П омните ли онзи магически момент, когато се прибирате от училище, включвате компютъра, чувате скърцането на модема и след това - „Uh-oh!“? Ако сте израснали през 90-те и началото на 2000-те, вероятно този звук е един от най-силните ви технологични спомени. Той не идваше от телефон, не беше SMS, а от едно приложение, което завинаги промени начина, по който общуваме - ICQ.
Началото на дигиталното приятелство
ICQ се появява през далечната 1996 година. Името идва от игра на думи - „I Seek You“ („Търся те“). Създадено от малка израелска компания, приложението бързо се превръща в сензация. То предшества дори легендарния AIM (AOL Instant Messenger) и поставя основите на модерните месинджъри.
Какво правеше ICQ толкова специално? На първо място - уникалната система за идентификация. Вместо само потребителско име, всеки имаше свой ICQ номер - комбинация от цифри, която се превръщаше в дигитална визитка. Да знаеш наизуст ICQ номера на приятеля си беше също толкова важно, колкото да знаеш домашния му телефон.
„Зелено човече“, усмивки и статуси
Освен звука „Uh-oh!“, ICQ даде на потребителите и първите усмивки, емотикони и статуси. За пръв път можеше да покажеш, че си „онлайн“, „зает“ или „невидим“. А малкото зелено цветно лого с човечето стана символ на новото дигитално поколение.
В България ICQ се превърна в неизменна част от ежедневието. Кибер клубовете бяха пълни с тийнейджъри, които, вместо да играят игри, чатеха часове наред. Списъците с контакти растяха, а „виртуалните приятелства“ вече не бяха абстракция. Всичко изглеждаше ново, бързо и необятно.
Платформа, която изпревари времето си
ICQ беше нещо повече от чат. Тя позволи изпращане на файлове, гласови съобщения и дори ранни версии на групови разговори. Можеше да си пращаш картинки, да играеш вградени игри, да оставяш офлайн съобщения. Звучи като даденост днес, но през 90-те това беше като магия.
Дори след покупката ѝ от AOL, а по-късно и от Mail.ru Group, ICQ продължи да живее и да се адаптира. Имаше мобилни приложения, поддръжка за нови операционни системи и дори кратък ренесанс в някои страни – например в Хонг Конг през 2021 г., когато потребителите масово се прехвърлиха от WhatsApp заради притеснения за личните данни.
Българските спомени
За едно цяло поколение у нас ICQ беше прозорец към света. Тогава нямаше Facebook, Instagram или TikTok. Имаше само бавен модем, свистящ интернет и малка програма със зелено човече. И въпреки че връзката често прекъсваше, вълнението беше голямо. Съобщенията не бяха моментални - понякога чакаш приятелят ти да „влезе онлайн“. А когато чуеш „Uh-oh!“, всичко друго губеше значение.
ICQ беше и първото място, където мнозина срещнаха нови хора. От квартала, от съседния град, понякога дори от другия край на света. Там се зараждаха онлайн приятелства, първи интернет-флиртове и часове нощни разговори.
Магията на едно поколение
Днес много от тези функции изглеждат тривиални. Но за времето си ICQ беше революция. То ни научи, че интернет не е просто библиотека от информация, а място за връзки, емоции и приятелства. И ако някога отново чуете „Uh-oh!“, знайте - това е гласът на едно дигитално детство, което остави следа завинаги.
Краят на една ера
След 27 години работа, ICQ официално приключи своето съществуване през 2024 година, слагайки край на една ера в онлайн комуникацията. Стартирало през 1996 г. като пионер в света на съобщенията, приложението даде на потребителите уникален идентификационен номер, статуси и възможност за чат с приятели по целия свят. Въпреки глобалната си популярност и кратките периоди на ренесанс, ICQ постепенно беше изместено от социалните мрежи и модерните месинджъри. Закриването му е символично сбогуване с поколение дигитални спомени, а последните публикации на официалния му профил намекват за носталгия и евентуално бъдещо завръщане.