Как българи стават роби

48 са осъдените за трафик на хора през изминалата година. За да съм максимално коректен, ще уточня, че в това число влизат и провинилите се по член 148а или с прости думи казано – ако една жена се съгласи да продаде детето си. Това поне сочи докладът на Комисията за борба с трафик на хора, който всеки може да види в интернет.  От тези 48 души обаче 16 лежат в затвора. Останалите 32-ма са с условни присъди.

За да разбера на какво се дължи това, разговарям с Камелия Димитрова от гореспоменатата комисия. За съжаление се оказва, че тя споделя любопитството ми по този въпрос и търпеливо чака доклад от прокуратурата, от който предстои да разберем по-подробно какво се случва, когато се водят дела по тези престъпления.

„Обикновено до условна присъда се стига, когато лицето е извършител за първи път”, казва ми Камелия.

Когато я питам кога може да очакваме въпросния доклад, казва, че септември месец анализът ще бъде предоставен и поема ангажимента да ме извести за това, тъй като според нея няма никаква причина написаното да не е публично достояние. Но и аз и тя се надяваме далеч преди септември да получим становище от прокуратурата относно въпроса за ефективните и условните присъди и то да бъде публикувано.

Въпросът, който изниква в такава ситуация, е дали има проблем със закона и достатъчно строг ли е той към трафикантите на хора. Според Камелия това не е проблем в страната ни.

„Нашето законодателство е достатъчно строго в европейски план”, убедена е тя. „Особено когато става въпрос за дете, имаме едно от най-строгите законодателства. От друга страна може да погледнете и броя на оправдателните присъди – той е едни от най-ниските.”

А трафикът на хора вече е далеч от стандартните ни представи за него. Докато повечето хора са запознати единствено със сексуалната експлоатация, то все повече зачестяват случаите с трудова такава. И повечето жертви дори не знаят, че са такива, тъй като за този проблем се говори изключително рядко.

Схемата е простичка и в страна като България рискът да попаднем в нея е огромен. Предложение за работа в чужбина с добра заплата, най-често да береш плодове, да си строител или гледаш деца...

...само че когато човек се озове от другата страна на границата, условията се променят.

Документите обикновено биват взети с цел да не може човекът да си тръгне, изведнъж се оказва, че трябва да изплаща огромен „дълг” за транспорта, настаняването и прочее. Този дълг, разбира се, така и не може да се изплати, а на всичкото отгоре на жертвата започва да се внушава, че тя самата е в нарушение и я грози сериозната заплаха да бъде съдена най-строго.

„За съжаление голяма част от лицата изобщо не осъзнават, че са станали жертва на трафик”, казва Камелия и добавя, че това прави борбата  с трафикантите още по-трудна.

Относно сексуалната експлоатация, важно е да се знае, че схемата вече често включва жена, която да „рекламира” фалшивата работа, и точно от нея идва предложението.

„Това работи много добре, защото тогава твоето предчувствие, че има нещо лошо, нещо нередно, е много по-ниско”, обяснява Камелия Димитрова.

А всъщност да се предпазим от ситуацията с трафик на хора далеч не е толкова трудно и това, което се изисква, е най-вече информираност.  Вижте какво посъветва Камелия по този въпрос и какво е редно да направим, когато получим предложение за работа, особено пък когато става въпрос за друга страна.