„Лихвите ще тръгнат нагоре, когато има по-висока инфлация в еврозоната. Най-вероятно ще има повишаване на лихвите по кредитите. От друга страна, ако има рязко повишаване на лихвите, задлъжнелите големи държави от еврозоната биха имали трудности, т.е. ще трябва да се намери тънкият баланс между това да се повишат лихвите, за да може да се предотврати по-висока инфлация и все пак да не е чак толкова много, за да се създаде проблем в платежните държави”, прогнозира банкерът Левон Хампарцумян в ефира на „Плюс-Минус по NOVA.
Той посочи, че политическата нестабилност в страната не би трябвало да влияе на икономиката.
„Част от характеристиките на демокрацията е, че може да има периоди с политическа нестабилност, от друга страна, като процесите и фундаментът на икономиката са солидни, не би трябвало това да влияе на икономиката”, заяви Хампарцумян.
„За да постигнем целите на протеста трябва да имаме солидно наредена база с ясна идея как ще се развиваме. Дали ще подобряваме образование, медицински услуги, общо благосъстояние, ниво на заплащане и т.н. – всяко едно, само за себе си, ако разглеждате икономиката като една торта, от която всеки се опитва да отхапе голямо парче, доникъде не се стига. Трябва да направим така че тортата да расте”, смята банкерът.
„Знаем със сигурност, че световната икономика е циклична и ние сега сме във възходяща фаза на цикъла и в един момент тя ще свърши по един по-рязък или по-плавен начин“, каза Хампарцумян.
Той е категоричен, че кризата от 2008 г. няма да се повтори. А следващата низходяща фаза на цикъла може да приеме различна форма. Дори да не бъде криза, а просто забавяне на икономиката.
Според Хампарцумян българските банки са готови за присъединяване към Банковия съюз.
„Процесът на присъединяване е по-важен от самия факт на присъединяването. Ние имаме доста добра история вече 22 години, през които спазваме курса на лева към еврото без напрежение”, смята банкерът. Той посочи, че лошите кредити в България намаляват бързо и вероятно скоро делът им ще е едноцифрен, при нива от 3,5%-4% в еврозоната.
Хампарцумян подчерта, че в момента няма балон на недвижимите имоти в нашата страна, както през 2008 г.
„От началото на 2018 г. икономическият растеж в страните от еврозоната се забавя. Германската икономика, най-голямата в еврозоната, се сви през третото тримесечие. Забавянето на растежа още веднъж поставя въпроса дали растежът не се е дължал предимно на паричната политика на ЕЦБ, съответно дали започналият спад е следствие и на намалените покупки на активи и очакванията за преустановяване на стимулиращата политика на ЕЦБ“, коментира пък днес Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“, пред Шестата годишна конференция „Банките и бизнесът“ в София.
„Тук трябва да се добави също ефектът от търговските спорове между САЩ и Китай и косвеното им влияние върху международната търговия, както и политическата нестабилност в някои страни от еврозоната и несигурностите“, свързани с „Брекзит“.
„Какво означава за банките растеж на икономиката, който е предимно цикличен и нестабилен? Означава, че съществуващият кредитен риск в техните баланси не намалява, а вероятността от неговото реализиране расте. В допълнение, исторически ниските лихви, поддържани дълго време, предполагат предстоящо по-значително повишение на лихвения риск. Този лихвен риск впоследствие би могъл да се трансформира в кредитен риск, предвид относително високата задлъжнялост на фирми и домакинства“, подчерта Христов.
„Съществува определен неблагоприятен сценарий за продължаване на текущите тенденции в растежа, цените и лихвите, при които да се премине през период на „стагфлация“ – явление, познато от други исторически епизоди и други икономики. Ето защо започването на „нормализиране“ на лихвите в еврозоната може да бъде вероятен сценарий дори при слабия ѝ икономически растеж. Това ще бъде голямо предизвикателство за банките“, смята Христов.
„България винаги е пряко засягана от икономическия цикъл в еврозоната. Освен това паричната политика на ЕЦБ се пренася у нас бързо чрез механизмите на валутния борд, интеграцията на банковия сектор и високата търговска обвързаност“, поясни зам.-директорът на БНБ.
Той подчерта, че в България цената както на отпуснатия кредит, така и на привлечените средства, е много по-ниска, отколкото през 2008 г.
По думите Христов на новият лихвен цикъл може да носи трансформация на лихвен риск в кредитен, влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и оттам - по-ниска норма на печалба на банките.
„Поради потенциалните рискове, описани най-общо дотук, в БНБ взехме решение за активиране на антицикличния капиталов буфер от 1 октомври 2019 г.”, заяви Христов. „БНБ може да вземе решение и за по-голямо увеличение на буфера“.
„Отсъствието на формални изисквания за присъединяване към ERM II прави процесът субективен и политически“, добави зам.-директорът на БНБ. Според него „няма съмнение, че за България участието на лева в ERM II няма да представлява никакво усилие, нито да изисква каквато и да е промяна в паричния ни режим“.
Калин Христов посочи, че влизането на България в европейския Банков съюз преди еврозоната е свързано със законодателни промени и цялостна оценка на шест банки в страната.
Тази оценка се очаква да доведе до забавяне на кредитирането в периода на прегледа заради въздържане на въпросните банки от нов кредитен риск, намален капацитет за администриране на фона на ангажирания с проверките човешки ресурс и изваждане на кредитни портфейли от балансите.
Вторият очакван ефект, посочи Христов, е свързан с асиметричността на влиянието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 г., когато БНБ подложи всички банки у нас на преглед на активите и стрес тест, сега оценката ще бъде извършена само на 6 банки – трите най-големи в страната и тези с български собственици. При равни други условия, допускайки че това ще засегне кредитния процес в съответните банки, оценката означава създаване на относителни предимства за кредитните институции извън процеса.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
