„Не сте ли виждали такива неща в други държави?!”
С този въпрос, зададен на английски, сърдита софиянка заобикаля група чужденци, които гледат стара къща на малка улица в самия център на столицата. Туристически гид им говори за къщата.
КУЛТУРНИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОТИ НА СОФИЯ, КОИТО НЕ ОЦЕНЯВАМЕ - ВИЖ В ГАЛЕРИЯТА
В нея не е живял значим български писател, художни или революционер, нито на ъгъла й комунистите са застреляли някой царски генерал. Сградата, макар и стара, не е и един от рушащите се архитектурни паметници на София.
Причината водач да говори на чужденци за нея, е че една от стените й са се превърнали в платно на художници.
Туристите са част от пешеходен тур на столицата, в рамките на който им се разказва за нейната графити сцена.
Докато конкретната къща се е превърнала в мащабен „мюръл” или стенопис, с красиво изрисувано малко дете и много различни детайли, преди нея чужденците със същия интерес са слушали за „тагове”, „троуъпи” и „бомби” – произведения по софийските сгради, които средностатистическия граждани възприема като „драсканици”.
Поради същата причина вече 20 години еднообразни телевизионни репортажи разграничават „красиви” от „грозни” графити. Някои стигат до там да смятат субкултурното течение за проводник на чужда политическа пропаганда и да се питат „Кой има изгода София да прилича на Ню Йорк през 80-те”.
Как един български град на морето се промени завинаги
ВИЖТЕ КАК БЛОКОВЕ, УЧИЛИЩА, КЪЩИ И ПОРУТЕНИ СГРАДИ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ОГРОМНИ КАРТИНИ
Живущите в особено издрасканата столица, консуматори на споменатия медиен продукт, няма как да не се чудят какво точно чужденците намират за интересно в рисунките по стени и защо не отидат вместо това да видят „Александър Невски” или друга известна забележителност .
Докато дилемата продължава, графитите на София вече са една от новите ни забележителности. Четири дни в седмицата първата подобна обиколка у нас, Sofia Graffiti Tour, събира хората, на които са им интересни „драсканици”.
„Това е единствената обиколка на София, на която ще отида”,
казва 33-годишната Лиляна от Португалия.
Тя е тук за два дни в рамките на ЖП-пътуване през Балканите. Вероятно няма да чуе историите за спасяването на българските евреи или Руско-турската освободителна война и да види свързаните с тях места в София.
Street graffiti #whataboutus #sofia #grafitti #facebook #lookscool pic.twitter.com/Ke0RCAqwRY
— Dreekai (@Dreekai_) August 24, 2017
Решила е да види графитите. В нейната група са още англичанка, литовка, австралийка и американец.
„София е място извън комфортната ми зона, Източна Европа ми е интересна и билетите са евтини”, заявява 20-годишната британка Софи.
Тя, Лиляна и другите не са част от основния поток от данни в Министерството на туризма – руснаци, пияни британци и скандинавци и семейства от цяла Европа, на които цените в България отговарят на бюджета за почивка.
Най-странните неща, които са забелязани в София (СНИМКИ)
Нелепa грешка потвърди самоличността на Banksy
Двама са на железопътна обиколка, Софи е на нискобюджетно пътуване, литовката е по работа, австралийката се е отбила на път за Полша.
„Част от хората имат интерес в графитите и уличното изкуство и просто са потърсили в Гугъл такъв алтернативен тур. Някои в тийнейджърските си години са били част от такива субкултури. Основното е, че този тип изкуство става все по-достъпен и разбираем, включително чрез социалните мрежи”, изразява мнението си Стела – водачът на обиколката.
В рамките на 2 часа тя прекарва чужденците в лабиринт от централни булеварди и улици между статуята на Св. София и НДК.
Обект на интерес и разказ е всякакво улично изкуство върху стени – от тагове, през цветни графити „парчета”, изрисувани жилищни сгради до реклами и 20-метрови социалистически стенописи.
Петимата чужденци минават както покрай ЦУМ или Руската църква, така и през скатани „естествени графити галерии”, по думите на Стела – скрити и изрисувани места в центъра, които софиянците не забелязват или отминават без да им обърнат внимание.
Стела разказва и за цялата субкултура под рисунките – възникването й, съвременните проявления, йерархията между артистите, различните видове. Опитва се да вникне и покаже смисълът от парчетата.
„Идеята е да се покажат скрити съкровища на града. Всички са свързани от един тематичен разказ и на всеки се оставя сам да си интерпретира видяното.
Не му се казва какво да мисли и какво да му харесва. Не искаме нещо да се натяква за града или графитите”, обяснява Стела, която по образование е културолог. Обиколките свързват интереса й към градски пространства и субкултури.
Wall art in #sofia #bulgaria #graffiti pic.twitter.com/DJIAn2OrsQ
— isral Duke (@isralduke) August 14, 2017
А графитите вече са като всяко друго изкуство – част от хората на тура си имат любими международни артисти, като някои са се изявявали и в София. Разказът и видяното ги карат да забележат и български художници.
Обогатява се самият образ на столицата.
„Градът е интересен, защото съчетава старо и ново… Има смесица от различни култури и религии … Можеш да видиш много, като просто вървиш… Храната в пекарните е вкусна и евтина.”
Такива са мненията, споделени в рамките на графити-групата. Естествено, лошите неща не избягват от нечий поглед, дори що се отнася до надписите по стените.
„На много хора им правят впечатление многото свастики, особено на германците”, разкрива Стела.
„В България съм от месец и половина. Бях във Велико Търново и Пловдив, които ми харесаха повече”, споделя литовката Вилте.
Това, което и тя намира за хубаво в столицата е разнообразието от пешеходни турове, на които вече е била – общ пешеходен, кулинарен, планински, на барове … Възможностите са доста.
Популярността на тези обиколки продължава да се захранва от нарастващите възможности за евтино летене от и към България.
#Sofia #Graffiti – Artwork by 140 Ideas - https://t.co/oSlLDHO7Ti pic.twitter.com/6sgP329WKX
— Isabelle Lebastard (@Isabelle_Lebast) August 12, 2017
Нуждата от туристически облик на България не се запълва единствено от надстроените руини на Сердика или жълтите павета. Елементи от средата ни, за чиято стойност спорим, вече са туристическа забележителност.
„Местните по-трудно забелязваме самото улично изкуство. Трябва нещо да ти насочи вниманието. Трудно е да забележиш тези неща, докато ходиш до магазина или си живееш другите ежедневности”, смята Стела.
