И какво друго всъщност?
Да, очевидно реферирам към един от най-добрите разкази на трагично подценения Хулио Кортасар, “Queremos tanto a Glenda” – изумителен хуманист, в някакъв степен ироник, но и мил и внимателен в прозата си, нещо като Йовков на наша почва.
***
А защо се сетих: неговата про-героиня в разказа, голямата актриса Гленда Джаксън, преди дни си отиде на 87. Десетки заслужени награди, два Оскара (особено първия, с Оли Рийд, ако се интересувате от кино – “Wоmen In Love”, по неподражаемия Дейвид Хърбърт Лорънс).
***
В този разказ на Кортасар, колкото и да не четете аржентинско-френска литература, некви обикват точно тази американска актриса. Но смисълът е, че чрез холивудското намират себе си.
***
Но ние не сме това. Нашето диалектическо поле е завладяно от Ганьо, или, по америкаскому, John Q. Public.
***
Т. е. на нас масово ни е трудно да интернализираме съвсем прости неща като Шенген, еврото, и прословутия План за развитие. Докато се дърляме като деца и трибалисти.
***
Впрочем, да се разсмеем: слезте пред блока и питайте кво е Шенген, кога и дали да приемем еврото, и най-вече какво е прословутият План за развитие.
***
Ерго: 90% от нашите сънародници нямат ни най-малка представа какво би било добре за самите тях.
***
И, освен това, всичко, което в отношенията на човек със самия него и с цялостната му околна среда се оценява като допринасящо за неговото благополучие, както би трябвало да е през Кортасар.
***
В рамките на по-тесния контекст (на човешките отношения) ние определяме като "морално добро" всичко, което наистина спомага за човешка вид „добротия“, и колкото по-богато и по-трайно е това благополучие, толкова по-добро е това "добро".
***
Добре, де, донякъде се шегувам, защото епиктетовото в мен винаги „свети в червено“.
***
Следователно човешките ни отношения помежду ни са повече или по-малко "добри"; ние сме повече или по-малко "добри", тъй като се отнасяме към себе си и към другите повече или по-малко достойно или истински. Почти като в “El Examen” на Кортасар.
***
Нашето човешко общество е "добро" пропорционално на това, доколко хората, които го съставят, са сами "добри" и се държат както трябва. Всъщност е възможно, поне по принцип, да се преценяват аспектите на една култура или дори цялата култура като повече или по-малко "добри" или "лоши" - по същия критерий за автентично човешко благополучие.
***
Разбира се, трябва да признаем, че всички наши интерпретации не само на човешката природа и моралните задължения, но и на самата природа са "културно" обусловени. Нашите морални разбирания и стандарти отразяват процеса на формиране, на който сме били подложени още от детството; същото важи и за нашите представи за света на органичната и неорганичната природа и за отношенията ни с нея.
***
Това, което всеки от нас вижда в природата и което вашата и моята съвест диктува като морален дълг към ближните, винаги е наш индивидуален вариант на перспективите и нагласите на нашата култура.
***
А именно човешката природа и така индивидуално и културно схванатата природа са тези, които преценяваме като вредни или полезни, добри или лоши, добри или жестоки, красиви или грозни. И все пак в някаква степен сме в състояние да си представим и неизбежните ограничения (т.е. частичната неистинност) на всички хуманни култури, дори и на нашата собствена; можем поне да си представим едно възможно транскултурно възприемане и оценяване на природата и човешката природа, което би било много по-справедливо (т.е. би се отнасяло по-истински) и към двете.
***
Ако такова разбиране е в обсега ни, то всъщност би ни поставило в много по-автентична връзка със самата природа и с нашите ближни и по този начин би допринесло за нашето собствено благополучие и това на другите.
***
Същото може да се каже и за нашето разбиране и реакция на към Бога. За хората в дадена култура Бог е това, което членовете на тази култура са Го срещнали като такъв и са Го интерпретирали както е; религиозните вярвания и практики на всеки член на тази култура не са непременно негови индивидуални варианти на религиозното му наследство.
***
Накратко, религиозните търсения на човека са толкова индивидуално и културно обусловени, колкото и всички останали човешки начинания - политически и екологични, семейни и съдебни, естетически и научни.
***
Но ние можем поне да говорим за Божията природа такава, каквато е сама по себе си, и да осъзнаем, че всяко крайно схващане на Бога, независимо от религиозната традиция, със сигурност е неадекватно. По същата причина можем и трябва да признаем, че дори в моменти на велик духовен екстаз собственото ни виждане за Бога е частично и изкривено и че най-добрите ни опити да Му служим със сигурност ще бъдат далеч от това, което Той идеално изисква от нас.
***
Затова, когато наричаме Бога "добър", както правим (когато искаме да го умилостивим), ние знаем, или би трябвало да знаем, че Му приписваме "доброта", която ние самите разбираме само отчасти.
***
Но вас, разбира се, далеч повече ви вълнува някак спортния политически въпрос „ма какво ще с Шенген, еврото, и прословутия План за развитие“.
***
Както и „тва уж ротационно правителство“ etc.
***
„Уж“ е думата на 2023.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
