Ирина Бокова изглежда е в добра позиция да повтори представянето си преди да оглави ЮНЕСКО и в надпреварата за генерален секретар на ООН. Тя има енергията, опитът и необходимите контакти сред „електората на ООН“.
Това се казва в анализ, публикуван в американския аналитично-разузнавателен център „Стратфор“ (Stratfor). Негов автор е Дик Рош - бивш министър на Ирландия по европейските въпроси и екоминистър. Рош бе два мандата вицепрезидент на Алианса на демократите за Европа (ALDE).
Тази година ООН ще има деветия поред генерален секретар.
Исторически погледнато, генералният секретар се избира на базата на неофициалната системата за "регионална ротация". В рамките на тази ротация трима генерални секретари бяха от държави на "западноевропейския група“ (Трюгве Ли, Даг Хамаршелд и Курт Валдхайм), двама от "африканска група" (Бутрос Бутрос-Гали и Кофи Анан), двама от Азия (У Тан и Бан Ки Мун) и един от Латинска Америка и Карибския басейн (Хавиер Перес де Куеляр).
Досега не е бил избиран
генерален секретар от Източна Европа и още по-учудващото е, че жена
никога не е заемала този пост.
През юли 1997 г. Общото събрание прие Резолюция 51/241, която цели "укрепване на системата на Обединените нации". Резолюцията предвижда процесът на избор на генералния секретар "да бъде по-прозрачен." Тя потвърди, системата на "регионална ротация", но и добави, че "трябва да се обърне внимание на равенството между половете".
Назначаването на наследника на Бан Ки Мун ще бъде тест дали
ангажиментът за равенство на половете е нещо повече от думи.
Ясно открояващ се кандидат на този етап в надпреварата за най-високия пост в ООН е Ирина Бокова, която в момента е генерален директор на ЮНЕСКО. Българката Бокова изпълнява изискването за "регионална ротация", но по-важното е, че тя е жена със солидна биография. Нейният житейски опит минава по моста между Изтока и Запада. Тя е получила образование в Московския държавен институт за международни отношения, а по-късно в Университета на Мериленд и в Харвард.
През 2009 година Бокова бе избрана за генерален директор на най-голямата агенция ЮНЕСКО на ООН, с което стана
първата жена и първият източноевропейски представител,
оглавил най-голямата агенция на ООН. През 2013 година тя бе преизбрана. Това показа поразителен капацитет да си осигури подкрепа сред 190-членната агенция на ООН.
Бокова изглежда е в добра позиция да повтори това представяне и в надпреварата за генерален секретар на ООН. Тя има енергията, опитът и необходимите контакти сред „електората на ООН“.
Най-важното е, че тя е в най-добра позиция да преодолее най-голямото препятствие, пред които се изправят кандидатите за поста генерален секретар на ООН – да разчитат на подкрепата на всички членове от Съвета за сигурност на ООН. Съгласно процедурите всички 5-те постоянен страни членки на Съвета за сигурност имат право на вето за кандидата. (Тези 5 страни са САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция - ред). Г-жа Бокова е добре подготвена да се справи с това препятствие. През годините тя е установила добри отношения с всички основни сили, успя да избегне "подводните камъни" и демонстрира похвален капацитет за навигация в понякога бурните води.
Една област, в която Бокова доказа способността
да се движи из сложните минни полета на политика, бе разрешаването на многото наболели въпроси, възникващи от богатото наследство на Близкия изток. Справянето й с противоречията, които изникнаха около въпроса за класификацията на Стената на плача в Йерусалим, е класически пример. Бокова прояви особено ловки дипломатически умения, за да предотврати въвличането на ЮНЕСКО в политическа полемика. Нейният подход по въпроса бе признат от председателя на Кнесета Юли Еделщайн.
Нейната роля при разрешаването на споровете за определяне на мястото на Историческата изложба на еврейския народ и Светите земи, които се проведоха в централата на ООН, й спечелиха широка похвала.
Най-силната конкуренция на Бокова дойде от друга потенциална българска кандидатка - Кристалина Георгиева, зам.-председател на Еврокомисията по бюджета. Това е странно, като знаем силата на Бокова и предимствата, които нейното назначаване биха донесли на
България – една страна, която невинаги получава похвали.
Предлагането на две кандидатури от една малка страна за най-високия пост в ООН не бе трудно да се предвиди, че е опит да се подхване медийна компания срещу Бокова, която е водещата кандидатка. Натискът целеше да бъде убеден премиерът Бойко Борисов да оттегли номинацията на Бокова. Имаше и няколко мръсни пресконференции. Някои коментатори предполагаха, че Бокова или ще бъде заменена, или ще се оттегли поради натиска. Нищо от това не се случи!
Кампанията срещу нея не само че не й навреди, но и работеше за нея. Тя реагира с голямо достойнство и демонстрира, че в иначе кроткия й характер има необходимата „стомана“ да издържи на натиска. А това е важна личността черта за най-високия пост в ООН.
В момента има още шест кандидатури. Две от тях са на жени
– на Весна Пушич от Хърватия и Наталия Герман от Молдова. Четири са на мъже – на Сърджан Керим, който е бивш външен министър на Македония, на бившия словенски президент Данил Турк, на действащия черногорски външен министър Игор Лукшич и на Антонио Гутереш, бивш премиер на Португалия. Макар че тези кандидати носят със себе си значителен набор от лични качества и политически опит, нито един от тях не стои по-добре от Бокова.
Има един друг фактор, който накланя везните в полза на Бокова – това е нейната страна.
Докато България невинаги получаваше "най-доброто отношение,"
българският народ има традиция на етническа толерантност, която е оцеляла в най-трудните исторически изпитания. По време на мрачните дни на Втората световна война българският народ, воден от своя монарх и църква, предотвратени депортирането на българските евреи. По време на юговойните България бе дом на много етноси е един от стълбовете на стабилността в региона. И в сегашната бежанска криза българският народ, макар и засегнат от нея, показва симпатия към хората, прогонени от войната и терора, а българското правителство силно подкрепя едно общоевропейското решение. В един разединен свят, където е във възход трагично ниво на нетърпимост, българските корени са предимство в надпреварата за ООН.
Има един момент, който би могъл да бъде недостатък за Бокова: самоналоженото й ограничение, колкото и странно да е това. Понеже мандатът й изтича в края на 2016 година, Бокова е решила според сведенията да не предприема предизборна кампания за поста генерален секретар. Мотивацията й е безупречна - тя иска да не се компрометира по никакъв начин с настоящата си длъжност. Но другите кандидат ще водят открито кампанията си. Така че стратегията на "не-кампания“, колкото и да е похвална, може би трябва да се преразгледа.
В Ирландия има един израз: „Тихото кюре никога не става енорийски свещеник“. Той е валиден и отвъд страната. Приложим е и за надпреварата за поста на генерален секретар на ООН.
Още за Бокова и пътя към номинацията й за ООН:
Буруджиева: Кандидатурата й бе предизвестена
Кои са конкурентите на Бокова за генсек на ООН
Кристалина Георгиева: Оставам в ЕК
