Н а 61-годишна възраст почина Любен Дилов-син – писател, сатирик, журналист, телевизионен сценарист и политик. Той си отиде в Правителствена болница в София, където бе преместен преди две седмици след тежък инфаркт, получен в Италия. Инцидентът го сполетя по време на екскурзия с децата му в Рим, само дни след парламентарните избори на 19 април. Въпреки че бе избран за депутат от листата на ГЕРБ-СДС в Бургас (където бе втори в листата), Дилов-син така и не успя да се закълне в 52-ото Народно събрание. След тежък инфаркт той изпадна в кома, от която се събуди три седмици преди да бъде транспортиран обратно в България.
Почина депутатът Любен Дилов-син
Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на един от най-големите български писатели-фантасти – Любен Дилов (1927–2008). Това наследство определя голяма част от живота му – от първите седем години, през останалите до 60-те и нататък. Завършва 32-ра гимназия и Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор във вестниците „Поглед“ и АБВ, по-късно става главен редактор на сатиричния вестник „Ку-ку“, „Експрес“ и „Новинар“ (чийто съсобственик е). Издава и списанията „Плейбой“ и L’Europeo.
Името му обаче остава най-силно свързано с българската телевизионна сатира от 90-те и началото на 2000-те години. Той е сред основните идеолози, създатели и главен сценарист на култовите предавания „Ку-ку“ (1990–1994), „Каналето“ (1995–2004), „Хъшове“ (1998–2000) и „Шоуто на Слави“ (2000–2003). Именно неговото остро, но интелетуално перо помага на тези формати да се превърнат в символ на свободата на словото и политическата сатира в прехода. Дилов-син е сценарист и на филма „Ла донна е мобиле“, главен сценарист на сериала „7 часа разлика“, както и на множество други телевизионни продукции.
След 2000 г. той преминава и в политиката. Създател и дългогодишен председател на „Движение Гергьовден“, общински съветник в София, народен представител в 40-ото Народно събрание, а от 45-ия парламент насам – депутат от коалицията ГЕРБ-СДС. Макар и често критикуван за политическите си избори, Дилов-син никога не се отказва от публичната позиция и от правото си на избор – тема, която често присъства в неговите текстове.
Той остава баща на три деца и дядо на двама внуци. Зад ярката публична фигура стоеше човек, който разсъждаваше дълбоко върху свободата, отговорността и човешката природа.
В своята книга „TILT. Началото“ Любен Дилов-син оставя мисли, които звучат особено силно днес:
„В живота има хиляди възможности, милиони избори. Всеки ден, всеки миг човек прави избор. [...] Тези избори, които правим, са нашето лице. [...] Затова и в затвора правят така, че да нямаш избор. [...] Така в затвора затварят не тялото, а душата ти“.
„Ето това няма никога да се промени. Човек се ражда млад, блестящ и бодящ като ето тази игла. Като копието на свети Георги. Постепенно обаче нуждата да събере двата края започва да го притиска. [...] Трябва да си от много як метал, за да не ти се случи... Или да се съгласиш от време на време да те прибират там, където няма да бодеш“.
„Искам да ти кажа, че няма лош избор. Всеки избор е добър, стига да не съжаляваш, че си го направил“.
Любен Дилов-син си отива като една от най-цветните и противоречиви фигури на българския преход – човек, който предпочиташе да бъде „опасна игла“, а не „безопасна“. Неговият сатиричен поглед, остър език и постоянният стремеж към избор ще останат част от културната и политическа история на България.
