Днес някои уж очевидни идеи и мисловни състояния идват лично от него
Залавям се тук с една от най-трудните задачи: да опитам да обясня накратко Аристотел, чиито безкрайни идеи могат да се проследят и до наши времена.
***
Разбира се, според моя философски поглед това звучи леко идиотско, щот никой не е успял и няма да успее да „обясни“ тази стихия, тази реална безкрайност на мисълта. Еле па да я преведе на съвременен културен език. Още повече, че от мен някак винаги се очаква и дребноват политически коментар, тип „гадателство“, което винаги ме разсмива.
***
Има и нещо, което обаче наистина ме разсмива с глас: че като се каже „Аристотел“, повечето хора си мислят, че става въпрос за непроходими сложнотии, а то, в някаква степен, може и да не е съвсем така. Или поне не изцяло.
***
Не, няма да обяснявам философията му (за която и той сам със себе си понякога не е съгласен), а ще опитам да опростя, и дано мойте мисловни henchmen от Философския да ми простят „попкултуризацията“. Разбира се, да сме честни, никой не е в състояние да каже нещо като „ето ви го Стагиритът в 15 изречения“, без да прозвучи като сумасшедший, както смятам да направя сега аз (усмихнато до сълзи личице).
***
Т.е. това тук е нещо като супербърз “The Bluffer’s Guide To Aristotle”. Нещо по средата, което впрочем също е аристотелова прото-идея – за „по средата“, т.е. през 368-а пр. Хр. не е имало изобщо мисловна концепция за „среда“, а предимно за крайности в мисловните концепции.
***
Сами разбирате защо: във всичко и до днес има аристотелова метафизика, етика, политика (занимания с обществена дейност, както я разбират още отпреди елинизма), логика, физика и още около сто неща. И никога „среда“.
***
Предупреждавам: ще опитам да сведа този вероятно най-голям ум в историята до нещо приблизително разбираемо, т.е. никой истински софистициран познавач да не киселее, благодаря.
***
Та: Аристотел е първият натуралист (намигване към зеленистите, ползвайте го), освен обсесивен „организатор“ на мисленето. След смъртта на Платон (когато вероятно си е казал, „ох, и тоя най-сетне пукна“), той прекарва няколко години в днешната Мала Азия, изучавайки растения и животни (да, за такъв фрийк говорим). Далеч преди Карл Линей, Аристотел прилежно си записва всякакви екземпляри от флората и фауната, като, забележете, той ги класира по важност – това по-късно става относително известно като scala naturae, вид йерархия, откъдето – ако сме по-фриволни – можем да изведем и по-късната християнска идея за това, че човекът е венец на творението.
***
В аристотеловия елинистически ум и изобщо modus cogitandi, към три века преди Христа, няма капчица идея за единично съществo-бог или единна организираща сила, която управлява реалността. Контекстът: понеже във въпросната ранноелинистическа епоха древногръцкият свят се разпада на части, в днешна Италия се надига съвсем друга „държава“, и не можем да го виним, че не е предвидил Римската империя.
***
Това, което учите като физика в училище (ако изобщо), не почва от Просвещението та до Макс Планк, а тъкмо от Аристотел. Той пръв му вика „естествена философия“ и пръв – наистина пръв! – прилага нещо, което много по-късно ще стане известно като „научния метод“.
***
Т.е. самата идея за научни опити и ВАДЕНЕ НА ИЗВОДИ от и за каквото и да било, е на нашия човек. По моему, това е първата нечовешка културна революция в мисленето, помислете. Самата базова идея за причина и следствие, т.е. че едно може да следва от друго, е негова.
***
Т.е. помислете за тогавашния вече квази-парменидов свят преди Аристотел, в който се мисли линейно и прото-дедуктивно, а не индуктивно. И защо това е тих революционер, който сам (вероятно без да иска) е сложил основите на научния метод, който споменах. А защо научният метод е важен? Щот без него в новата история най-вероятно нямаше да има подобно развитие и вие щяхте да умирате от настинка без аспирин.
***
Между другото, старият Стагирит прилага този „метод“ и към философията, която аз бих нарекъл „медицина на мисленето“. Не включвам тук науката психология, развита далеч по-късно, а самото подреждане и класификация от страна на Аристотел за „типовете мислене“.
***
Ето ви мой мисловен и според мен забавен модел, с елемент на абстрактен експеримент: представяте ли си как Аристотел би се изненадал страшно неприятно от Фройд и дъщеря му Анна? А ако можеше да си поприказва с Хайдегер? Немецът би му казал, глей са, колега, има едно такова нещо като “Dasein”, т.е. имам цяла теория как битието не може да бъде разбрано per se и не е предопределено. И Аристотел би трябвало да е, абе, шайскопф, я се прободи с меч (щот, нали, древногръцкият философ не познава огнестрелното оръжие, т.е. не е можел да каже „я се гръмни“). Битието МОЖЕ да бъде разбрано дори без пантеонната религия, и номерът е в силогизма, т.е. битието не е предопределено per se, дори колегата-стоик Хризип го е забелязал.
