Д емократична република Конго, където се добиват две трети от кобалта в света – метал, използван при изработката на батериите за мобилни телефони и електрически коли, в неделя провежда ключови президентски избори. Трима са кандидатите да наследят на поста президента Жозеф Кабила, който държи властта от 2001 г. насам.
Право на глас имат около 40 милиона души. Изборите трябваше да бъдат проведени преди 2 години, но Централната избирателна комисия обяви, че се нуждае от време, за да регистрира избирателите. Това доведе до сблъсъци, подозрения за регистрация на фалшиви гласоподаватели и насилие. Преди седмица изборите бяха отложени отново заради проблеми с разполагането на машините за гласуване.
Ето пет от нещата според Би Би Си (BBC), които трябва да знаете за тази държава, играеща чрез минералните си залежи изключително важна роля в световната икономика.
Смяната на властта никога не е ставала по мирен път
Откакто обявява независимост през 1960 година насилието винаги е съпътствало предаването на властта от един лидер на друг.
Първият президент на Конго след вота през 1960 година става Жозеф Касавубу, а за премиер е избран Патрис Лумумба. Той обаче е уволнен след борба за надмощие във властта. Година по-късно, след намесата на бившия колониален владетел - Белгия, той е предаден на бунтовнически сили, които го убиват, разчленяват тялото му и пускат останките в киселина.
Всъщност лидерът в сянка в първите години след независимостта е армейският генерал Мобуту Сесе Секо, който става президент след преврат през 1965 година. След 32 години безмилостна и кървава диктатура той е свален от власт от бунтовници, които получават помощ от съседните държави.
Неговият наследник – лидерът на бунтовниците Лоран Кабила е убит от бодигарда си през 2001 година. Неговият син – Жозеф Кабила, го заменя на поста едва 29 годишен, което го направи най-младия държавен лидер в света по онова време.
Мнозина от гражданите на Конго с надяват, че след вота в неделя той ще предаде по мирен път президентството на своя наследник.
Страна с изключителни богатства
Конго е ключова за производството на литиево-йонни батерии. Сред множеството природни ресурси на страната са най-големите залежи в света на кобалт – междинният метал в повечето захранвания на мобилни телефони и електрически коли.
На теория залежите от кобалт и други минерали като диаманти, мед и злато би трябвало да направят Конго една от най-богатите държави в Африка. Но всъщност гражданите ѝ са едни от най-бедните на континента.
Демократична република Конго е експлоатирана заради богатствата си от пристигането на първите европейски изследователи през XV век. През XIX век крал Леополд Втори Белгийски управлява страната като своя лична колония, принуждавайки хората да събират каучук, за да може да се задоволи търсенето в Европа на губи за велосипеди. Това е най-кървавата страница в историята на Конго. Жертвите на политиката на Леополд са милиони. Той налага наказания като глад и отрязване на ръце и крака при неизпълнение на дневните норми за производство на каучук.
През XX век медта се превръща в основна износна суровина за колонизаторите. След независимостта облагодетелстваният е президентът Мобуту, а народът изнемогва. Днес корупцията и лошото управление не позволяват на естествените богатства да подобрят живота на обикновените хора.
Това е много голяма страна
Демократична република Конго е с територия приблизително колкото Западна Европа. Лошата обаче инфраструктура прави изключително трудно логистичното обезпечаване и организирането на президентските избори.
Най-бързата магистрала на страната е река Конго. Освен това няма основни пътища, които да свързват западната с източната част. Правителството не прие предложението за логистична помощ от ООН, която е основната мироопазваща сила в региона през последните близо 20 години.
Изключително голямо предизвикателство е да се достави всичко необходимо за 75 000 избирателни секции – причина, заради която ЦИК трябваше да отложи вота с 2 години.
Гласуване, захранвано от батерии
Обширни части от Конго са без електричество – огромен проблем, касаещ подаването на гласове чрез машините за електронно гласуване. Въпреки че електронното гласуване е използвано при други случаи, това е първият вот, при който ще се използва специална машина. Тя до момента не е тествана при подобни условия. Всеки гласоподател ще влиза сам в тъмната стаичка и ще прави своя избор посредством устройство, което прилича на огромен таблет, захранван с батерии. След това лист с избрани от него кандидат ще бъде принтиран на бюлетина и тя ще бъде пусната собственоръчно от гласуващия. След това хартиените бюлетини ще бъдат преброени. В машините ще се пази информация за броя принтирани бюлетини, което ще помогне за верифициране на резултатите. Опозицията все пак постави под съмнение дали изборите ще са свободни и честни.
Има и опасения, че с оглед на лошата инфраструктура и твърде малкото време, през които машините са в страната, системата за електронно гласуване не е особено надеждна. Сякаш за да засили още повече проблемите, седмици преди вота, пожар изпепели до основи един от основните складове на ЦИК, унищожавайки хартия за бюлетини и над две трети от машините за електронно гласуване, които бяха определени за столицата Киншаса. В резултат вотът беше забавен с още една седмица.
Войни и ебола дестабилизират изтока
Източната част на Конго беше най-тежко засегната от гражданската война през последните две десетилетия. Множество бунтовнически групировки контролират различни части от страната, но най-голямо предизвикателство за сигурността в момента е Бени в Северно Киву.
Не само че този район действат опасната Ислямистка групировка от Уганда и Обединените демократични сили (обединение от бунтовнически групировки), които извършват атаки срещу цивилни, правителствените сили и ООН, но той е и активна зона на ебола.
ЦИК обвини несигурната обстановка и избухналата зараза за забавянето на вота в две области в източната част на страната. Първите случаи на ебола бяха потвърдени в началото на тази година и до момента заразените са над 500 души.
Комбинацията от несигурност и липса на доверие в хуманитарните работници на ООН – защото атаките на бунтовниците продължават въпреки присъствието на мироопазващите сили – означава, че справянето със заразата е изключително трудно.
Това е втората мащабна епидемия от откриването на вируса през 1975 година, когато страната беше известна под името Заир. Болестта уби над 11 000 души в Западна Африка между 2013 и 2016 година – основно в Либерия, Гвинея и Сиера Леоне.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
