Е вропейската централна банка трябва да сложи край на дългогодишните си усилия за стимулиране на икономиката на еврозоната, въпреки забавянето темповете на растеж и нарастващите икономически рискове.
„Време е постепенно да се нормализира паричната политика“, казва германският банкер Сабине Лаутеншлегер.
Купуването на облигации през последните три години струва общо 2,6 трилиона евро. Сума, която заедно с нулевите лихвени нива на ЕЦБ, доведе до най-ниските лихви за клиентите на банките в историята на Европейския съюз.
Сега обаче е време за промяна. Все повече анализатори предупреждават за идването на следващата финансова криза. При запазване на настоящата си парична политика ЕЦБ няма да има инструменти за реакция. Ето защо централната банка на еврозоната трябва да действа бързо.
А моментът е далеч от идеален. Не само икономическият растеж на ЕС се забавя. „Брекзит“ вече изглежда неизбежен. Но дори напускането на Великобритания не е най-голямата тревога. Това, което плаши банкерите, е Италия.
Лаутеншлегер обаче е категорична за затягането на паричната политика в Европа: „В момента не виждам нищо, което би могло да промени тази оценка“.
А проблемът с Италия е наистина сериозен. Предишното правителството беше поело ангажимент да намали бюджетния дефицит, за да спре нарастването на дълга и да ограничи инфлацията. След изборите обаче ситуацията коренно се промени. Новите управляващи се отказаха от ангажимента за дефицит от 0,8% от брутния вътрешен продукт и предложиха 2,4% в бюджета за следващата година. Формално той не нарушава правилата на ЕС.
Но нарушава ангажимента на Италия и съответно италианския бюджет за следващата година беше отхвърлен от Европейската комисия. Нещо без прецедент в историята на ЕС. Сега управляващите в Рим са заплашени от глоба от 0,5% от БВП или около 9 милиарда евро.
Италия скоро ще бъде третата по големина икономика в ЕС, след „Брекзит“. А е втората най-задлъжняла държава след Гърция, с дълг от 131% от БВП. Всъщност италианският дълг и икономика са толкова големи, че в случай на сериозна криза вероятно те няма как да бъдат спасени.
Това е ситуацията. Но ЕЦБ няма особено поле за избор на заседанието си на 13 декември. Ако запази програмата за количествени улеснения и ниските лихви, централната банка няма да има с какво да реагира на бъдещите финансови проблеми.
Но ако затегне паричната политика, това директно ще се отрази на лихвените нива в еврозоната, включително и тези на италианския дълг.
А както признава зам.-директорът на БНБ Калин Христов: „България винаги е пряко засягана от икономическия цикъл в еврозоната. Освен това паричната политика на ЕЦБ се пренася у нас бързо чрез механизмите на валутния борд, интеграцията на банковия сектор и високата търговска обвързаност“.
Как ще се отрази покачването на лихвените на ЕЦБ в България? Цените на кредитите ще започнат да се покачват. Това ще ограничи кредитирането и вътрешното потребление, което в последната година е водещ двигател за икономическия растеж на страната. Забавянето на ръста на БВП вероятно ще приеме цикличен характер. Всичко това вероятно ще засегне и имотния пазар. По-високите лихви, заедно с влошените икономически перспективи ще ограничат търсенето и ще потиснат цените на имотите. Тази ситуация едва ли ще прерасне в криза, освен ако не съвпадне с глобални сътресения. Това би бил най-мрачният сценарий за икономиката на България.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
