Act as if – стар юнгиански номер
Всичко, което живеем днес, е резултат от надигащата се вълна на дехуманизация, която заля света. Известните дати на нашия век сочат към този голям развой на варварството - 11 септември 2001 г.; 6 януари 2021 г.; 7 октомври 2023 г. Причините за тази надигаща се култура на дехуманизация са много, за да бъдат преброени: трибализъм, расизъм, идеологически догматизъм, социални медии. Всичко това се равнява на постоянното унищожаване на моралните норми, без които няма как да потърсим относителната нормалност в Европа в последните 80 години.
***
Защо „дехуманизация“, при положение, че сума ти мои „приятели“-мислители са опитвали да „оправят“ света? Някои от които – от Августин Блажени до Хабермас – са истински хуманисти?
***
Като културолог търся обяснение къде ли не, и не го намирам. От мен, в това ми качество, се очаква да прозирам далеч отвъд простото мислене, но в своя защита ще напомня, че ПРОСТОТО мислене овладя цялата мисловна ситуация, благодарение на социалните мрежи, и най-вече трижди проклетия Фейсбук.
***
Да, чували сме, че това е медиата на по-възрастните, фрустрираните, изхвърлените от социалната верига, но това не е задоволително обяснение.
***
Обаче Инста и особено Тик-Ток не произвеждат културно съдържание. Ерго, на първо място, имаме проблем с промиването на мозъци. Наричаме го също принудително убеждаване, систематично усилие за убеждаване на невярващите да приемат определена вярност, заповед или доктрина.
***
Разговорен термин, но той се прилага по-общо за всяка техника, предназначена да манипулира човешката мисъл или действие против желанието, волята или знанието на индивида. Чрез контрол върху физическата и социалната среда се прави опит да се унищожи лоялността към всякакви неблагоприятни групи или индивиди, да се демонстрира на индивида, че неговите нагласи и модели на мислене са неправилни и трябва да бъдат променени, и да се развие лоялност и безпрекословно подчинение на „управляващата страна".
***
Накратко, властта се опитва и обикновено успява да ви промива, неусетно.
***
Аз също го правя, но с необходимата благост.
***
Но аз винаги ще си противя, викайки на помощ нереални мислители като Протагор.
***
Големите демократични периклови промени в средата на 5-ти век преди Христа в Атина имат и своите, да ги наречем, критици. Говоря за втората половина на петото столетие, току преди Пелопонеските войни, от скептическото направление, начело с Протагор, водещият софист.
***
Да, аз съм техният философски “син“. Или поне братовчед.
***
Веднага да обясня какво е „софизъм“, най-общо: това е великолепна интелектуална игра, при която ти, ако си по-умен от другите и владееш определени техники, можеш да надделееш в почти всеки спор, философски или не. Аз самият, заедно с неколцина мои съратници от Философския, можем да бъдем интелектуално непоносими, протагорейци или не, но го умеем.
***
Да го опростя все пак: хората, които обладават софистичната философия и (по-късно) практическа късна наука, могат да ви убедят във всичко, както и защото си поискат. Да, сега ни е малко по-трудно, заради социалните медии, но то е „техне“ – научен начин за манипулация, още от Протагор насам.
***
Защо Протагор, основният софист? Много просто: пак там, богатите, въплъщават онова, което мислим като елинска култура. Протагор е първият, който – и това е велико – изобретява свободното време за „средния дориец, или грък“. Как?
***
Обяснявам веднага: това, което гърците наричат „демокрация“, не засяга робовладеското, което избутва вече една горна класа. Която в римски термини по-късно ще наречем „патриции“. Класическите (елинистични) гърци буквално изобретяват свободното време. Дори Селевк говори за това.
***
Но това, което гърците наричат „демокрация“, да бъдем честни – не е засегнало робовладелската институция, която вече давала възможност да се наслаждават на завидно състояние, без да потискат свободните граждани.
***
Въпреки това, да ви кажа, длъжен съм: в множество градове и особено в Атина били двойно по-враждебни към по-богатите, нищо ново.
***
Днес сме, „когато сладоледът пристигне, е празник“.
***
Това е решаващият проблем за всички либерални идеалисти. Типичните им отговори, както знаем, или се приписват на ценностите, или на онтологичния статут на независими същности (както е при Платон и Кант, по техните различни начини); или пък схващат ценностите като съществени аспекти или измерения на самата реалност.
***
Като психолог, да ви препоръчам нещо – act as if, има го още от Юнг. Правете се, че не сте вие, докато не сте, за да се справите с тази реалност.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
