Д а започнем с онова на Бахтин – „да бъдеш означава да общуваш диалогично“. Това по повод на вече прословутата моя книга „Диалози“.
***
Отново да напомня: в тази книга даваме пример с моите изключителни събеседници как може да се беседва спокойно, без непроминентни разправии, дано някакви хора да се поучат от нея. Тя не изключва, разбира се, здравословния спор по най-различни теми – изключва единствено надвикването и оцъклената непроходима позиция.
***
Защото обратното мирише на когнитивен недоимък. Както и на базови неумения да се води спор.
***
Ако не умеем да водим прогресивен спор, значи и двете страни не умеят нищо. И колкото и да важи онова, че умният отстъпвал, в крайна сметка резултатът по всяка вероятност клони към разправийната нула, т.е. пълната липса на мисловен резултат.
***
Разбира се, говоря предоминантно за леко безсмисления спор на чия страна от възможни две сме – основно по повод Русия и Украйна.
***
А какво ще кажете за следното: че попадането в капана на две противоположни мнения не е особено продуктивно? И че между тези два полюса е възможно да съществуват какви ли не полумнения? Ето и пример: ако смятаме Украйна за жертва на агресия, каквато е, това означава ли, че украинците винаги са прави, а руснаците не са? Особено в културно-антропологичен смисъл?
***
Зеленски винаги ли е прав, когато се пробва дори да отиде на фестивала Сан Ремо, за да заяви своята позиция?
***
Отговорът не е лесен, и тъкмо това наскоро коментирахме с умни руснаци – да, ние може да се срамуваме от руската неоимперска агресия, но в същото време можем и да си даваме сметка, че нападнатата страна често спекулира с виктимизацията си. То някак е част от играта.
***
Между другото, сегашните събития са нашият нереален и сякаш единствен шанс за десъветизация, в условията на поредна руска агресия. Умишлено не казвам „дерусификация“, защото нямам проблем с улиците „Гогол“ или „Чехов“ (искам само „Графа“ да стане нещо като „Граф Монте Кристо“, защото Николай Игнатиев е истински антибългарски душманин, за да си остане „Графа“). Говоря за военните паметници на окупационната Съветска армия из цялата страна, говоря за прословутия МОЧА, за езическия псевдоегипетски обелиск в Борисовата, за факта, че цялата ни столица е в руско-съветски символи. Няма друга такава столица на света. Силно се надявам, че на предстоящите местни избори ще дойде управа, която може да извърши подобна дерусификация (упс). И да си даде сметка, че подобно на прибалтийските републики най-сетне трябва да изчистим София (пък и другите големи градове) от тази културна чума.
***
Ето ви първа степен на лустрация – дерусифицирайте и департизанитирайте средата, която обитаваме. Във втората степен отдавна се провалихме, и прословутият „десен идол“ Костов трябва да бъде посочен като „виноват“.
***
И едва тогава да си дадем сметка и за следното: че цялата ни културна официална среда произвежда и де факто възпитава нещо много опасно – убеждението, че дори на сложни въпроси има прости отговори.
***
Свеждането до лесносмилаемото чрез масмедиите произвежда само едно – полуидиоти, които усилват до безкрай общото малоумство чрез социалните мрежи.
***
И ще става все по-тъмно.
***
Затова бия камбаната, че държава или общност, в която фактите подлежат на договаряне, особено политическо, няма кой знае какво бъдеще.
***
Добре, биологичният бульон (или биомасата, както им викам за удобство), не бива да бъде толериран държавно. Не може да наемаш най-простите от простите в държавната администрация и да очакваш развитие, като ги държиш на 750 лева заплата. Ако новият ни национален идеал би бил welfare state (както аз идеалистично настоявам), трябва да има държавна концепция да се привлекат в администрацията знаещи – чрез специална политика на увеличаване на доходите там, както правят в страни като Швеция или Австрия. Отделно от това да има „концепт“ не само за децентрализация, но и за серия от дерегулации в полза на бизнеса. Не е чак толкова сложно, въпрос на nous и добра политическа воля.
***
Не говорим за някъв Елизиум, райско състояние, а за прости мерки. И към любимите медии - да спрем дрънканиците на посредствени умове, попаднали в капана на дуалисткия светоглед.
***
В Америка му викат holistic process of growth, learning and then empowerment.
***
Защото в момента моето усещане е, че не само няма как да стане по-хубаво – то ВЕЧЕ беше по-хубаво.
***
Просто ми е трудно да схвана как може Господ да търпи тая дигитална махала, в която живеем.
***
Почваме да приличаме на миньоните – без господар ни е тъпо.
***
И още нещо – смазващият български short-termism. От политиците до байчовците на евтина водка по кварталите в бялото гето – ма какво за след 20 години, за децата ни, какво им оставяме? Някой нещо???
***
ОК, разбирам – средният БГ ум е биполярен, не може да надхвърли простите дихотомии тип „черно-бяло“ и т.н. Но: къде са големите политически умове, които надграждат над простия дуализмъм, и дават спасителни варианти на мислене и решения?
***
Дали и те са жертва на gaslighting? Нещо себеотрицание в името на българската съдба, или нищо подобно?
***
Дали пък Захарий не е прав за пореден път – че И днес не е време за патриотизъм, а за гечинмек (лична полза)?
***
Между другото, само да попитам – защо улица „Захарий Стоянов“, този човек-българска съвест, е някъде на майната си в „Надежда“, а централен булевард, да препратя към по-горе, е кръстен на свинята-българофоб Николай Игнатиев?
***
Но не, това не смущава плебейската душа.
***
Да ви предложа за край и нещо от моя любимец Ромен Гари, пък вие да си кажете дали не е прав, при това – далеч преди дигиталната революция: „Вид осведомена простотия, информирана за всичко, „познаваща“, дето „хич не ѝ минават тея“.
***
Това сте вие и това ви чака, дет вика Ботев. Не стига на магарето крастата, ами и мухите го хапят.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
