П редставете си 1995 година: Интернетът едва прохожда, мобилните телефони са тухли, а думата „тъчскрийн“ звучи като измислица от научнофантастичен роман. И точно тогава се появява новина, която кара всички да наострят уши - компютър може да настанява гости в хотел. Петима български програмисти, въоръжени с три месеца време и доза визионерство, създават първата у нас мултимедийна хотелска информационна система. И то не каква да е, а система, която технически може да обслужва и клиенти на една от най-големите световни вериги.
Докосни екрана и влез в бъдещето
Днес докосването на екрана е нещо естествено - всеки телефон, банкомат или билетен автомат работи така. Но през 1995-а „тъчскрийн“ звучеше като магия. И ето - в центъра на София гостът на хотел вече можеше, с няколко почуквания по екрана, да разгледа стаи, ресторанти, кафенета, басейни и фитнес център. Системата позволяваше истинска виртуална обиколка - все едно правиш дигитален „city tour“ на хотела, без да ставаш от фоайето.
Ако харесаш стаята - системата я настанява. Ако искаш да „се качиш“ на по-висок етаж - докосваш и виждаш как „асансьорът“ се издига, а гледката към града се променя в реално време. За 90-те това не е просто удобство. Това е чиста проба футуризъм.
Кино в екрана
Програмата не спира дотук. Когато клиентът посочи стая или ресторант, системата пуска кратки видеоклипове - обзавеждането, панорамата от балкона, дори блясъка на водата в басейна. За първи път хотелът не е само пространство, което посещаваш - той е преживяване, което можеш да „тестваш“ предварително.
Софийските гости от онова време разказват, че усещането е било като да си в игра. „Все едно се качваш на виртуален асансьор и гледаш света през екрана“, пише вестник „24 часа“ през август 1995 г.
Българският софтуерен гений
Зад проекта стоят петима български програмисти. И макар имената им днес да не се споменават в учебниците, постижението им е впечатляващо. За три месеца те създават система, която комбинира графика, видео и интерактивни функции - нещо, което тогавашният потребител едва започваше да опознава.
Същите тези идеи - виртуални обиколки, избор на стаи с едно докосване, интерактивни менюта - днес са стандарт за всеки хотелски сайт или мобилно приложение. Но през 1996-а България е сред пионерите, които показват, че бъдещето е вече тук.
От фоайето до облака
Интересното е, че този софтуер не просто улеснява госта. Той променя и самото усещане за престой в хотел. Вече няма нужда да питаш на рецепция „А басейн имате ли?“. Екранът ти показва всичко - със звук, картина и дори симулация на гледката от прозореца.
Тогава думата „облак“ означаваше само онова бяло петно на небето. Днес обаче ясно виждаме, че софтуерът от 1996-а е бил своеобразен предвестник на облачните технологии и виртуалните турове, които познаваме.
Малката история на голямото бъдеще
Новината от 22 август 1996 г. звучи леко наивно през призмата на съвременните технологии. Но именно такива истории ни напомнят, че големите крачки започват от малки, смели експерименти. Петима програмисти и един хотел се оказват достатъчни, за да дадат на света една миниатюрна версия на бъдещето.
И докато по същото време светът танцуваше „Макарена“, в едно софийско фоайе бъдещето вече беше на екран.