***
Но извън тази шега: великото допускане на Аристотел е, че да, ние сме създали вид „перипатетично“ и заобиколно (предвестник на абстрактното) мислене, но ТИ, ТОЧНО ТИ, ВЕЧЕ МОЖЕШ И ДА НЕ МИСЛИШ КАТО НАС. С извинение за главните крещящи букви, но това, което днес наричате „лично мнение“ (и което повечето хора заради дигиталната революция бъркат с фактите), тръгва от Аристотел, буквално. Преди това никой в полиса (и в по-късния елинистически относителен хаос) няма медиа, т.е. няма как да се изрази. Човек е можел само да е като чудомиров герой, тип „и я че изокам некой ден“, но на агората, и най-вероятно други ще го заглушат. Нещо да ви напомня за Фейсбук?
***
Ерго, ако Платон строи идеални светове (някой път в 15 изречения и за него:), Аристотел се опитва (макар и леко смешновато, от днешна гледна точка) да строи пръв реалистичното, пост-митологично мислене. И това е огромно постижение. Докато Платон още се чуди и спори задочно с Парменид и питагорейците дали дадено куче е куче (или е самото възприятие за него), Стагиритът все едно казва, виж кво, колега, кучето е куче, то има всички белези на „кучешкост“, следователно то не е идея за куче, а САМОТО КУЧЕ, т.е. самото нещо („то идио то прагма“) . Разбирам, че това днес звучи идиотско, но се опитвам да разкажа набързо защо в късната елинистическа философия хората не са знаели всичко, което вие вече знаете и намирате за очевидно и самообясняващо се днес.
***
Т.е. Аристотел би трябвало да ви допадне, защото е първият реалист, натуралист (и емпирик, и емпирик, най-вече в днешния смисъл, ми подсказва философското дяволче, което винаги седи на дясното ми рамо, но по някаква си причина не се вижда по телевизора). Т.е. това, от което днес сте изградени в самата си тъкан, а именно рудиментарния, пост-картезиански рационалистки възглед тип “око да види, ръка да пипне“, първоначално е негов.
***
Накратко, той е първият, който разбира, че хората могат не само да мислят самостоятелно, но и да се обединяват около идеи в пост-платонисткия смисъл.
***
Добре, де, прави сте, Протагор преди тва в някаква степен също, но през вековете – и със скок през Тома Аквински до Русо и дори Камю – всички реално са повлияни от тъкмо от аристотелианството.
***
Обаче пак сложнотии: понеже живее в елинистическата епоха, в която хората са невероятно прости и най-вече суеверни (нищо, продължаваме промяната:), особено след залеза на полисната гръцка и демократична „система“, той изоставя диалектическия сократистки метод и предлага съвсем друг – този на силогизма. Но това вече го минахме.
***
За приноса му чрез неговите „Поетика“ към разбирането на театъра и въобще по-късните сценични изкуства пък може да се напише отделен трактат, който смятам да ви спестя, защото все пак тая известни симпатии към вас като читатели. Ще кажа само, че Холивуд в цялата си история почива върху аристотеловата идея за състраданието и страха на зрителя по време на арт-произведението, които задължително трябва да го доведат в края до катарзис (душевно пречистване чрез изкуството и „екстраполация“ на общуването с него върху личния мисловен модел и оттам – върху реалността).
***
Последно, Аристотел измисля и това, което и до днес минава за линейна логика - т.е. извън модалната и индуктивна от по-късни времена (и които са висш пилотаж в мисленето), вашата е аристотелова, даже, без да се обиждате, прото-аристотелова. Ще се изненадате, но вие я ползвате всекидневно, но никой от вас не знае, че точно този човек на практика я е изобретил. В смисъл, сега изглежда идиотско, но преди него хората не са разсъждавали „логично“ в днешния смисъл на думата, ако изобщо приемем, че разсъдъкът е взимал връх над инстинкта и личния опит. Честно казано, като гледам днешния колективистичен мисловен конструкт у нас, доколкото има такъв (включително и след последните избори), не сме направили някакъв квантов скок напред.
***
По-скоро е пълно с „елинистици“ с много сложни телефончета в ръка, на които още предстои да надхвърлят митологичното мислене.
***
Класическият аристотелиански пример по отношение на логиката (недоказан, впрочем, но много популярен), може и да го знаете: всички човеци са смъртни, но понеже и Сократ е човек, следователно и той е смъртен. Подразбира се, че с линейната дедуктивна логика не може да се спори (но според индуктивната, Сократ си остава безсмъртен, защото е произвел метасмисъл, много ясно).
***
Някой друг път, с предварително извинение към Софи Маринова и Тита, ще взема да го обясня още по-точно – с пример как Аристотел измисля и първото жури на линейно-логичен принцип, ползвано от Александър Велики, когато си избира генерали. Или, казано на днешен език, „подизпълнители“.
***
Видяхте ли колко е просто?
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
