В нашата „Ганьоленд“, дори през 2021-ва, демокрацията все още не е процедура (каквато е още от класическа Атина насам), а вид простолюден избор; терситско разбиране за организацията на живота, при което – усилено докрай от социалните мрежи – мнозинството смята, че свободата му се полага априори, без съпътстващата отговорност спрямо социума.
***
Nihil novi sub Bulgaris sole, ако позволите. Ще се ползваме само от мнозинствените права, но не и от задълженията си към ближния.
***
Сякаш нов Боеций – не дължим нищо никому, като деца с нула емоционална интелигентност.
***
И, закономерно, стигаме до този nameless dread, в който пребиваваме – демокрацията не била социално организиращ инструмент, а „въпрос на личен избор“.
***
Разбира се, че говоря за умното управление на пандемична криза. Докато в понятието „криза“ при нас сякаш има хтоничен елемент – популярното „ние винаги сме в криза“.
***
Но тук става въпрос за човешки животи, и ние – вие? - недоразбираме. Ще заимствам нещо от треньора на „Ливърпул“ Юрген Клоп (а не от съвременни големи мислители като Робърт Сардж, за да не ви „натоварвам“) – това да не се ваксинираш се родее с карането пиян. Много просто защо, и на това почива самата обществена теория от Просвещението и Джон Лок насам – твойта свобода приключва там, където нарушава свободата на Другите.
***
Ако искаш да караш пиян и да се самоубиеш, добре, няма да ни липсваш много – но по-важното е, че с това застрашаваш Други Невинни.
***
Ерго, това с неваксинирането е криворазбрана, ганьовска „субектност“.
***
Как и защо стигнахме дотук? Да обясняваме като на 12-годишни недоразвити деца каква отговорност имат към социума?
***
Моето културологично обяснение: компендиум от параноидно недоверие към държавата/институциите/Горната земя (по исторически, „имперски“ причини), и трагично лошата комуникация, т.е. липсата на властова комуникационна стратегия. Всъщност, липсата на каквато и да било „връзка“ между овластените и т. нар. „народ“.
***
Извинете, но в момента говорим за крещящ общонационален провал в управлението на кризи, който по моему ни зашива най-долу в своеобразната класация на най-тъпите копелета в Европа (с намигане към Румъния и Русия).
***
Това е ново историческо дъно. Аз лично го наричам „Четвърта национална катастрофа“ (ако приемем, че Третата е комунизмът), и въобще не ме интересува дали го споделяте.
***
Това е и присъда за националния ни интелект – и заради глуповатото мнозинство (то навред е така, не сме само ние), но най-вече заради политическата класа, която нямаше и няма „кохонес“ да „лидира“ и да каже: искаме да спасим преди всичко своите, животите, а не себе си. Защо? Сакън да не изгуби и един неук глас в третите предстоящи избори.
***
Мнозинството не схващат и няма как да схванат, че сме в състояние на здравна война – и тъкмо тук идва държавническият подход, какъвто у нас не се наблюдава. Вижте не Дания, а Гърция – технократски борд и непопулярни мерки като задължителна ваксинация на лекари и учители, и вече 60% ваксинирани.
***
Т.е. в люлката на демокрацията се справят далеч по-добре от нас и тук не става въпрос за нищо наднационално.
***
Аз, като просвещенец, бих бил последният, който да налага каквото и да било на когото и да било – но, когато става въпрос за оцеляване на нацията, аз бих бил „ваксинирайте се вие, да не дойдем да ви ваксинираме ние“. Ако позволите тази забавна препратка към 90-те.
***
Вижте, не е сложно. Ние сме в обществено-философска ситуация, която може да се обобщи с фразата “the problem of Evil”.
***
Християнските философи като Тома Аквински не само търсят рационален аргумент за съществуването на Бог, но и го намират – във философията на досократиците и Епикур, чрез проблема за Злото.
***
В епикуровия парадокс сам Епикур пита: „Бог иска ли да махне злото, или пък не може, дори да иска?“ Ерго, ако не може, той не е всевластващ. Може ли, но не иска? Ерго, Бог е зъл априори. Може ли и да може и да иска? Тогава защо изобщо съществува Злото? Да не би Той хем да не иска, хем да не може да го предотврати? И, ако не може, защо е Бог? Така де, разбрахме се.
***
Между другото, колегата Августин Блажени пръв задава нелоши допълнителни въпроси по повод епикуровия парадокс. Затова е и най-важният християнски мислител и отец на Вярата – той казва, че сам Господ ни дава свободата да преценим дали да сме добри или лоши. И нашият Господ, да, той е създал Всичко, но не и Злото, което то е по-скоро отсъствие на добро. Ерго, Злото е цената, която ние „плащаме“ за първородния грях, и за общата си социокултурна глупост, предопределена от колективистичното ни, високо контекстуално мислене тип „аз да съм си добре и си знам, другите – кучета ги яли“.
***
Демокрацията е Нещо, което живее в криза на своята идентичност, не само у нас, далеч не. Но тя е вид договор, съгласие, общо волеизявление, че трябва да живеем не само за себе си и близките си, но и за Другия. Тя не е сбор от „растиняци“, а съдържа в себе си и благостта на дядо Горио.
***
Ако всички можеха да си пренаправят мозъците, а не носовете, щеше да е Томас Мор, или поне Конрад Аденауер. А не като сега - „само, знайте, за парата/Като човек – що да прави?/Изяда си и месата“.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
