Липсват ни не толкова първите 7, колкото последните 77
Докато средно- и източноевропейските бивши СИВ-държави сякаш сведоха червеното до нещо като детското автомобилче в снега в „Кръстникът 2”, с което Копола се покланя на Орсън Уелс и „Гражданинът Кейн” (или пък до момиченцето с червеното палтенце в иначе изцяло чернобелия „Списъкът на Шиндлер”, с което Спийлбърг се покланя на себе си и се тупа по рамото), ние го препотвърдихме многократно във властта.
***
В това отношение сме направо знаменити – дори лицето ми червенее от онзи специфичен срам, който немците наричат “Fremdschämen”. Най-общо, когато се срамуваш от това как някой друг се излага страшно, без да си виновен.
***
Ерго, питам се, има ли разлика между истинското познание на фактите и обикновените мнения на хора с IQ колкото номера на обувките им, с каквито соцмедиите и форумите изобилстват? Образованият познава „нещо” съществуващо, защото обратното е небитие (Парменид, anyone?). Така неговото познание е непогрешимо, понеже няма как логически да е погрешно. Това се нарича „факт“. Но мнението може да бъде – и често е - погрешно. То не може да е за нещо, което не е, тъй като това е невъзможно; нито пък за това, което е, защото в такъв случай щеше да е познание. Следователно мнението трябва едновременно да се отнася към това, което е, и към това, което не е. Но това е по-скоро „лабораторна“ мечта, признавам.
***
Проблемът, не че е един, е че повечето хора-планктон не са способни на простичък логически ред от елементарен аристотелов порядък. Не индуктивна логика, а линейна.
***
Затова говоря за дигитална пролетарска революция, която изтиква – меко казано – мислещите и се гаври с обществено разтерзания труп на утвърденото авторство.
***
Затова говоря и за варваризация на медийната среда.
***
Пролите на Оруел станаха троли, както сполучливо казва жена ми.
***
Безразсъдно им връчихме медии, и те се вписаха великолепно в онова пророческото на Ортега-и-Гасет, че ще има „човек-маса“.
***
Човекът-маса безсрамно потребява постигнатото преди от други хора, без да мисли как е постигнато и кому дължи уважение. В нашия случай – особено в последните 30-тина години, но особено след като почти всеки плебей се сдоби с малко, но мощно компютърче в джоба.
***
Човекът-маса смята, че му се полага всичко в този живот – от айфон до почивки в Гърция. Той не е положил истински усилия за нищо, просто се е възползвал от факта, че най-сетне плахо прекрачихме в модернизма. Страшно се надявам, че човекът-маса ще пострада от вдигането на цените на всичко. Не за друго, а за да почне да не смята за даденост „екстрите“ в живота, и да бъде отказан поне донякъде от потребителския императив. В този смисъл войната в Украйна, макар и ужасяваща сама по себе си, може и да свърши едно добро културологично дело.
***
Защото човекът-маса не цени нищо – и не му се работи. Всъщност работи - основно да плюе евронагласата ни, на която дължи всичко. И да се сърди, че не живее като средната класа в Австрия.
***
Проблемът с дигиталната революция: тя подменя макропроблемите с микропроблеми. Резултатът е, че специално у нас ако някой е визионер, веднага се намират десетки полу-„знатоки“ (да използвам онзи израз от онова съветско ТВ-предаване), които го дърпат като достоевските бесове до своето ниво.
***
Разбира се, визионерите си остават визионери, а плебсът – плебс, но това вече някак не се доразбира по принцип, в общия медиен шум, в маелстрьома на „ти къв си, бе, аз си знам по-добре“.
***
Например, ако колегата Петьо Цеков напише великолепна статия, както обикновено прави (уви, „Сега“ затвориха единствения смислен форум у нас тъкмо заради пролите-троли), във Фейсбук веднага е налазен от планктона. И това е забележителна абоминация. Последният случай е красноречив – Петьо критикува shortcoming-ите на управляващата коалиция, а тролите – че и некви уж по-интелигентни от моите, „жълтопаветните“ – го зашиват като „гербаджия“.
