическата позиция на който и да е зрител, никой не може да отрече, че никой режисьор преди Кристофър Нолан не е успявал да използва по-ефикасно в комерсиален екшън филм американската параноя след 11 септември с цел създаване на съспенс и провокиране на социален диалог.
За достойнствата на „Черният рицар“, а и на цялата трилогия на Кристофър Нолан за Батман, вероятно предстои да се изпишат доста книги, камо ли пък статии, тъй като, както вече беше казано в началото на този материал, десет години са само прашинка в историята. Ние, като зрители, само можем да се радваме, че сме били съвременници на подобно киносъбитие, и да си го припомняме с подобаващо удоволствие през регулярни интервали.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
