Т ричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила второинстанционната присъда на Апелативен съд - Велико Търново по описа на Апелативен съд - Велико Търново.
Делото е образувано по касационни протест и жалби на подсъдимите Стоян Колев, Станислав Михайлов и Стоян Петров, както и на частните обвинители и граждански ищци срещу присъдата на Апелативен съд – Велико Търново.
Делото е за трети пореден път пред касационната инстанция след постановените решения на ВКС.
С присъдата на Окръжен съд – Бургас са признати за виновни Стоян Петров, Станислав Михайлов, Стоян Колев и Нено Стоянов по обвиненията за извършени престъпления отвличане, като деецът е въоръжен и деянието е извършено от две или повече лица и е с користна цел, и предумишлено убийство, извършено с користна цел. На Стоян Петров и Станислав Михайлов са им наложени общи най-тежки наказания от по 20 г. „лишаване от свобода“, на Стоян Колев – 18 г. „лишаване от свобода“, а на Нено Стоянов – 17 г. „лишаване от свобода“. Галин Костов е признат за невиновен и оправдан по същите обвинения.
С атакуваната сега нова въззивна присъда е отменена частично първоинстанционната, като Нено Стоянов е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за отвличането и убийството на Стоян С. – управител на дружеството „Гранити“, както и Станислав Михайлов, Стоян Петров и Стоян Колев да са извършили деянието в съучастие с Нено Стоянов. Присъдата е отменена и в гражданско-осъдителната ѝ част по отношение на оправдания Нено Стоянов. Първоинстанционният акт е потвърден в останалата част, с която Стоян Петров, Станислав Михайлов и Стоян Колев са признати за виновни в извършването в съучастие на отвличане, извършено от две или повече въоръжени лица с користна цел и предумишлено убийство с користна цел, а Галин Костов е признат за невиновен и е оправдан изцяло.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание, след което решението е публикувано.
Според тричленния състав на ВКС не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила в процеса като цяло и по отношение на когото и да било от подсъдимите.
Направените изводи за виновността на осъдените подсъдими и обратното – за невиновността на оправданите, са съобразени с доказателствата по делото и в този смисъл не са допуснати претендираните нарушения на материалния закон.
Доказателствената съвкупност потвърждава в преобладаващата си част обстоятелствената част на обвинението, с изключение участието на подсъдимия Галин Костов и подсъдимия Нено Стоянов. Установено е по несъмнен начин подбуждането от подсъдимия Станислав Михайлов чрез посредническото подбудителство и подпомагане на подсъдимия Стоян Колев на преките извършители, подс. Стоян Петров и Манол Х. да извършат отвличането на пострадалия Стоян С. и непосредствено последвалото негово убийство.
Касационните съдии приемат, че двете деяния са последователно свързани, като отвличането е било подчинено на целта пострадалия да бъде убит, а за удовлетворяване на користните подбуди паричното възнаграждение на извършителите е било осигурено предварително от подсъдимия Станислав Михайлов. Правната квалификация на деянието е съобразена именно с тази последователност. В мотивите на постановеното от ВКС решение се сочи, че, ако отвличането беше извършено от други лица, с цел пострадалия да бъде предаден на убийците, би могло да се обсъжда наличието на идеална съвкупност, но казусът не е такъв.
Според тричленния състав на ВКС претенциите за по-тежка или за по-лека наказуемост не могат да бъдат удовлетворени, изминалият дълъг период на наказателното преследване безспорно трябва да бъде отчитан, но в случая има двояко значение. Наложените наказания за извършените престъпления са поначало снизходителни, предвид тежестта на извършеното и неговите общественоопасни последици, както и личността на подсъдимия Стоян Колев и подсъдимия Стоян Петров предвид техния негативен юридически статус, а за подсъдимия Станислав Михайлов качеството му на държавен служител и уронващ престижа на държавната служба като цяло – като напълно се споделят доводите на прокурора в касационния протест, но именно проявената снизходителност съвпада с необходимостта от това да бъде отчетен неразумно дългия срок на наказателното преследване.
Върховните съдии отбелязват, че е налично самопризнание на подсъдимия Колев, което съществено е допринесло за разкриване на обективната истина по делото. Според касационният състав това самопризнание само по себе си е важно смекчаващо отговорността обстоятелство, което не може да бъде пренебрегвано, независимо от последващото отричане на самопризнанието. Именно това самопризнание лежи в основата на разкриване на убийството и следва да бъде съответно ценено. Ако то бъде отхвърлено, което касационният състав не прави, то тогава подсъдимият Стоян Колев не би следвало да се ползва от това смекчаващо отговорността обстоятелство и би следвало да получи значително по-тежко престъпление – такова, каквото се иска от държавното обвинение.
Затова касационният състав приема, че наложените наказания в размера си удовлетворяват в пълна мяра изискванията за съразмерност и съответност и се явяват справедливи.
Според върховните съдии гражданските искове са уважени по справедливост и не се претендира тяхното увеличаване, ищците искат само солидарното осъждане на оправданите подсъдими, което искане съдът приема, че не може да бъде удовлетворено. Няма основание за намаляване на претенцията, тя е определена по справедливост, в съответствие с съдебната практика и напълно отчита болките и страданията, претърпени от загубата на убития пострадала. Дългия период, изминал от извършването на деликта, се компенсира от законната лихва, която се дължи.
По тези причини касационната инстанция намира, че не е възможно да удовлетвори касационните претенции и че атакуваната въззивна присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