***
Разбирате ли драмата? Опростената (изпростялата?) до краен предел двуполюсност е стигнала дотам, че всеки, който критикува сегашната власт, няма как да не е „платен“ и/или „гербаджия“.
***
Няма рационалистко средно положение. И сякаш вече не може и да има.
***
Прилича малко на „Ние“ на Замятин. Самият Евгений Иванич го е казал – “секундная скорость языка всегда должна бытъ немного меньше секундной скорости мысли, а уже никак не наоборот”. Сори за руския език, га-га.
***
И да не се лъжем и за нещо друго, суперважно в културен смисъл: с агресията в Украйна Путин похарчи за дни целия морален капитал на Русия. Включително на руската култура, която ние обожаваме. Включително и на самия „бранд“.
***
Някои от нас без майтап обожават руската култура. Но аз, като западен културолог, напомням, че тя в момента става жертва на цивилизационен избор, както и на обикновен и добре описан в маркетинга „brand-shitting“, какъвто направи Путин след действията на руската армия.
***
Руската армия, съставена и листната от най-долните и отчаяни шудри-бедняки. Там има традиции, все пак, прочетете Антъни Бийвор какво прави Червената в похода към Берлин. Да, немците също преди това, но руснаците превръщат убийствата и изнасилванията в начин на водене на „справедлива“ война. И част от маршируващите в „Безсмъртния полк“– то вече ги няма по биологични причини – са зверове спрямо немското население. Някои от тях биха повърнали, ако можеха да видят какво става в момента в Заднепърска Украйна. Виждате ли колко е сложно?
***
Защо обаче и през 2022? Това пак донякъде е и културологичен въпрос. Аз лично се доверявам на Веничка Ерофеев във „Валпургиева нощ“. Той казва приблизително така: ние, руснаците, сме строго наопаки (на света), тоест съвсем „по свински“.
***
Тоест антиномично.
***
(„Тоест“ е русизъм, извините меня.)
***
И още Веничка, щот не сте го чели: „Тъпият като галош руснак обърне чашката, изпъшква и казва, „а, добре тръгна, мамичката ѝ и водка“. А умният колкото си иска обърне чашката и казва, „транс-це-ден-тално!“ И с такъв един празничен глас.“ Няма такава безпощадна национална самоирония, извинете.
***
И последно от Ерофеев: „Сутрин да ти е зле, а вечерта хубаво – сигурен признак, че си лош човек“. (Превод, впрочем, на брилянтния Борис Мисирков-баща; имам честта да бъда съученик и приятел с Борис Мисирков-син, един от най-добрите визуалисти и фотографи на нашето време).
***
Т.е. ние трябва да разбираме защо руският дънен човек е способен на зверства. По-неинформираните биха се чудили как е възможно руснаците да имат поет като Манделщам („Я не хочу моих святинынь/Мои обеты я нарушу:/И мне перепоняет душу/ Неизьяснимая полынь“), и в същото време да пращат пушечно месо в Украйна или Афганистан? Дали е защото властта там винаги е вертикална? Хайде помислете.
***
Между другото, да напомня, Гогол – този велик стълб на руския език и литература – е украинец, роден край Полтава. Украинците, разбира се, в тон с пропагандата, настояват, че се казва „Микола Васильович Яновский“.
***
Това, мисля, казва всичко за тази война.
***
Предизвикана от путиновия режим – който е нещо като авторитарно-кагебистко-имперски мистицизъм, опрян на православната апологема. И обречен заради всевселенската лудост на един комплексиран самодържец, с каквито историята, особено руската, изобилства.
***
Плюс удобната забрава от руска страна, че всичко де факто започва от средновековната Киевска Русь (наричана и със среднолатинския екзоним „Рутения“).
***
Впрочем Путин – досущ както Ленин и Сталин – е поредният злощастен епизод от руската история.
***
И де факто краят на всичките проевропейски мечти на Пьотр Первый Алексеевич, прозванный Великим, Император Всероссийский.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
